Белгия подготвя над 1000 км велоинфраструктура до 2025 г.

Велосипедната инфраструктура е изключителен приоритет в Белгия и отделните провинции всяка година отделят милиони евро в проекти за нейното подобряване.

След коронавируса през 2020 и особено в момента когато цените на горивата скочиха главоломно, е регистриран значителен ръст на ползващите електрически колела, скутери, тротинетки( известни още като степ скутери). Разбираемо и самата инфраструктура отеснява особено в час пик сутрин и вечер когато стотици изпълват веломагистралите и междуградските пътища до работните места, училище или просто за ежедневния спорт. Защото, колелото е изначално в ДНК-то на белгиеца подобно на неговия северен съсед Нидерландия.

В страната има близо 4000 км инфраструктура (2700 във Фландрия и 1480 във Валония и Брюксел). В това число влизат огромни веломагистрали, междуградски пътища, локални комбинирани пътеки за колелета и пешеходци, специални маршрути за трудноподвижни хора или за инвалидни колички.

БАРОМЕТЪР ЗА ИНВЕСТИЦИИ

Огромната площ несъмнено изисква огромни инвестиции в порядъка на милиони евро. Белгия, като федеративна страна, бюджетите се определят от правителствата на отделните провинции. Едни са сумите по проекти за Брюксел, други Валония, съвсем различни за Фландрия. Всяка провинция определя със свои методи как ще усвоява средствата, какви проекти са приоритетни за съответната година и кои може да стоят „на трупчета“ като резервни. По този начин 5 фламандски провинции са извели като изключителен приоритет реновацията и изграждането на нова велоинфраструктура.

Photo: Fietssnelwegen.be. Обединен велопроект на 5 провинции

Отчетено е, че за последните 3 години е регистриран бум на желаещите да ползват колелото като основно транспортно средства. Обединени от общата цел властите решават да обединят усилия и създават  официалният правителствен сайт Fietssnelwegen.be, който на официалната си страница отчита, че в някои точки на броене минават по 8000 колоездачи/мотористи на час. 

Photo: Fietssnelwegen.be. Брояч за велосипедисти

Тази бройка се регистрира посредством инсталирани колони за броене с дигитален дисплей. Тези верни помощници са не просто статистика, а реален маркер за общините къде трябва да се инвестира целесъобразно и кои маршрути не са толкова атрактивни за преминаващите. Нужен показател с оглед на усвояването на средствата. Само в провинция Лимбург на възлови места (като моста на Алберт канал в Хаселт; на магистралите в Хам, Хойсден-Золдер, Римст и Беринген) са инсталирани колони със сензори и цифрови броячи. Устройствата са отчели за изминалата година 2,6 млн. велосипедни движения.

Аналогичен сайт с подобна информация за приключили и предстоящи проекти за френскоговорящия регион Валония е Réseau Autonome des Voies Lentes (RAVeL) - зелени пътища изградени по протежението на стари железопътни линии. Предназначени са за пешеходци, велосипедисти, конна езда, за трудноподвижни хора и за инвалидни колички. Пътната мрежа се състои от повече от 45 маркирани маршрута, които отвеждат безопасно до големите градове, тихи селски райони и девствена природа.

Photo: RAVeL. Веломрежа, изградена във Валония

ИНВЕСТИЦИИ

Интересът към този вид транспорт несъмнено расте. През пандемичната 2020 г. по проекти в инфраструктура за безопасно колоездене само във Фландрия са инвестирани 180 млн.евро. През 2021 година те са скочили почти двойно – до 355 млн., за 2022 г. - 328 млн., а за 2023 – 303 млн. Справка показва за настоящата година са разработени и чакат своето финансиране 420 велосипедни проекта. Сред тях се открояват велосипедни алеи, велосипедни магистрали, тунели, мостове и др.

„Хората избират колелото и нашите усилия ще бъдат насочени натам. Искаме Фландрия да се превърне в истински колоездачен регион. Целта ни е до 2025 г. да увеличим до 20% дела на велосипеда във функционалните пътувания“, заявява ресорният министър на мобилността и благоустройството Линде Пеетерс.

ГОРДОСТ

За последните две години два ключови проекта се открояват във фламандската част на Белгия. Единият е изграждането на 25 километра магистрала от Льовен до Мехелен, строителство продължило повече от 2 години.

Другото „вело бижу“ е мост на Алберт канал, който свързва Хаселт, Дипенбег, Бокрейк, местен университетски кампус и ключова магистрала между Хаселт и Генк. Строителството продължава малко повече от година. Мостът с дължина 200 м и широчина 6 м официално е открит в края на 2021 г.. От тогава стотици посетители минават през него ежедневно или просто спират да се насладят на изгледа към местната ВЕЦ или да видят друго чудо на техническите постижения – воден асансьор с помпи, които вдигат и свалят на отделни нива натоварени баржи за и от порт Генк. Средствата, в размер на 4,7 млн. евро, са отпуснати съвместно от бюджетите на провинция Лимбург, водната компания и Европейският фонд за регионално развитие.

Веломост над Алберт канал

Освен с европейска подкрепа от 2019 година във фламандската част на кралството стартира т.нар. План Копенхаген“. С него правителството подкрепя общините да кандидатстват и разработват проекти за велосипедна  инфраструктура. Казано по друг начин за всеки проект, по който са инвестирани две евро общински пари, от правителството добавят към стойността още едно евро. Планът е до 2025 година да има над 1000 км нови велосипедни пътища. И докато Фландрия е изключително активна в тази дейност, има над 100 общини във вътрешността на страната, които не проявяват интерес. Тази видима пропаст между общините е констатирана от Европейската федерация на велосипедистите (ECF), пише The Brussels Times. В доклад се казва, че е „постигнат известен напредък по отношение на свързаната с инвестициите икономическа политика за устойчив транспорт както във Фландрия, така и във Валония…Белгия обаче все още има слаби резултати по отношение на пътната инфраструктура". Окончателната препоръка е страната да "съсредоточи инвестициите си върху зеления и цифровия преход, по-специално върху инфраструктурата за устойчив транспорт".

По отношение на инвестициите, които ЕС отпуска за изграждане на велоинфраструктура за периода 2014 -2020 година са отпуснати над 2 милиарда евро, което е три пъти повече в сравнение с периода между 2007 и 2013.

ЗАКОНОДАТЕЛЕН ХАОС

Очевидно е, че Европа, чрез Зеления пакт залага на велосипедния транспорт при преследване на амбициите за по-малко CO2 до 2050 година, пише Еuobserver.com, цитиран от независимата online платформа 3e-news.net.

На равнище ЕС самото велосипедно движение се разглежда като ключов фактор за устойчива градска мобилност и финансирането на проекти за велосипедно движение е лесно достъпно.  В някои страни от общността обаче липсва ясно и обвързващо законодателство относно стандартите за велосипедна инфраструктура. Политическата воля за въвеждането им е слаба, тъй като това би попречило на интересите на предприемачите в областта на недвижимите имоти или би създало неудобства на водачите на автомобили.

Не само инфраструктурата за колоездене, но и националната законодателна база и стандарти се нуждаят от подобрение, ако Европейската комисия иска средностатистическият човек да се откаже от автомобила си и да възприеме колоезденето като средство за придвижване.

Mercedes развива собствени зарядни станции

PHOTO: reezocar.be

Mercedes ще развие и собствена мрежа от станции за бързо зареждане, пише специализираният сайт Gocar.be. Според немската компания, властите продължават да се бавят в тази област, затова производителите вземат нещата в свои ръце и сами инсталират зарядни станции на стратегически мяста

След Tesla и Ionity

Пионер в тази област е Tesla със своите Superchargers. След нея в Ionity, която възникна от сътрудничеството между Ford, Hyundai, Audi, Porsche и Mercedes. Последната марка също поема инициативата да създаде нова мрежа от бързи зарядни станции със световно покритие. Амбицията е до 2030 г. да се внедри глобална мрежа от над 10 000 бързи зарядни устройства под флага на Mercedes. Партньори в този проект, който ще струва няколко милиарда евро, са MN8 Energy и ChargePoint.

Такъв хъб или зарядна станция първоначално ще се състои от 4 до 12 бързи зарядни устройства с мощност 350 kW. Впоследствие, при проявен интерес, ще бъде разширена инфраструктурата до 30 единици.Ще се изграждат около големите градове, по протежение на големи пътни артерии и оживени места като търговски обекти. При възможност ще има такива и край заведения за хранене и тоалетни.

Както и при Tesla, бързите зарядни устройства няма да бъдат достъпни само за шофьорите на Mercedes. Клиентите ще ползват специална резервационна функция чрез навигационната система на автомобила, за да избегнат неприятното време за изчакване. Ще има и преференциална цена.

До 2027 г. Mercedes-Benz планира 400 хъба в САЩ и Канада с общо над 2500 бързи зарядни устройства, за които работата ще започне тази година. Скоро след това Европа и Китай ще достигнат 10 000 бързи зарядни станции до 2030 г.

Наскоро германското правителство обяви, че е си е поставило за цел до 2030 година да изгради 1 млн. обществени зарядни точки за електромобили. Амбициозният план е с оглед на все по-нарастващия бум „зелените“ коли. Според данни на германската статистика на годишна база техният брой е нараснал с 25%. По данни към есента на 2022 14.6% от новорегистрираните автомобили са електрически. Към момента в страната има близо 70 000 зарядни станции, от които 11000 са бързи. За да се постигне целта от 1 милион станции страната ще инвестира 6,3 млрд. евро.

Както наскоро писах в блога си Германия е в Топ 10 на Европа в класацията по дял електрическите превозни средства. За последните две години делът на електрическите превозни средства в националните регистрации на нови автомобили се е увеличил във всички страни (ЕС-27, Исландия, Норвегия) в сравнение с 2020 г. Най-високите дялове са установени в Норвегия (86%), Исландия (64%), Швеция (46%) и Дания (35%), Нидерландия, Германия, Швейцария и Люксембург. 

За сравнение съседката и по класация, и по територия Нидерландия е регистрирала до 30 ноември 316 000 нови собственици на електромобили, съобщи телевизия NOS като цитира данни на Холандската агенция за предприемачество. 

Другата съседка на Германия - Белгия - също готви амбициозни планове за изграждане на зарядна инфраструктура.  Според статистическата служба на кралството - Statbel броят на изцяло електрическите леки автомобили се е увеличил със 75% (71 651) само за периода 2021-2022. Очакванията са, че до 2030 техния брой ще стане около 2 милиона.

В Норвегия пък близо 80% от продадените нови автомобили вече са електрически, показват данни, публикувани от Норвежката асоциация на автомобилната индустрия OFV. Закупени са над 174 000 автомобила миналата година. От тях над 138 000 са изцяло електрически.

OЩЕ ПО ТЕМАТА:  

Зелената сделка , инфраструктурата и колата на бъдещето

Белгия подписа ли споразумение с Engie или само договореност

PHOTO: premier.be

След продължили повече от 10 месеца преговори, белгийското правителство и френската компания Engie постигнаха споразумение за удължаване с десетилетие живота на двата най-нови ядрени реактора Doel 4 и Tihange 3. Въпросът, който витае и остана някак неразбран е дали е подписано официално споразумение или просто крайъгълен камък, малка стъпка по пътя към финалната права.

"ENGIE и белгийското федерално правителство подписаха споразумение (Heads of Terms and Commencement of LTO Studies Agreement) с оглед на удължаване на експлоатационния живот на ядрените реактори на Doel 4 и Tihange 3 с десет години, което представлява общ производствен капацитет от 2GW. Това принципно споразумение предвижда схема на необходимите екологични и технически проучвания. С това споразумение двете страни потвърждават целта си да направят всичко възможно за рестартиране на ядрените реактори на през ноември 2026 г.", се казва в официалното съобщение на кабинета.

Пресконференцията на премиера и ресорния министър Тине ван дер Стратен в петък вечерта (9 януари) постави повече въпроси, отколкото даде отговори. Единственото сигурно е, че животът на мощностите ще бъде удължен от 2026 година и ще бъде създадена нова компания, която да поеме управлението.

Договореното споразумение, маркира редица мерки, с които ясно да се формулират на ангажиментите на ядрения оператор, допълва Тrends.levif.be. Дотогава всички реактори ще са прекратили дейността си през 2025 г. в съответствие със закона за поетапно прекратяване на ядрената енергетика. Операторът на преносната система Elia беше натоварен от правителството през миналия октомври да разработи необходимите варианти за гарантиране на сигурността на доставките дотогава.

ИМА ЛИ СДЕЛКА?

Всъщност, подписаха ли нещо двете страни, чудеха се от опозиционната партия N-VA. Пред VRT нейният председател Барт Де Вевер заяви, че ако има нещо черно на бяло, то трябва да бъде публикувано от Engie. Макар и с малко закъснение компанията публикува документ, в който витиевато се казва че са разработили рамка за разширяване на реакторите. Французите го определят като писмо за намерение, което „трябва да проправи пътя към пълни споразумения през следващите месеци".

Според правителствен източник на бизнес изданието businessam.be окончателно споразумение най-верояно ще бъде подписано през март, когато излезе окончателната сума колко ще струва погребването на ядреното гориво. Очаква се и съвсем скоро да бъдат дадени повече детайли и конкретика по преговорите, облечени в цифри и срокове.

Министърът на енергетиката Тине Ван дер Стратен се мотивира, че удължаването на живота на мощностите е много сложен процес, но сделката с Engie е повече от декларация за намерение. "Става дума за ангажимент на всички страни да използват всички ресурси, с които разполагат, за да постигнат обща цел".

Въпреки постигнатия напредък, все още не постигнато съгласие по ключовия въпрос колко ще струва на френската компания за погребването на ядрените отпадъци. Според премиера е въпрос на седмици и това да бъде изчистено. Не еднократно от оператора са заявявали, че именно сумата е важният въпрос преди да продължат със сделката.

НЕИЗЧИСТЕНИ СПОРОВЕ

Както наскоро отбелязах в блога си в казуса с компанията-майка на белгийският ядрен оператор Electrabel са замесени милиарди евро, енергийната сигурност и опасност от съдебен процес.

За нуждите по извеждане на двата блока е създадена сметка с бюджет от над 14 млрд. евро, който се захранва както държавата, така и операторът. На всеки три години Комисията за ядрени съоръжения (CNV) прави ревизия и преценява дали според инфлацията е необходимо да се внасят допълнителни пари, така че да не се спъва процесът. Парите основно ще се отиват по две направления – демонтаж и съхранение на ядрените отпадъци.

Белгийските ядрени власти настояват компанията-майка Engie да внесе допълнителни 3,3 милиарда евро. Французите обаче смятат, че искането е неоправдано и не биха внесли допълнително повече от 900 млн. евро, съобщи вестник Het Laatste Nieuws. И по този въпрос споровете предстоят. Очаква се и решението на т.нар. пазарен съд, който е част от Апелативния съд в Брюксел. Това е първият случай, при който Engie не е съгласна с оценката на белгийската комисия.

Другата линия, по която френската компания хвърля гневни стрели по адрес на Брюксел е  въведеният от 1 януари 2023 година Данък върху свръхпечалбата на енергийните компании като част от мерките за справяне с енергийната криза. Според юристите на Engie това е в нарушение на споразуменията с предишните белгийски правителства. Енергийният гигант предупреждава, че може да се обърне към съда, за да оспори както по-високите комисионни, така и Данъка върху свръхпечалбата.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

Белгийски реактори чакат съдбата си през 2023 г.