Австрия отново изпада в зависимост от руския газ

Доставките на руски газ за Австрия отново се доближават до предвоенните нива. След избухването на руско-украинския конфликт страната, подобно на много други в Европа, изпадна в патова ситуация, пише Businessam.be.

"В момента временно се връщаме на 100% доставки на газ от Газпром, обясни Райнхард Флорей, финансов директор на австрийския енергиен гигант OMV и допълни, че руснаците доставят общите договорени количества.

Малко страни разчитаха толкова много на газ от Русия, колкото Австрия, като около 80% от цялото й вътрешно потребление тече от изток преди войната в Украйна. Това отчасти се дължи на газовите сделки, които Виена сключва със Съветския съюз в замяна на продължаващия неутралитет и необвързаност на Австрия още от 1960-те години на миналия век, припомня Euroactiv.

Всъщност връщането на руския газ в Австрия вече се вижда в данните от декември 2022 година. Руският газ съставлява 71% от общия внос на газ, според данни на ENTSOG и австрийския регулатор E-Control.

Министърът на енергетиката Леоноре Гевеслер призова наскоро австрийците да продължат да пестят енергия. "Все още не сме излезли от гората", каза тя и добави, че спестяването на газ ще гарантира, че хранилищата са пълни за идващата зима. Към миналата седмица австрийските газохранилища бяха пълни на 74,87%.

От австрийската компания заявиха по рано този месец по време на пресконференция, че доставките по договора са започнали постепенно отново да се увеличават от октомври, предаде ТАСС. "Имаме два договора за доставки на газ с "Газпром", единият е за Германия, а другият за Австрия. "Газпром" не доставя нищо на Германия; Цифрата там е 0% там. Доставките за Австрия имат големи колебания", призна тогава Райнхард Флорей и същевременно е отказал да уточни точното доставено количество от Русия през 2022 година.

Междувременно излиза критичен доклад на образователната академия Neos Lab, част от либералната партия NEOS, в който се отбелязва все по-задълбочаващата се газова зависимост на страната въпреки общоевропейските тенденции. Според авторите на Австрия е платила на Русия за внесения газ близо 6,7 млрд. евро. „С тези милиарди, Австрия поддържа руската военна икономика, а също така задълбочава проблема с покупателната способност на австрийската икономика“‘ заявил директорът на академията Лукас Сустала.

Русия сериозно ограничи доставките на газ за Европа миналата година в отговор на западните санкции срещу страната заради нахлуването в Украйна. В резултат на това европейските цени на газа рязко се повишиха. В частност OMV отписа активи на руска територия на обща стойност 2,5 млрд. евро.

Белгия гледа към удължаване живота на още реактори

Белгийското правителство смята да удължи живота на още реактори. След като беше постигнато принципно споразумение с оператора Engie за удължаване живота на двата най-нови ядрени реактора Doel 4 и Tihange 3, обмисля се вариант и за Tihange 1.

В телевизионно интервю за  VRT през седмицата премиерът Александър де Кроо ясно заяви, че не е „изключено“ да се прибегне до тази стъпка, за да са сигурни, че ще има достатъчно енергия през следващите зими.

Премиерът подчерта, че плановете са с диапазон и към следващото правителство след неговото, което „ще е с развързани ръце“, ако реши да следва водената в момента политика и да запази ядрените мощности отворени.

Credit: Engie

Към момента в страната действат 5 реактора oт общо 7. Първият реактор на  АЕЦ Tihange 2, разположена в близост до Антверпен, спря през миналия септември, а вторият в края на януари. Остават в експлоатация Doel 1,2 и 4 и Tihange 1 и 3.

След зимата на 2025 г. още три реактора вероятно ще излязат „в пенсия“. Мисълта за по-дълъг живот и след 2035 идва и след изпратен до кабинета анализ на риска, разработен от белгийския оператор Elia. В него се казва, че може да има недостиг на електроенергия през следващите години. В най-лошия случай дефицитът може да нарасне в края на 2025 г. до 1, 2 гигавата (GW), което е една десета от пиковото потребление.

Операторът предложи план за запазване на ядреното гориво, като реакторите произвеждат по-малко електроенергия през летните месеци. Правителството се надява, че това ще даде възможност да работят по-дълго време, за да се гарантира сигурността на енергийните доставки през зимите на 2025-2026 г. и 2026-2027 г.

"Войната в Украйна и проблемите във френския ядрен енергиен сектор ни накараха да потърсим начини за създаване на повече сигурност и намаляване на рисковете в енергийните доставки", заяви говорителят на енергийното министерство Йонас Дутордоар пред Ройтерс.

Правителството поиска от Engie да извърши оценка на безопасността и да представи доклад на Федералната агенция за ядрен контрол до средата на март. Тогава се очаква и подписване на окончателно споразумение за удължаване с десетилетие живота на двата най-нови функциониращи блока в страната.

Премиерът Александър Де Кроо и министърът на енергетиката Тине ван дер Стратен са единодушни, че ne искат да поемат никакви рискове със сигурността на доставките.

Проблемите с френските атомни електроцентрали създават допълнителна несигурност в Белгия. Поради неочаквани аварии и продължителни ремонти, реакторите във Франция са произвели много по-малко от обичайното през последната година, а производството на електроенергия е спаднало до най-ниското си ниво от повече от три десетилетия.

От политиката, която води правителството, на този етап е видно, че няма намерение да се отказва от атома с оглед на несигурната енергийна среда заради войната в Украйна и непрекъснатите проблеми с френските АЕЦ. Паралелно с водените преговори, стана ясно, че от бюджета на Брюксел се предвиждат 100 млн.евро в изследвания за нови модулни SMR реактори.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

• Белгийски реактори чакат съдбата си през 2023 г.
• Белгийският оператор: Може да се стигне до недостиг на ток
• Белгия инвестира 100 млн.евро в изследвания за нови модулни реактори

Япония изготви политика за строеж на нови реактори

Credit: Japantimes.co.jp

Японският кабинет одобри политика за строеж на нови ядрени реактори и удължаване живота на съществуващите от 40 на 60 години, съобщи World Nuclear News. В документа на новата стратегия е записано, че ще се използват максимално дълго наличните ядрени мощности и ще се рестартират част от спрените.

Правителството също така съобщи, че ще се разработи модерни реактори, които да заменят 20 реактора, които трябва да бъдат изведени от експлоатация.

Върху новата политика работи консултативен съвет от миналия юли. Промените в енергетиката засягат всички индустрии, икономиката и обществото, за да се постигне целта за постигане на нулеви нетни емисии до 2050 г.

Съгласно ревизираните разпоредби, които влязоха в сила през юли 2013 г., японските реактори имат номинален експлоатационен период от 40 години. Удължаването може да бъде разрешено само веднъж и е ограничено до максимум 20 години, в зависимост от строгите изисквания за безопасност. 

На 21 декември японският орган за ядрено регулиране одобри проект на ново правило, което ще позволи реакторите да работят повече от сегашния лимит от 60 години.

Съгласно изменението, операторите на реактори, които се използват в продължение на 30 години или повече, трябва да формулират дългосрочен план за управление на реактора и да получат одобрение от регулатора най-малко веднъж на всеки 10 години, ако искат да продължат да работят.

Законопроектите за прилагане на новата политика ще бъдат внесени в парламента по време на текущата сесия. 

През 2011 г. мощно земетресение и последващо цунами предизвикаха множество сривове в атомната електроцентрала "Фукушима". В резултат на това правителството реши до 2030 г. поетапно да се откаже от ядрената енергия. В последните години обаче настроенията се обърнаха. Ревизираните намерения са до края на десетилетието ядрената енергие да съставлява 20% от микса на страната. За сравнение преди катастрофата този дял беше 30%, а властите искаха да го увеличат на 40%.