Първата рециклирана вятърна турбина беше поставена в Белгия

Първата изцяло рециклирана вятърна турбина беше поставена в Белгия. Тя е свалена от Австрия, изцяло реновирана в Нидерландия и ще работи поне двайсетина години в Маасмехелен.

„Правим нещо за първи път уникално. Проектът е голямо предизвикателство за нас и не смятаме, че турбините втора ръка са лоша инвестиция, разказа пред няколко местни медии, ръководителят на реновиращата компания Петер Веркруйсен.

Снимката е илюстративна. Личен архив

От Groep Bolckmans уверяват, че турбината ще има 97% ефективност и след две десетилетия. Освен това, гарантират, че за всеки нов собственик поставянето на втора ръка винаги ще излиза по-евтин план в сравнение с чисто новите, съобщи фламандското обществено радио VRT 2.

Компанията, реноворала турбината, се чувства спокойна за бизнеса си на фона на сигналите, че секторът навлиза в криза.

„Тези турбини дават добър бизнес в бъдеще, има пазар в Белгия“, спокоен е Петер Веркруйсен.

Наскоро в страната беше официално отбелязан и обратен процес – изграден вятърен парк ще бъде разрушен и на негово място ще бъдат поставени по-мощни перки втора ръка.

Процесите по инсталиране и заменяне на рециклирани мощности се следят под лупа от федералното правителство, за което „зелената енергия“ е ключов приоритет.

Токът от слънце и вятър е в ресора на фламандския министър Зухал Демир, която е наредила на отделните провинциални правителства да намерят начин и създадат  условия за инсталиране на възможно повече вятърни паркове.

Не е обаче лесна задача, тъй като пространството във фламандската част е вече на изчерпване. Затова, операторите са решили да започне поетапно разрушаване на старите вятърни паркове и на тяхно място да бъдат инсталирани по-мощни перки.

Такъв проект тече от лятото в Ломел. Операторът Aspiravi, заяви че ще разруши 8 вятърни турбини и на тяхно място ще ги замени с 12. Старите 10-годишни перки са произвеждали по 48 000 MWh годишно. Новите – по 115 000 MWh годишно, с които ще се захванват над 33 000 домакинства.

Какво става със стария парк? В никакъв случай няма да отиде за скрап. Те може спокойно да работят поне още 20 години – потвърждава и нидерландската компания Business in Wind, специализирана в демонтаж и преустройство на вятърни паркове за втора употреба. Много малко елементи е действителност отивали на сметището.

Годишно компанията демонтира по 60 вятърни турбини, които ги релокира на друго място. От тази дейност в бюджета й влизат по 20 милиона евро на година, разказа преди месеци в репортаж белгийската телевизия VRT.

В Белгия единици са разрушените вятърни паркове. Следващите години обаче техният брой ще се увеличи. Очаква се първата голяма вълна да се случи след 2 години, казва Мартен Дейдин от Фламандската асоциация за вятърна енергия. Според него идните години ще се отвори и пазарът за втора ръка

Досега в Ланакен са подменени няколко вятърни турбини от брюкселската Antrogroup. Литовската компания Inikti разрушава паркове на Engie в Hoogstraten, за да ги възстанови в Германия. Части от четири вятърни турбини от Ломел вече са в Обединеното кралство. Други елементи пък пътуват за Украйна.

„Все повече паркове ще бъдат демонтирани, а фирмите ще изпитват трудности при намирането на купувачи, опасяват се още от Business in Wind. Според тях, ако така се запази динамиката на пазара, те няма да успеят да намерят купувачи за всички демонтирани паркове и ще се наложи някои от тях да бъдат рециклирани, дори да са в работещо състояние.

Не така стои въпросът с вятърните паркове в морето. Според Агенцията за развитие на Западна Фландрия, тези паркове са построени да издържат много дълго време. Едно преместване е практически невъзможно и финансово неизгодно. Изчисления показали, че един подобен проект за релокация от Белгия до Италия би струвал 1 милион евро.

Втора ръка в условия на задаваща се криза

Секторът с вятърни турбини втора ръка изглежда, че има светло бъдеще в Белгия и няма притеснения от сигналите за задаваща се криза заради войната в Украйна. Браншови сдружения заявиха пред медиите, че много от проектите на техни членове са пропаднали заради поскъпването на материалите, разходите за труд и отпускането на банкови заеми.

Пазарът на електроенергия е много непредвидим. Никой не може да предвиди бъдещата цена на тока. Така че инвеститор, който прави инвестиция от милиарди долари днес, няма никаква сигурност по отношение на цената на произведената енергия в бъдеще. Поради тази причина гарантираната изкупна цена за мегаватчас е необходимо условие за привличане на инвеститори", пояснява още Анеми Вермейлен.

Федералният министър на енергетиката Тине Ван дер Стратен, в чиито ресор са офшорните вятърни паркове заявява, че е запозната с притесненията на сектора. В отговор казва, че правителството вече е процес на разработване на механизъм за субсидиране на новите офшорни вятърни паркове.

На въпрос дали новите паркове ще струват по-скъпо на данъкоплатцитев сравнение с тези, които работят, министърът признава, че не може да отговори в момента

Същите опасения съществуват и за вятърните турбини на сушата. От Фламандската асоциация за вятърна енергия (VWEA) заявиха, че са получили сигнали, че разходите нарастват.

Вятърните паркове на сушата са регионална компетентност и в компетентността на министър Зухал Демир. Според нея в момента няма необходимост да се увеличи държавната подкрепа за сектора.

"Във фламандска Белгия се работи се следи внимателно да не се стига до свръхсубсидиране на сектора. Не се допускат грешките от миналото. Следи се ситуацията ежегодно, проучват се пазарните условия и всеки проект се преценява дали е печеливш или не, обяснява министърът. 

"Ако има драстични скокове и сътресения, ще видим това в годишния ни мониторинг и проучването ни на пазарните условия. Тогава можем да отговорим как бихме помогнали, не и към този момент. В момента няма нужда от допълнителни субсидии, категорична е Демир.

Федерални амбиции

Изглежда, че сигналите за задаваща се криза не притесняват федералното правителство, което следва управленския си план - да увеличи производството на възобновяема енергия през офшорните зони до 8 GW до 2040 г. 

Към момента има един действащ офшорен парк, който беше изграден в периода 2009-2021 година. В процес на разработка е втора зона – плаващ остров. През пролетта министърът на Северно море Винсент Ван Куикенборн поръча изготвянето на доклад, за да се види дали е възможно строителството на трети парк в офшорната морска зона.

Според специалистите от Arcadis, изготвили доклада, изграждането на трета зона в Северно море ще дойде в повече на природата. Препоръките са, че ще има негативни последици както за жителите по крайбрежието, така и с икономиката свързана с корабоплаването и пристанищата, пише в. "L'Echo".

• Доклад: Трета офшорна зона в Северно море е прекалено

Така че пред правителството на Александър де Кро или следващите правителства остава възможността да намерят други места, на които да бъдат инсталирани допълнителните „зелени“ мощности.

Мащабният проект за превръщането на Северно море от гробище на изпразнени и изоставени газови кладенци в най-голямата зелена електроцентрала в Европа беше лансиран по време на среща на високо равнище тази година в Белгия.

Доклад: Трета офшорна зона в Северно море е прекалено

Белгийското правителство иска да увеличи производството на възобновяема енергия през офшорните зони до 8 GW до 2040 г. Към момента има един действащ офшорен парк, който беше изграден в периода 2009-2021 година. В процес на разработка е втора зона – плаващ остров, наречен принцеса „Елизабет“. През следващите години е планирана и трета зона. Целта на Брюксел е да превърне териториалните води на Северно море в „зелена електроцентрала“.

Северно море. Личен архив

В началото на март ресорният министър Винсент Ван Куикенборн (Open Vld) поръчва изготвянето на доклад, за да се види дали е възможно строителството на още перки и слънчеви панели в морето.

Според специалистите от Arcadis, изготвили доклада, изграждането на нова офшорна зона в Северно море ще дойде в повече на природата. Препоръките са, че ще има негативни последици както за жителите по крайбрежието, така и с икономиката свързана с корабоплаването и пристанищата, пише в. "L'Echo".

Така че пред правителството на Александър де Кро или следващите правителства остава възможността да намерят други места, на които да бъдат инсталирани допълнителните „зелени“ мощности.

Мащабният проект за превръщането на Северно море от гробище на изпразнени и изоставени газови кладенци в най-голямата зелена електроцентрала в Европа беше лансиран по време на среща на високо равнище тази година в Белгия.

В амбициозния план са се включили 9 държави – Белгия, Дания, Германия, Франция, Ирландия, Люксембург, Нидерландия, Норвегия и Обединеното кралство. Амбицията е всички страни да обединят усилията си и пълноценно да използват енергийния и индустриалния потенциал на Северно море.

За планираното разширяване на вятърните паркове в Северно море страните ще трябва да похарчат десетки милиарди евро за електрически кабели, генераторни платформи и водородни тръбопроводи през следващите години. Чрез съвместното изграждане на голяма част от тази инфраструктура могат да бъдат спестени много пари. Освен това страните могат да обменят електроенергия помежду си чрез съвместната инфраструктура.

Първа стъпка в тази посока е свързването на нов захранващ кабел между Нидерландия и Англия към един от бъдещите нидерландски вятърни паркове. С капацитет от 2 гигавата цялата провинция Южна Нидерландия теоретично може да бъде снабдена с британско електричество от ядрена енергия, ако вятърът не духа. Ако Нидерландия произвежда твърде много електроенергия, както се случи в средата на април тази година, електричеството от нидерландския вятърен парк може да бъде транспортирано директно до Великобритания. Мрежовият оператор Tennet наскоро представи плановете за връзки с различни страни от Северно море.

Втората по-голяма стъпка се очаква от Белгия с изграждането на втората офшорна зона в района на Остенде. За новия енергиен остров се говори още от 2022 година, знае се, че ще се казва „Принцеса Елизабет“. Ще бъде с площ от 5 хектара, на 45 километра от брега.

Конструктивно той ще бъде закрепен с бетонни елементи за морското дъно, ще бъде построена и стена срещу бушуващите вълни. По предварителни разчети, преди шоковото поскъпване на суровините заради войната в Украйна, беше изчислено че ще струва 2 млрд. евро.

В дългосрочен план изкуственият остров ще бъде свързан с множество гигантски офшорни вятърни паркове от съседните страни, които са планирани в Северно море.

От гробница в „зелена“ машина за пари

Очевидно мултинационалните планове по отношение на Северно море са огромни. Реалността обаче в момента е друга. Морето се е превърнало в „гробище“ от хиляди изоставени газови и нефтени неизползваеми находища, разказа в през пролетта белгийският бизнес вестник De Tijd във връзка със спряганите многомилиарни проекти.

Вестникът заедно с нидерландската организация Follow The Money и норвежката медия NRK участвали в проект за картографиране на терена. Резултатите показали, че в морето има 23 000 изчерпани находища, около 8 км тръбопровод и 500 петролни платформи, които са потенциално опасни и причиняват замърсяване. Една на десет от тях не работят.

Стотици изградени съпътстващи инфраструктури няма да се използва през следващите години. Тези съоръжения са собственост на големи компании като BP, Shell, Equinor и TotalEnergies.

Съществува обаче международно задължение тези изоставени платформи да бъдат демонтирани. Но това често са проекти, които са толкова скъпи и сложни, че собствениците се възползват от дерогации от съответните страни. Разходите за демонтаж се оценяват на 30 милиарда евро, допълва темата френскоезичната телевизия RTBF.

12 хектара гори в Белгия може да изчезнат заради соларен парк

12 хектара гори ще се наложи да бъдат изсечени, ако стоманодобивната компания „Аперам“ получи разрешително за изграждането на соларен парк. Проектът е в град Генк (провинция Лимбург) в близост до нидерландската граница.

Снимката е илюстративна. Личен архив

Компанията произвежда неръждаема стомана и това изисква много енергия. За да я получи се е насочила към инсталирането на 30 000 слънчеви панели в индустриален имот.

В момента е в процес на изчакване, тъй като се очаква да излезе екологичното разрешително.

Ако проектът бъде одобрен, компанията ще си набавя по 20 000 MWh, предназначена основно за нуждите на производството.

Главният изпълнителен директор Герт Хейлен заявява, че с инвестиционното намерение от една страна задоволяват собствените си производствени нужди, а от друга искат да бъдат CO2 неутрални. „Със сигурност все още не сме стигнали дотам, но това е важна инвестиция", аргументира се той пред местна медия.

Паралелно компанията инвестира и в голяма инсталация със слънчеви панели, които ще бъдат поставени на покрива на завода и на покриви в паркинга за персонала.