Всичко за мен

Моята снимка
Казвам се Апостол Апостолов и съм икономически журналист повече от 20 години. Работил съм за Деловия портал Econ.bg, електронното издание както и негов кореспондент от Лондон. Работил съм за телевизиите Bulgaria On Air и Канал 3, както и агенция БГНЕС. В момента съм кореспондент за специализирния портал 3E News. От 2020 година живея в Белгия. Блогът ми развивам от началото на 2012 година с теми в енергетиката, инфраструктура, ВЕИ. Интерес за мен представлява политиките в района на БЕНЕЛЮКС. .................... Ik ben Apostol Apostolov, economisch journalist met meer dan 20 jaar ervaring. Ik werkte voor het zakenportaal Econ.bg (online editie en als correspondent in Londen), de tv-zenders Bulgaria On Air en Kanal 3, en het persagentschap BGNES. Momenteel ben ik correspondent voor het gespecialiseerde platform 3E News. Sinds 2020 woon ik in België. Sinds 2012 ontwikkel ik ook mijn eigen blog, met focus op energie, infrastructuur en hernieuwbare energie. Ik volg met bijzondere interesse het beleid en de ontwikkelingen in de Benelux-regio.

събота, 14 юни 2025 г.

Планът REPowerEU и жадуваният край на "пъпната“ връв с Москва

Европейският съюз се заема с ревизия на ключовата програма REPowerEU, създадена през 2022 г. в отговор на руската инвазия в Украйна.

Снимка: Пресслужба на ЕК, архив
    

Породената критична ситуация на енергийния пазар в Европа, прекъснатите доставки от „Газпром“, шоковото поскъпване на цените, принуди европейските лидери да намерят спешно решение за стабилизиране на сектора и за създаване на трайни решения с алтернативни източници.

Три години по-късно и бизнес, и власти и потребители по време на различни форуми са изказвали мнение за ефективността на този инструмент. Нужно е обаче ревизия и ремонт, за да се скъса веднъж за винаги с енергийната „пъпна връв“ на Москва. Защото – реалността и цифрите показват, че руската газова и петролна система продължава да пробива чрез сенчестия си флот на европейска земя. В началото на войната 45% от общия внос на газ в ЕС е бил руски. В момента е под 19%. Въпреки серията от санкции и редуцирани количества в руската хазна през 2024 г. са влезли 23 млрд. евро за енергия, включително 1 млрд. евро за ядрено гориво. И тези суми е крайно време да спрат, категорични са от Европейската комисия.

Как ще стане това?

Брюксел виждат решение с новата си пътна карта за окончателно спиране на руските доставки. 9 ключови приоритета са обект на коментари идните месеци от страна на Съвета на ЕС, Европейския парламент. Първата от серията срещи е още на юнската сесия на ресорните министри по транспорт и енергетика в Люксембург където ще обменят мнения как законодателно мерките в пътната карта ще бъдат обвързани с подготвяните от страните в блока национални планове по климат и енергетика. Крайният срок за това е 2025 г.

Пътната карта на ЕК REPowerEU е насочена и към „сенчестия флот“, който Русия използва, за да избегне петролните санкции, и ограничава новите договори за доставка, включващи руски ядрени материали.

Как се финансира REPowerEU

Комисията мобилизира близо 300 милиарда евро за финансиране на плана REPowerEU. Механизмът за възстановяване и устойчивост (МВУ) е в основата на това финансиране. Благодарение на изменения Регламент за Механизма на държавите членки бяха отпуснати допълнителни безвъзмездни средства от REPowerEU на стойност 20 милиарда евро чрез Фонда за иновации и продажбата на квоти по схемата за търговия с емисии (СТЕ).

Три години по-късно ЕС успешно изпълни повечето от амбициозните цели, определени в плана REPowerEU, и сега е на добър път да се отърве напълно от руските изкопаеми горива, като същевременно продължава да се стреми към екологичния преход и да подкрепя Украйна, се казва и след одит на Сметната палата, която в заключенията си е препоръчала: по-нататъшно намаляване на вноса на руски газ; насърчаване на промишлената декарбонизация;по-бързо внедряване на възобновяеми енергийни източници; инвестиране в енергийна инфраструктура и междусистемни връзки; подобряване на енергийната ефективност.

От изтекъл през агенция „Ройтерс“ вътрешен анализ на Европейската комисия относно предстоящите предложения, видян от Ройтерс се вижда, че за да се наложи прилагането на забраната, Комисията ще изисква информация, включително срока, годишните договорени обеми, клаузата за дестинация и датата на сключване на договорите за руски газ, пише в своя статия по темата 3Е News.

В документа се казва, че вносителите на газ ще бъдат задължени да разкриват и произхода на вноса, за да гарантират, че той не е руски. Разкриването на информация има за цел да гарантира, че митническите и енергийните власти на ЕС и страните могат да проследят прилагането на забраната.

В оценката на Комисията се казва, че предстоящите предложения ще забранят на терминалите за втечнен природен газ (LNG) от ЕС да предоставят услуги на руски клиенти от 1 януари 2026 г., с по-дълъг краен срок от 17 юни 2026 г. за съществуващите договори за услуги по краткосрочни сделки за доставка на втечнен природен газ.

Крайният срок за спиране на предоставянето на тези услуги по дългосрочни договори с Русия ще бъде 31 декември 2027 г., се казва още в документа.

четвъртък, 12 юни 2025 г.

„Дискотека“ на тока се задава в Нидерландия

Проблемите на Нидерландия се множат с всеки изминал ден. След като страната остана без кабинет и на практика спряха ключови икономически проекти и инициативи, няколко енергоемки индустрии все така отчаяно се борят в изпълнение на климатичните цели, зов за помощ надигна и секторът на строителството. Никак не изглежда розово положението и за обикновените домакинства, които може да останат и без постоянно електричество заради проблемите с мрежата.

Снимка: Личен архив

 За такива апокалиптични сценарии отдавна говори мрежовият оператор TenneT, който заедно със свои колеги неистово се опитват да привлекат вниманието на последните две правителства с апел за крещяща нужда от инвестиции в модернизация и разширение на капацитета. Изглежда обаче, че засега всички писма, петиции, срещи и десетки телевизионни репортажи ще останат на трупчета до излъчването на ново редовно правителство.  

Най-тежко се оказва положението за бит, бизнес и строителни компании, според доклад на енергото, в района на Утрехт. Ако не се вземат мерки след 2029 година може да се превърне в честа гледка прекъсванията на тока. Такъв негативен развой може да засегне около 200 000 домове, писа в своя статия икономическият сайт Ню Ен Ел през пролетта.

Годините на забавяне, което мрежовият оператор TenneT изпитва при разширяването на електрическата мрежа в провинция Утрехт, също създават допълнителен риск от прекъсване на електрозахранването между 2029 и 2033 г. Мрежовите оператори предупредиха за това в края на миналата година.

Неуспешни се оказаха и десетките коментари и позиции по темата, събрани през 2024 г. и от националната телевизия Нос, която информира, че стотици са компаниите, които стоят в лист на чакащи, за да получат желаното разширение на мрежата, а оттам и да разгърнат своя бизнес. Краткия коментар на държавата бе, че знаели за проблема.

Картинката се допълва и от строителните компании, които казват, че заради калпавата мрежа изпитват трудности при изграждането на нови жилища. Не са малко случаите на завършени жилища, но без изградена инсталация.

Същевременно електромобилите, термопомпите продължават да се множат, което може да доведе до претоварване на мрежата още догодина, а не през 2032 както се смяташе по-рано.

Енергото се надявало проблемът с претоварването и евентуалните чести прекъсвания да остане само като хипотетичен сценарии с откриването на нова високоволтова подстанция близо до Утрехт, но проектът бил отложен за не по-рано по 2033 г. Всичко това се говорело и обсъждало при вариант на редовен кабинет. Сега нещата излизали от всякакъв план и срок. Единственото, което оставало на властите, е изготвен план с мерки срещу претоварване на мрежата. Сред плановете „на пожар“ били временно използване на газови турбини и батерии. На битовите потребители било препоръчано високата консумация на енергия като зареждането на електрически коли да се съсредоточи в ненатоварените следобедни часове или през нощта

Не е изключено в един момент до контролирано прекъсване в отделни часове. "Ще продължим да правим всичко възможно, за да предотвратим това, но шансът да предприемем тази мярка се увеличава", казват от TenneT. Решение ще бъде взето през есента.

Проблемите в Утрехт не са изолирани. Наскоро бяха забавени и проекти за високо напрежение в Северен Брабант и Лимбург. Прогнозите са, че кризата с тока в Утрехт ще се появи на много повече места в страната.

понеделник, 9 юни 2025 г.

Рюте в трескав маратон за съмишленици преди Срещата на върха в Хага

Две седмици преди срещата на върха на НАТО в Хага големият маратон на нейния генерален секретар е в разгара си. Марк Рюте в напрегната обиколка из страните-членки на Алианса в подкрепа за пет процентно увеличение на бюджета за отбрана, коментираха медиите в неговата родина Нидерландия. След като преди две седмици той проведе среща в Норвегия и Финландия, посети Далечният Север, акостира на Юг във Франция, не пропусна и съседна Великобритания.

Марк Рюте. Снимка пряко излъчване от пресслъжбата на НАТО

Навсякъде основното му послание е, че са необходими големи инвестиции, противовъздушната и противоракетната отбрана на НАТО трябва да бъде увеличена с 400%. "Виждаме в Украйна как Русия сее терор от въздуха, така че ще укрепим щита, който защитава нашето въздушно пространство", обещава нидерландецът и с това изпраща ясно послание на Кремъл.

От британската столица той се обяви за  хиляди допълнителни бронирани машини и танкове и милиони допълнителни артилерийски снаряди, както и големи инвестиции в логистика, снабдяване, транспорт и медицинска поддръжка.

Нидерландската преса, въз основа на преките си кореспондентски посещение от визитите на Рюте, прогнозира, че на Срещата на върха на НАТО страните вероятно ще се споразумеят, че разходите за отбрана на страна ще бъдат увеличени до 5% от брутния вътрешен продукт (БВП).

Рюте предлага пеете процента да се разделят на две части. 3,5% трябва да отидат за чисти разходи за отбрана и 1,5% за разходи, които са от полза за отбраната, като киберсигурност или подобряване на пътища и мостове.

Последва мигновена реакция от руска страна. От Кремъл коментираха, че предложеното 400-процентно увеличение показва, че НАТО търси конфронтация. "Европейският данъкоплатец ще трябва да плати за това."

В друго съобщение от руския пресцентър наскоро се подчертава, че с ученията си в Далечния Север НАТО се готвело за широка офанзива. Две от страните обаче мислят точно обратното.\

Норвегия, подобно на своята съседка Финландия, сериозно се замисля по укрепване на руската граница. Причината за безпокойството е активизирала се мигрантска вълна. Обект на сериозна ревизия е граничния пункт Сторског, пише в своя статия местният The Barents Observer с препечатка в нидерландски медии.

Норвежките власти искали да бъдат по-добре подготвени в случай, че Русия изпрати нова вълна от мигранти в Норвегия, както през 2015 г., когато около 5500 души от Северна Африка, Близкия изток и Централна Азия излетели от Москва до Мурманск и стигнали безпрепятствено до границата в обикновено строго контролираната гранична зона, припомня норвежката медия.

Миналата зима руската служба за вътрешна сигурност изпратила нова вълна от мигранти към финландската граница, която е  с дължина 1340 км. От цялата територия единствено сухопътната Сторског-Борисоглебск все още функционира е на практика единственото ГКПП между Скандинавия и Русия.

Съседна Норвегия има 198-километрова граница с руската си съседка, около две трети от границата се образува при двете реки Пасвик и Гренсе Якобселв, където не могат да бъдат издигнати огради. От руска страна обаче има ограда от бодлива тел, която се простира от Баренцово море на север до Балтийско море на юг.

Тази обширна площ е особено уязвима, затова отбраната е на първо място в дневния ред на политиците в Осло. Според ревизирания национален бюджет Норвегия ще отпусне около 172 милиона норвежки крони (почти 15 милиона евро) за охрана в района тази година.

Норвежкият премиер Йонас Гар Стьоре обяви, че ще разчита и на НАТО с изграждането комбиниран център за въздушни операции в Будьо.

В началото на май 16 страни от Европейския съюз поискаха да им бъде позволено временно да не прилагат правилата за бюджетната стабилност, за да могат да направят повече  разходи за отбрана. Допитването стана, след като Европейската комисия представи своята Бяла книга за бъдещето на европейската отбрана, в която предлага, държавите членки да използват до 1,5% от своя БВП в продължение на 4 години за военни разходи, без да се притесняват, че престъпват бюджетните правила, които поставят таван върху дефицитите и държавните дългове. Сред поискалите са Белгия, България, Чехия, Дания, Германия, Естония, Гърция, Хърватия, Латвия, Литва, Унгария, Полша, Португалия, Словения, Словакия и Финландия, стана ясно през пролетта от съобщение на ЕК.