Две седмици преди срещата на върха на НАТО в Хага големият маратон на нейния генерален секретар е в разгара си. Марк Рюте в напрегната обиколка из страните-членки на Алианса в подкрепа за пет процентно увеличение на бюджета за отбрана, коментираха медиите в неговата родина Нидерландия. След като преди две седмици той проведе среща в Норвегия и Финландия, посети Далечният Север, акостира на Юг във Франция, не пропусна и съседна Великобритания.
 |
| Марк Рюте. Снимка пряко излъчване от пресслъжбата на НАТО |
Навсякъде основното му послание е, че са необходими големи инвестиции, противовъздушната и противоракетната отбрана на НАТО трябва да бъде увеличена с 400%. "Виждаме в Украйна как Русия сее терор от въздуха, така че ще укрепим щита, който защитава нашето въздушно пространство", обещава нидерландецът и с това изпраща ясно послание на Кремъл.
От британската столица той се обяви за хиляди допълнителни бронирани машини и танкове и милиони допълнителни артилерийски снаряди, както и големи инвестиции в логистика, снабдяване, транспорт и медицинска поддръжка.
Нидерландската преса, въз основа на преките си кореспондентски посещение от визитите на Рюте, прогнозира, че на Срещата на върха на НАТО страните вероятно ще се споразумеят, че разходите за отбрана на страна ще бъдат увеличени до 5% от брутния вътрешен продукт (БВП).
Рюте предлага пеете процента да се разделят на две части. 3,5% трябва да отидат за чисти разходи за отбрана и 1,5% за разходи, които са от полза за отбраната, като киберсигурност или подобряване на пътища и мостове.
Последва мигновена реакция от руска страна. От Кремъл коментираха, че предложеното 400-процентно увеличение показва, че НАТО търси конфронтация. "Европейският данъкоплатец ще трябва да плати за това."
В друго съобщение от руския пресцентър наскоро се подчертава, че с ученията си в Далечния Север НАТО се готвело за широка офанзива. Две от страните обаче мислят точно обратното.\
Норвегия, подобно на своята съседка Финландия, сериозно се замисля по укрепване на руската граница. Причината за безпокойството е активизирала се мигрантска вълна. Обект на сериозна ревизия е граничния пункт Сторског, пише в своя статия местният The Barents Observer с препечатка в нидерландски медии.
Норвежките власти искали да бъдат по-добре подготвени в случай, че Русия изпрати нова вълна от мигранти в Норвегия, както през 2015 г., когато около 5500 души от Северна Африка, Близкия изток и Централна Азия излетели от Москва до Мурманск и стигнали безпрепятствено до границата в обикновено строго контролираната гранична зона, припомня норвежката медия.
Миналата зима руската служба за вътрешна сигурност изпратила нова вълна от мигранти към финландската граница, която е с дължина 1340 км. От цялата територия единствено сухопътната Сторског-Борисоглебск все още функционира е на практика единственото ГКПП между Скандинавия и Русия.
Съседна Норвегия има 198-километрова граница с руската си съседка, около две трети от границата се образува при двете реки Пасвик и Гренсе Якобселв, където не могат да бъдат издигнати огради. От руска страна обаче има ограда от бодлива тел, която се простира от Баренцово море на север до Балтийско море на юг.
Тази обширна площ е особено уязвима, затова отбраната е на първо място в дневния ред на политиците в Осло. Според ревизирания национален бюджет Норвегия ще отпусне около 172 милиона норвежки крони (почти 15 милиона евро) за охрана в района тази година.
Норвежкият премиер Йонас Гар Стьоре обяви, че ще разчита и на НАТО с изграждането комбиниран център за въздушни операции в Будьо.
В началото на май 16 страни от Европейския съюз поискаха да им бъде позволено временно да не прилагат правилата за бюджетната стабилност, за да могат да направят повече разходи за отбрана. Допитването стана, след като Европейската комисия представи своята Бяла книга за бъдещето на европейската отбрана, в която предлага, държавите членки да използват до 1,5% от своя БВП в продължение на 4 години за военни разходи, без да се притесняват, че престъпват бюджетните правила, които поставят таван върху дефицитите и държавните дългове. Сред поискалите са Белгия, България, Чехия, Дания, Германия, Естония, Гърция, Хърватия, Латвия, Литва, Унгария, Полша, Португалия, Словения, Словакия и Финландия, стана ясно през пролетта от съобщение на ЕК.