Нидерландия е обзета от смут и несигурност заради предсрочната оставка на кабинета на Дик Схоф. Повечето от министрите бяха принудени да напуснат постовете си и поетите ангажименти, след като техният лидер на водещата партия PVV Герт Видерс реши да дезертира и да остави в небрано лозе останалите трима коалиционни партньори.
Разпадането на четирипартийната крехка коалиция стана заради несъгласие по миграционната политика и най-вече за убежището на прииждащите мигранти. Нито една от трите партии в управлението VVD, NSC и BBB не пожела да склони и да угоди на „нидерландския Тръп“ (както е известен Вилдерс заради приликата с перчема на Доналд Тръмп) да „затвори границите за мигрантите“. Притокът на бежанци беше капката в чашата на търпението, която преля. Неговите колеги в коалицията не скрито са заявявали, че още от ден първи са имали принципни различия по отношение на икономиката, финансите, но с общи усилия и компромиси нещата се получавали.
Изтеглянето на министрите от кабинета обаче поставило в шах всички – бизнес, парламент и политици. Защото – точно сега Нидерландия най-малко има нужда от служебен кабинет с орязани функции и по време на ключови събития като срещата на НАТО в Хага и бъдещите дебати в Брюксел по плана за въоръжаване на ЕС. Като добавим разразилата си търговска война със САЩ и опасенията на Националната банка, че потребителите, бизнесът и правителството в оставка ще харчат по-малко поради тези несигурни времена.
Финансовата картинка за петата по сила икономика на ЕС не изглежда никак розова следващите най-малко шест месеца до излъчването на нов кабинет. Но за разлика от повечето европейски страни, в Нидерландия, както и в съседна Белгия, правителствата продължават да изпълняват в същия състав функциите си докато не предадат щафетата на окомплектования нов кабинет. За продължителността на служебните кабинети срок няма. Притесненията на бизнеса са не кой стои начело, а доколко орязаните функции може да окажат влияние при вземането на дългосрочни стратегически решения и политики.
Накратко може да се каже, че несигурността царува навсякъде и в прогнозите , казва в интервю директорът по паричните въпроси Олаф Слейпен на регулатора DNB. Експертите се наложило в спешен порядък, за първи път след корона пандемията да чертаят различни сценарии, които няма как да не се отразят и върху целия Блок При най-мрачния сценарий растежът може да спадне до почти 0. Като фактори са разгледани разрастване на търговската война и въвеждане на реципрочни по-високи мита от страните членки. DNB взема като база за анализ 20% вносни мита на САЩ за ЕС.
„Търговската война пречи на износа в чужбина. Освен това компаниите харчат възможно най-малко. Несигурността е най-големият риск за частното потребление. Това може да бъде причинено от много неща", обяснява Слейпен.
По-ниският икономически растеж също е риск за правителството. Разходите, като тези за здравеопазване и социално осигуряване, продължават да нарастват. Но по-малкият икономически растеж означава по-малко данъчни приходи. Тогава кабинетът има по-малко пари за харчене, така че е по-уязвим откъм към неочаквани ситуации. Очаква се инфлацията да спадне, но остава относително висока в сравнение с останалата част от еврозоната.
Кашата, която остави след себе си кабинетът „Схоф“
Просъществувалият около година кабинет на Дик Схоф не може да се похвали с кой знае каква ползотворна дейност. Още от първите си изяви премиерът даде тон, че ще прави политика в крачка, без да е наясно с крайния резултатът. Такива бяха намеренията по отношение на трудовата миграция, хаотични цели в областта на енергетиката и странното намерение да прави собствена военна индустрия, която да е независима от трети страни – като нови заводи за военни дронове, техника и апаратура за нуждите на Украйна.
Още по темата за политиките, които останаха нерешени:
- Нидерландия е изправена пред кадрова криза в здравеопазването
- Нидерландия има риск да загуби лидерството в пристанищната икономика
- Нидерландия сензационно отхвърли плана на ЕС ReArm Europe
- Нидерландия изпитва проблеми със статута на трудовите мигранти
- Неадаптираната елмрежа спъва устойчивия преход в Нидерландия
Проекти на парче без ясен финансов аргумент. И когато стана дума за пари Нидерландия бе страната, която взриви европейската сцена като се противопостави на плана на ЕС ReArm, a собствените депутати на Дик Схоф го нарекоха "безотговорно поведение", "късогледо и опасно" и "голяма историческа грешка".
В глух коловоз
Оставката на кабинета оставя в глух коловоз и купища нерешени въпроси на няколко индустрии. Най-засегната обаче изглежда е енергоемката, която заради недалновидни решение е на път да губи по 40 милиарда евро на година. Бизнесът още от времето на Марк Рюте повтаря ли повтаря, че има нужда от инвестиции в мрежа, дългосрочни цели за декарбонизация, опростени процедури и конкурентоспособни решения. Нищо от тях обаче така и не видя бял свят под формата на закон или стратегия. „Нужни са спешни мерки, иначе в противен случай бездействието ще струва прескъпо на икономиката“, предупреждава изследователският институт TNO.
Фалити и прелокации
Фактите са красноречиви. 2 химически компании на пристанището в Ротердам за кратко време една след друга вземат решение да спрат мощности. Стоманодобивният гигант Тата Стийл започва цялостна реорганизация на дейността си. В поредица от журналистически интервюта десетки по-малки компании и в други сектори са на прага да хлопнат кепенците. Сред най-големите компании, които обмислят да спрат дейност е и енергийният гигант Shell, която обяви, че предприема също промени в химическите си подразделения. Всичко това поставя под риск не само бъдещето на тежката индустрия, а въобще конкурентоспособността на пристанищната икономика и лидерската позиция на Нидерландия в Европа.
Авторите на доклада от TNO се опасяват, че фалитите и затварянията на мощности ще се превръщат във все по-честа гледка, ако нещо не се направи веднага. Нужни са инвестиции в иновации и помощ за скъпия ток. По отношение на последното се оказало, че енергоемката индустрия плаща много по-скъпо в сравнение със своите съседки. Компаниите харчат средно по 95 евро за мегаватчас електричество докато в Белгия е 56 евро, в Германия 45 евро, а във Франция само 32 евро. Това е така, защото тези държави са предприели компенсаторни мерки, обясняват авторите на доклада. На всичко отгоре бизнесът е принуден да плаща и допълнително данък върху използването на газ, което означава, че плаща два пъти за едни и същи емисии.
Историята
Кабинетът на Дик Схоф се е запътил към историята. Там обаче
никой не би желал да битува с квалификации, дадени от пресата като „аматьор“ и
„министър-председател, когото никой не слушаше“. Заглавията са повече от
категорични в оценките за този кабинет.
„Аматьорство и некомпетентност“, казва бизнес вестникът NRC, който определя коалицията като „див политически експеримент“, който никога не е функционирал добре. Техните колеги от De Telegraaf пък се опасяват, че този неразумен ход на дезертьори не стига че ще донесе политическа криза, ами и че ще доведе левицата на власт. Част от коментарите са селектирани и в пресата на съседна Белгия, за да се знае какво би очаквало и Марк де Вевер, който също не може да се похвали с позитиви. Още от идването на власт страната е в постоянни стачки срещу политиката в социалната сфера и пенсионната система. Въпрос на време е да се види до колко ще издържат нервите и на неговите коалиционни партньори.