Таксата за гражданство в Белгия скача от 150 на 1000 евро

Белгия увеличава ударно таксата за кандидатстване за гражданство, съобщават от финансовото министерство на страната (FPS Finance). До момента кандидатите трябваше да внесат в бюджета по 150 евро, но от 1 юли вече ще струва привилегията 1000 евро.

Снимка: diplomatie.belgium.be

Една от причините за тази драстична мярка е огромната дупка в бюджета. Властите дори уточняват, че желаещите, които заплатят сумата предварително, може да са спокойни, че няма да ги хванат промените – дори решението им да излезе след 1 юли.

Критериите за придобиване на гражданство изискват навършени 5 години, поне две нива на нидерландски, придобит сертификат за интеграция, както и непрекъсваемост на работата.

Мярката за събиране на приходи е една от ударните политики, с които се е заело правителството на Барт Де Вевер. Неговите финансови експерти вече на няколко пъти изпилиха до краен предел нервите на синдикати и редови белгийци с непопулярни антисоциални мерки.

Народното недоволство се изля четири пъти под формата на протести и шествия по улиците на Брюксел. Последното от тях бе на 26 юни. Недоволството е насочено срещу ударното рязане на средства за социални дейности.

Още с идването си на власт кабинетът заяви, че смята да започне кардинална реформа в социалната система. Сред засегнатите са редица професии с ранно пенсиониране като машнисти и в метрото. Засегнати са още транспортът, авиацията, а в последните дни стана ясно, че и медиците. Техният протестен гняв е насрочен за 7 юли.

Стачките обикновено са придружени с блокади в обществения транспорт, отмяна на полети и несъбрани комунални отпадъци.

В началото на годината синдикатите получиха като закъснял коледен подарък от кабинета, че се готвят икономии за 18 милиарда евро. От изтекли в медиите документи в коалиционната политика стана ясно, че Бард де Вевер смята да направи колосални икономии по време на своя мандат, според "супермеморандума", който самият той нарича най-важните теми за федералното правителство.

Миграционна политика

По отношение на миграцията със затягане на режимите новият кабинет смята да спести 1,6 млрд.евро от политики по убежище  на мигранти. За изготвянето на програмата белгийците са потърсили за съвет своите съседи, които също затегнаха режимите в това направление. Друг е въпросът колко се задържа на власт тази политика в Нидерландия. Припомням, че именно миграционната политика и убежището събори кабинета и прати „лалетата“ на предсрочни избори.

Друга поразителна прилика при съпоставка на програмите на двете страни, е че победителят в изборите  N-VA иска да сключи споразумения с трети страни за приемането на търсещи убежище. Един от плановете, които съществуват за това, е да се наеме лагер в Косово, за да приютява нелегални мигранти. Подобен план имаше и Нидерландия, която смяташе да депортира мигранти в Уганда.

 

Белгийско гражданство

Освен, че ще надуе цените над шест пъти, кабинетът смята да затегне режима по получаване на белгийско гражданство и както и да се получават социални помощи от чужди граждани, едва след 5 години пребиваване в Белгия и куп усложнени бюрократични и документални процедури. Експерти по миграцията вече виждат, че ако това стане закон, правителството ще е в пълно нарушение на правата на човека

След изтеклите документи на „супермеморандума“ фламандският канал VTM отбелязва, че се готвят значителни съкращения на други държавни разходи като пенсии и социално осигуряване някои данъци.

Данъци и солидарна вноска от богатите

Друга фламандска телевизия – VRT пък е получила аргумент от преговарящите, че спестените средства ще бъдат необходими, за да се намали бюджетният дефицит до 3% от БВП до 2030 г. и да се следват нови политики. По всяка вероятност парите ще бъдат генерирани от реформи на пазара на труда, пенсиите и социалното осигуряване. Планира се най-печелившите в страната професии да допринасят повече в бюджета чрез солидарна вноска за хора.

Планирани са и данъчни реформи. Това ще струва около 3,5 милиарда евро до 2029 г., но също така би трябвало да генерира допълнителни приходи в дългосрочен план поради по-високата покупателна способност и по-големия растеж.

Енергетика

Правителството зачеркна с лека ръка визитната картичка на предшествениците си от кабинета на Александър  Де Кро- изграждане на първия в света изкуствен енергиен остров в Северно море. Проектът стартира през 2021 г. От тогава до този момент инвестицията е нараснала до 8 милиарда евро, пари които няма откъде да се намерят. През миналата година бе дадено началото на т.нар. първа фаза, а през тази трябваше да започне и втората. След „замразяване“ на дейностите  в тазгодишния бюджет щели да останат 3 млрд. евро, изчислил ресорния енергиен министър Матийо Бихе. Пред пресата той се е аргументирал, че правителството имало „други по-ефективни начини да поддържа сигурно енергийно бъдеще, без прекомерни разходи за потребителите“.

Бюджетен дефицит

Белгия вече приключи 2024 г. с бюджетен дефицит от 4,5%. Според Европейската комисия той има всички предпоставки да стигне до 5,45 тази година, предизвикан от нарастващите разходи за пенсии и отбрана.

Прогнозата на Брюксел е, че през 2026 г. дефицитът ще бъде 5,5%. Това ще се дължи основно на по-високите лихвени разходи и вноски в европейския бюджет, въпреки че новите правителствени мерки за пазара на труда, пенсиите и данъците ще имат положителен ефект, според ЕК. В еврозоната само Франция ще нагази по-дълбоко „червената линия“ следващата година. Очаква се публичният дълг на Белгия да се увеличи от 104,7% в края на миналата година до 109,8% през 2026 г.

Правилата за европейския бюджет изискват страните-членки да поддържат дефицита под 3%. Поради тази причина Белгия, Франция и редица други държави са изправени пред съдебни производства от миналата година.

Правителството на Белгия се позовава на новата възможност за изключване на разходите за отбрана от изчисляването на дефицита в контекста на тази процедура. Очаква се белгийският БВП да нарасне с 0,8% тази година и с 0,9% догодина.

В Европа

Белгия е една от страните с най-високи такси в Европа, стана ясно от изявление на българския външен министър Георг Георгиев, който посочи страната като пример в сравнение с България. При изявата си обаче министърът все още не е бил наясно с готвения проектозакон и визира таксата от 150 евро. Друга такава колосална сума прибират словаците - 700 евро. За сравнение в България кандидатите за българско гражданство плащат по 30 лева като намерението е тарифата да се завиши до 300 лева.