Белгия ще кърпи бюджета на гърба на нощния труд

Промените в социалната и пенсионната система на Белгия вече дават първите жертви. Още с идването на власт в началото на годината, премиерът Барт Де Вевер заяви, че приоритет в неговия мандат ще бъдат реформите в тези два сектора.

снимка-личен архив

Бъдещите пенсионери вече няма да излизат в заслужена почивка на 66, а една година по-късно. Редица сектори като транспорт и логистика със натоварени смени пък ще се простят с някои придобивки и бонуси към месечната заплата. Въпреки серията от последователни протести, блокади и стачки, част от планираните мерки влязоха в сила от това лято. Целта е повече работа, по-малко разходи за пенсиониращи се и повече приходи за запълване на огромната дупка в бюджета.

Първите жертви на новата социална „резачка“ на правителството бяха нощните работници. От 1 август правителството промени часовете, които се смятат за нощен труд. Досега беше между 20 часа и 06 сутрина, а с промените  вече е между полунощ и 05:00 часа. Това означава, че премии нощен труд ще се плащат за 5 часа, а не за 10. Мотивът на правителството бил да се даде по-голяма „конкурентоспособност на фирмите в контекста на европейските практики“ в сравнение с други държави. Мярката обаче едва ли се нрави на десетките мениджъри, които и в момента едва успяват да намерят кандидати за нощните часове.

Според направено експресно проучване сред най-големите компании в страната, мерките ще ударят средно по 300 евро от брутната заплата на нощните работници в сектори като хранителния и логистиката. Нощните премии за различните дейности варират между 180 и 600 евро. Един от работниците на популярна ритейл верига заявил, че се очаква в банковата му сметка на месец от заплатата да изчезнат близо 500 евро.

По груби изчисления ощетени ще бъдат над 32 000 нощни работници, а от тях държавният бюджет ще спечели 25 милиона евро на месец. Според специалисти мярката на кабинета не е сигурна, че ще има ефект. Най-вероятно щяло да се окаже, че губят и двете страни – работници бонус нощен труд, а държавата по-малко осигуровки и данък върху доходите.

Друга мярка, която също бе подложена на синдикален огън бе свързана с плавното увеличение на пенсионната възраст. Тази година тя бе вдигната с 1 година, а до 2030 – пенсионерите ще се наслаждават на старините си след 67 години. Промяната довела до 22000 по-малко пенсионирани, но пък за сметка на това 100 млн. евро по-малко разходи, според данни на федералната пенсионна система.

"Ако приемем, че средният размер на пенсията е 1850 евро на месец, то в периода от февруари до май това е обща (кумулативна) икономия от 100 милиона евро.", коментира пред националния икономически ежедневник „Де тейд“ говорителят Вик Бойленс.

Белгия вече приключи 2024 г. с бюджетен дефицит от 4,5%. Според Европейската комисия той има всички предпоставки да стигне до 5,45 тази година, предизвикан от нарастващите разходи за пенсии и отбрана. Прогнозата на Брюксел е, че през 2026 г. дефицитът ще бъде 5,5%. Това ще се дължи основно на по-високите лихвени разходи и вноски в европейския бюджет, въпреки че новите правителствени мерки за пазара на труда, пенсиите и данъците ще имат положителен ефект, според ЕК. В еврозоната само Франция ще нагази по-дълбоко „червената линия“ следващата година. Очаква се публичният дълг на Белгия да се увеличи от 104,7% в края на миналата година до 109,8% през 2026 г.

Правилата за европейския бюджет изискват страните-членки да поддържат дефицита под 3%. Поради тази причина Белгия, Франция и редица други държави са изправени пред съдебни производства от миналата година.

Правителството на Белгия се позовава на новата възможност за изключване на разходите за отбрана от изчисляването на дефицита в контекста на тази процедура. Очаква се белгийският БВП да нарасне с 0,8% тази година и с 0,9% догодина.

Белгийската икономика отчита плахи резултати на тих растеж фона на политическата несигурност и геополитическата турбуленция по света и политиката на Докато Тръмп. Според първите оценки на Националната  банка на Белгия,  икономиката расте с доста стабилен темп от малко под 1% на годишна база.

Въпреки този растеж има важни предупредителни знаци, които не бива да се пренебрегват, пише в свой анализ Барт Ван Крейнест е главен икономист във фламандската асоциация Voka и автор на книгата "Белгия може да се справи по-добре“. Някои от тезите му са поместени в електронното издание BusinessAM.

Встъпването на Доналд Тръмп  като президент и последвалата търговска война срещу Европа заема водещо място в анализа на белгийския специалист, който ги подрежда по следния начин:

 - Несигурност в международната политика

Политиката на Дондалд Тръмп с изпратените множество сигнали към света (включително вносни мита) създава много несигурност. Освен това не е още ясно как другата икономическа сила Китай ще реагира на това. В резултат на това показателите за несигурност на белгийската политика се повишиха до върхови нива, подобни на ситуацията в началото на 2020 г., когато Covid предизвика хаос. 

- Нарастващи рискове от рецесия в САЩ

Американските фондови пазари бяха разтърсени от поредица разочароващи икономически данни. Все по-често възниква въпросът дали икономиката на САЩ е на път към рецесия. Фондовият пазар не е на този етап надежден предсказател на икономическата динамика. Това не означава, че нищо не е наред. Растежът на американската икономика се забавя и политическият хаос на Тръмп със сигурност не помага. Но засега частният сектор изглежда достатъчно силен, за да избегне сценарий на рецесия. Въпреки това рискът е по-висок отколкото преди няколко месеца и, разбира се, остава трудно да се предвиди какви ще бъдат следващите стъпки на Тръмп. Във всеки случай - по-слабата икономика на САЩ не е добра новина за останалата част от света.

- Търговска война

През първите си седмици Тръмп използва вносните мита като основен инструмент в своята икономическа и международна политика. Това е особено лоша новина за белгийската икономика, която е много зависима от международната търговия  -дори и да е предимно в рамките на Европа.

-  Големи части от частния сектор под натиск

През последните години белгийската икономика продължи да расте, но забележително е, че публичният сектор расте по-бързо от частния. Това всъщност не е здравословна ситуация. Икономическият растеж в частния сектор беше едва 0,9% през 2024 г., около половината от нормалния темп на растеж. Икономическата активност се свива в ключови сектори като промишлеността, търговията и финансите, които заедно представляват почти половината от дейността на частния сектор (общо -0,6%). Това беше компенсирано от относително силен растеж на ИКТ и свободните професии и административни услуги. Но фактът, че голяма част от частния сектор е на "червено", очевидно води до рискове за цялата икономика.

- Предприемачите остават притеснени

Доверието на белгийските предприемачи (според месечното проучване на Националната банка) остава на ниво, което в миналото съответстваше на стагнация на икономиката. Проучване на Voka сред 700 фламандски предприемачи рисува още по-песимистична картина: почти 2 от 3 от анкетираните оценяват настоящата икономическа ситуация като негативна. Тази мрачна оценка вероятно се дължи главно на многото неясноти, с които се сблъскват предприемачите. Гореспоменатият политически хаос и търговската война, но и европейските регулации, плановете на новите правителства у нас, динамиката на цените на енергията и другите суровини, ... създава труден климат за правене на бизнес.

-  Пазарният дял на международните пазари намалява бързо

Според последните прогнози на Националната банка белгийският износ ще намалее с 13% в сравнение с периода 2022. Пре тази година износът се очаква да бъде на същото равнище като през 2019 г. Очаква се чуждестранни пазари на продажби да нараснат с около 11%. Това означава, че белгийските износители губят повече от 10 % от пазарния си дял на международните пазари. Според настоящите очаквания тази загуба ще се увеличи още повече през 2026-2027 г. Ерозията на конкурентната позиция подкопава потенциала за растеж в дългосрочен план.

- Бъдещето на промишлеността в Белгия остава несигурно

Икономическата активност в производствената индустрия намалява 8 поредни тримесечия. В края на 2024 г. добавената стойност в промишлеността беше с 6,4% по-ниска, отколкото точно преди Ковид. Този спад е главно в енергоемките промишлени сектори. Сектори като химическата промишленост, стоманата и пластмасите са изправени пред спад от 20 до 30 % от края на 2019 г. насам. През последните месеци както европейското, така и фламандското правителство обявиха планове за подкрепа на индустрията

- Колеблив пазар на труда

Икономическото неразположение и несигурността се усещат и на пазара на труда. Водещи показатели като активност на временна заетост и очаквания за заетост в основните сектори изглежда са се стабилизирали донякъде през последните месеци, но на ниски равнища. Ясно подобрение в краткосрочен план изглежда все още не е в картите.

- Рекорден брой фалити

След впечатляващо увеличение през последните години броят на фалитите се стабилизира през последните месеци, но на високо равнище. През последните 12 месеца (до края на февруари) 11 000 компании фалираха в Белгия. Загубени са 33 000 работни места. Във Фландрия броят на фалитите е дори на историческо рекордно ниво. През последните дванадесет месеца 6300 компании фалираха във Фландрия, което беше придружено от 19 000 загубени работни места.

- Риск от допълнителни данъци

С по-ниската икономическа активност, факта, че правителството на Аризона успя да започне твърде късно, за да промени тази година, и особено допълнителните милиарди, които са необходими за отбрана с ускорени темпове (вече 4 милиарда допълнително до лятото), бюджетните планове на Аризона вече трябва да бъдат преразгледани. Вече е ясно, че ще са необходими допълнителни усилия за овладяване на бюджетния дефицит. В същото време вече има много протести срещу планираните мерки за икономии (дори и да останат ограничени като цяло). Съществува реален риск новото правителство в крайна сметка да потърси допълнителни данъчни приходи, за да отговори на бюджетните предизвикателства. Като се има предвид и без това тежката ни данъчна тежест, това ще натежи на икономическата активност.

С поглед към Германия

Белгийската икономика ще продължи да расте засега, макар и с по-бавни темпове от обикновено. Това означава, че малко (допълнително) трябва да се обърка, преди да се появят сценарии за рецесия. Плановете на новото германско правителство да инвестира масово вече са стъпка в правилната посока, която ще има положителни последици и икономиката (дори и да отнеме известно време, преди това наистина да започне). В краткосрочен план обаче несигурността продължава да засенчва перспективите.

Белгия иска да инвестира милиард във военни центрове за данни

Нова краткосрочна стратегия на Белгия предвижда 1 млрд. евро инвестиции няколко военни центрове за данни, съобщават L'Echo и телевизия RTBF. Проектът е част от реформата във военната сфера през следващите 3 години, която има за цял да създаде цифров суверенитет на страната, заявил ресорният министър Тео Франкен (N-VA).

Picture: EK

Проектът предвижда създаването на няколко секретни центрове за обмен на данни, които да поддържат непрекъснатост на критичните услуги дори в случай на криза или атака.

Тези най-съвременни изчислителни инфраструктури ще бъдат проектирани да обработват голям обем от данни, генерирани от дронове, сателити и други бойни единици, разположени на терен в реално време.  Те ще позволят на въоръжените сили да реагират бързо и ефективно като координират действията си въз основа на актуални данни.

"Военният център за данни, за разлика от традиционния, се отличава с високо защитения характер на информацията, която съхранява. Тези данни, които са особено стратегически, идват от всички военни оперативни дейности на Белгия, независимо дали на национална територия или като част от многонационални операции. Целта е да се централизира и обработва това разнообразие от информация в реално време, за да се оптимизират оперативните възможности на въоръжените сили, в пълна автономия или в международно сътрудничество. В настоящия контекст, когато Белгия модернизира своите оръжейни системи – от F35 до дронове като X9 – и разчита на космически и информационни ретранслатори. Затова, тези центрове за данни са от съществено значение. Те съхраняват, извличат и анализират важни данни, подобрявайки ефективността и ефикасността на военните операции, независимо от контекста", разказва Ален де Нев, изследовател в Кралския институт по отбрана

Проектът за центровете е част от по-широка стратегия за цифров суверенитет, ръководена от Белгия. Чрез разработването на собствени военни центрове за данни страната възнамерява да ограничи зависимостта си от търговски и особено чуждестранни доставчици, които в момента управляват по-голямата част от публичните и частните данни. Тази ориентация има за цел да предотврати рисковете от кибершпионаж, саботаж или прекъсване на достъпа до данни в случай на международни съдебни спорове или конфликти, разяснява още специалистът

Същевременно Центровете за данни са много енергоемки. Ако проектът се осъществи, само за тяхното поддържане ще са необходими два нови атомни реактора.

Световната практика показва, че през 2024 г. подобни центровете за данни са погълнали около 1,5% от генерираната електроенергия  - 415 TWh. Очакванията са, че към 2030 година те ще консумират около 945 тераватчаса TWh, или малко под 3% от общото глобално потребление на електроенергия по това време.

Защитата на информацията и критичната инфраструктура от външно влияние става все по-належаща, нужни са спешни мерки с оглед на хибридната война между Русия и Украйна. Днес се водят боеве на терен, но и в киберпространството. То е по-малко видимо за широката общественост, но не по-малко пагубно, казва Жорж Атая, специалист по киберсигурност в Solvay Business School. 

"Русия има цели батальони от хакери, специализирани в определени области с огромна ударна сила. Типичните цели на тези компютърни атаки са банки, медии, официални правителствени сайтове, стратегическа енергийна инфраструктура, транспорт, И, разбира се, гражданското и военното разузнаване“.

„Следователно интернет се превръща в оръжие като всяко друго, а киберпространството  - дигитално бойно поле. Целта е да се дестабилизира, да се парализира. Кибератаката може да бъде толкова ефективна, колкото и физическата атака и не е нужно да движите хора, за да я направите", отбеляза Федра Клоунер, заместник-директор на Белгийския център за киберсигурност (CCB). Това е, което руските военни определиха като "Война от ново поколение" още преди 10 години.

185 страни отхвърлиха обвързващ договор за замърсяването с пластмаса

185 страни, които се срещнаха в Женева, за да изготвят обвързващ международен договор за борба със замърсяването с пластмаса, не постигнаха споразумение. Това се съобщава от няколко делегации след нощни обсъждания на окончателен проект на договор. Страните първоначално да отхвърлили един вариант, а впоследствие и преработена версия. "Няма да сключим договор за прекратяване на замърсяването с пластмаса в този вид", потвърждава пред медиите норвежкият преговарящ в петък сутринта.

Screenshot от клип на ЕК

Подобна среща се проведе в края на 2024 г. и отново завърши с провал. След това конференцията в Южна Корея приключи без споразумение. Не е ясно как ще продължи процесът.

"Пропуснахме историческа възможност, но трябва да продължим и да предприемем спешни действия", казва представителят на Куба след провала на преговорите. "Планетата, настоящите и бъдещите поколения се нуждаят от този договор."

Коалиция, съставена от Европейския съюз, Обединеното кралство, Канада, африкански и латиноамерикански страни, отиде с големи амбиции и очаквания. Тя настояваше за по-малко производство на пластмаса и постепенно премахване на токсичните вещества в пластмасата. От другата страна на барикадата бяха страни, предимно страни производителки на петрол, които искаха договорът да получи много по-ограничен обхват, без резки сътресения. Кувейт предупреди, че процесът може да дерайлира, в този си вид на договора.

Всяка година в световен мащаб се произвеждат повече от 400 милиона тона пластмаса, половината от които са за продукти за еднократна употреба. От всички пластмасови отпадъци 15% се събират за рециклиране, но на практика едва 9% от тях се рециклират. Около 46% от пластмасовите отпадъци се озовават на сметищата, 17% се изгарят, а 22% се озовават подхвърлени отпадъци.

След гласуването нидерландският представител Тиери Артсен даде повече подробности пред специализирания сайт industrielinqs.nl за отхвърления договор. В него е било заложено да излязат от употреба и да се спре производството през следващите години продукти, включени в списък. Такъв списък е имало и вещества, които възпрепятстват ефективното рециклиране, или са вредни за здравето и околната среда.

На въпрос как гледа на искането на "Грийнпийс" за намаление със 75% до 2040 г., нидерландският представител отговаря, че не изглежда реалистично за толкова кратък период от време.

"Изключително съм разочарована, че не беше постигнато споразумение", казва и британският морски министър Ема Харди. "Замърсяването с пластмаса е глобална криза, която никоя страна не може да реши сама, и Обединеното кралство се ангажира да работи с други хора у дома и в чужбина, за да защити околната среда и да проправи пътя към кръгова икономика", добави тя.

След шестия кръг от преговори, в рамките на три години, основната разделителна линия между страните остава една и съща: дали договорът трябва да се справи с пластмасите при източника – чрез намаляване на производството – или да се съсредоточи върху управлението на замърсяването, което идва от нея, коментира Би Би Си. Най-големите страни производителки на петрол гледат на пластмасите, които се произвеждат с изкопаеми горива, като на жизненоважна част от бъдещите си икономики, особено когато светът започва да се отдалечава от бензина и дизела към електрическите автомобили. Групата, която включва Саудитска Арабия и Русия, твърди, че по-добрата инфраструктура за събиране и рециклиране на отпадъци е най-добрият начин за решаване на проблема.

"Пластмасите са фундаментални за съвременния живот - те влизат във всичко", каза Рос Айзенберг, президент на America's Plastic Makers, търговска асоциация за индустрията за производство на пластмаса в Съединените щати. "Фокусирането върху прекратяването на замърсяването с пластмаса трябва да бъде приоритет тук, а не прекратяването на производството на пластмаса", добави той, предупреждавайки, че опитите за замяна на пластмасите с други материали могат да доведат до "нежелани последици".

Засега е ясно едно - преговорите ще бъдат подновени отново, без да се насрочва конкретна дата. А докато спорещите страни постигнат консенсус за пластмасите, в Европа, най-използваният начин за изхвърляне на пластмасови отпадъци рециклиране (40,7%). Оползотворяването на енергия, което означава превръщането на пластмасовите отпадъци в използваема топлина, електричество или гориво чрез изгаряне или други процеси, е вторият най-използван начин за третиране на пластмасови отпадъци (35,0%).

Според данни на Европейския парламент степента на рециклиране на отпадъците от пластмасови опаковки непрекъснато се увеличава през годините, от 25,2 % през 2005 г. до 40,7 % през 2022 г. 

1,3 милиона тона пластмасови отпадъци са изнесени за третиране в държави извън ЕС през 2023 г. Причините за износа включват липсата на капацитет, технология или финансови ресурси за третиране на отпадъците на местно ниво. Преди това значителен дял от изнесените пластмасови отпадъци бяха изпратени в Китай, но ограничения върху вноса на пластмасови отпадъци в Китай рязко са намалили износа на ЕС за страната. ЕС се опитва да намери кръгови и щадящи климата начини за управление на пластмасовите отпадъци. Ниският дял на рециклирането на пластмаси в ЕС означава значителни загуби както за икономиката, така и за околната среда.

Между 19 и 23 милиона тона пластмаса се изхвърлят в почви, реки и океани всяка година. Това има отрицателно въздействие върху екосистемите и пряко оказва въздействие върху поминъка на хората, възможностите за производство на храни и социалното благосъстояние.

Проблеми с рециклирането на пластмаса

Основните проблеми, които затрудняват рециклирането на пластмаса, са качеството и цената на рециклирания продукт в сравнение с нерециклирания им аналог. Преработвателите на пластмаса изискват големи количества рециклирана пластмаса, произведена по строго контролирани спецификации и на конкурентна цена. Въпреки това, тъй като пластмасите лесно се адаптират към нуждите на всеки производител - функционални или естетически, разнообразието на суровината усложнява процеса на рециклиране, което го прави скъп и се отразява на качеството на крайния продукт.

Равнищата на рециклиране на пластмасови отпадъци в държавите от ЕС варират значително: държавите, които рециклират най-много през 2022 г., са Словакия (59,6 %), Белгия (54,2 %) и Германия (51,1 %), а най-ниски се наблюдават в Малта (16,4 %), Дания (23,5 %) и Франция (25,2 %). България е с 39,5%. Детайлна справка може да видите тук.

През 2024 г. Европейският парламент одобри нови правила за намаляване, повторна употреба и рециклиране на отпадъците от опаковки в ЕС. Правилата изискват от държавите от ЕС да намалят общите отпадъци от опаковки на глава от населението в сравнение с 2018 г. с 5 % до 2030 г.; 10 % до 2035 г. и 15 % до 2040 г.

Съществуват и специфични разпоредби за намаляване на отпадъците от пластмасови опаковки. Някои видове пластмасови опаковки за еднократна употреба ще бъдат забранени от 1 януари 2030 г. До 2029 г. 90% от пластмасовите и металните контейнери за напитки за еднократна употреба (до три литра) ще трябва да се събират отделно.