Москва заплаши Белгия, че ще има сериозен проблем

Белгия ще има сериозен проблем, ако склони да освободи замразените руски активи в брюкселския депозират Euroclear, гласи предупреждение на Кремъл, ретранслирано националните медии.

Премиерът на Белгия. Снимка: Аудиовизуална служба на Съвета на ЕС

На този етап по всичко личи, че страната не е под заплаха, защото белгийският премиер Барт Де Вевер твърдо заяви, че няма да се съгласи с искането на своите европейски колеги, докато по-твърди гаранции при евентуални последващи правни рискове. 

Oще по темата: 

• Белгия се клатушка между репарационен заем и предсрочни избори
• Натискът от ЕС върху Белгия да разреши използването на замразените активи на Русия се засилва | 3e-news

Брюксел настоява, ако се наложи един ден да се връщат парите на руснаците, отговорностите да бъдат споделени между всички членки. На последния ноемврийски Европейски съвет обаче, премиерът не видял „вдигнати ръце в подкрепа“ на искането. Вместо това той бе наречен от европейските медии, „лошото момче на Европа“.

В белгийската преса се прокрадва и твърдение, изказано от руската служба за външно разузнаване, според което страните от ЕС са на ръба на социалната и икономическа криза и хазната им е празна.

„Сега искат да плащат за украинското зърно с откраднати руски активи. Белгия, която управлява "съвместния фонд" се съпротивлява на плана, защото се страхува, че ще бъде подведена под отговорност. Това е правилният начин на мислене, защото те със сигурност ще бъдат държани отговорни."

По време на последния Европейски съвет премиерът заяви, че Белгия имала своите възражения. Той поискал от премиерите на блока когато ставало дума за различни варианти и поемане на отговорности, да има ясни гаранции и подкрепа. Но не видял „гора от ръце на желаещи“.

В какво се изразява неразбирането

Премиерът и местната преса се опитаха по най-ясния начин да обяснят на международната общественост същността на съпротивата. От началото на руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г. близо 185 милиарда евро от Руската централна банка стоят „блокирани“ в Euroclear, финансова компания със седалище в Брюксел. От известно време обаче, дивидентите от блокираните пари, се прехвърляли в помощ на Украйна. Европейската комисия обаче иска още повече – да използва авоарите за нов заем 140 милиарда евро. Пари, от които Украйна спешно се нуждае, за да продължи да се защитава и да поддържа страната функционираща, докато войната продължава.

Повечето европейски държави членки изглежда подкрепят идеята на Комисията, но Белгия не желае да се включва в общия хор. „Това никога не е правено преди и рисковете са твърде големи“, казва Бард Де Вевер по време на дебата през ноември в Европейския съвет. Поради това Белгия поискала твърди гаранции от останалите държави членки, че например един ден, ако се наложи, парите да бъдат върнати на Русия.

Премиерът представил на Срещата на върха списък с условия, изготвен от юристи и очаквал останалите лидери да одобрят. Едва тогава той щял да вдигне утвърдително пръст. Няколко европейски лидери били убедени в дните преди 23 октомври, че условията на белгийците ще минат, но премиерът така и не видял „гората от вдигнати ръце на подкрепа“. До споразумение така и не се стигнало.

Бързи совалки

Времето напредва и Европейската комисия е твърдо решена да ускори преговорите, съобщи "Политико". През следващите дни ще се проведат преговори на всички нива, включително на най-високото“, съобщил близък до разговорите източник. Други два пък допълнили, че ако все пак бъдат взети предвид опасенията на Белгия, ЕК официално ще предложи законопроект за „репарационния заем“ в рамките на седмици. Думата ще има и Европейският парламент. „Това може да забави процеса и да застраши надеждите на ЕК да осигури 140 милиарда евро до април 2026 г., когато се очаква Киев да остане без пари“, пише изданието.

Бизнес и енерго поемат юздите на енергийната криза в Нидерландия

Когато държавата е в ступор, ръце си протягат компаниите по между си. Това се случва в Нидерландия където претоварената електрическа мрежа е на предела си. Изгледи за разширяване не се задават, а на всичко отгоре страната е в политически вакуум с избор на правителство.

Снимка: Личен архив

Проблемът с липсата на капацитет не е нов - поне от две години, за които периодично ви разказваме в 3еNews. Ако се разровим нищо чудно и да открием първите сигнали от преди десетилетие.

Остарялата мрежа спъва развитието на стотици малки и големи бизнеси да разширят мощностите си, да изпълнят климатичните цели на Европейската комисия и най-сетне да бъдат щадящи природата. И сякаш на пук на всички усилия на частния сектор държавата упорито им отговаря с мудна бюрокрация, липса на чуваемост и обещания за след 2035 година. Самата страна отдавна е изпуснала възможността да покрие климатичните цели за 90% неутралност към 2040 г. Отварям една скоба, че както изглежда и правителствата вече не знаят какво преследват, след като се заговори за отстъпление, плаващи срокове и междинни ревизии на климатичния план от страна на Комисията.

Неволята е научила бизнеса, че когато държавата се е оплела в собствените си омотани закони, решението е едно -оправяйте се сами. Това прави и мрежовият оператор Tennet в партньорство с един от най-големите консуматори в провинцията Зееландия  Air Liquide. От репортаж на местна кабелна телевизия става ясно, че компанията и енергото са се договорили за освобождаване на ценна енергия, необходима на други бизнеси.

Air Liquide е добре позната на енергийния бранш с портфолиото си в газовия, технологичния и здравния сектор. Огромна част от консумираната енергия отива и в промишлеността. Компанията е приела присърце една от последните подхвърлени идеи на правителството на Дик Схоф преди предсрочните избори през октомври. Идеята бе да се освободи и рационализира енергията като се намалят производствените мощности в час пик за домакинствата. Решението е било прието от мениджмънта, а с политиката си ще спечели бизнеса на други близо 60 регионални компании.

Енергийният оператор с кратък коментар до медиите е поздравил инициаторите за сътрудничеството и гъвкавостта.  Съвместната инициатива дава шанс на проекти, които трябвало да стоят на трупчета още поне десетилетия, разказал говорителят на фабриката за торове Yara Гийсбрехт Гюнтер. Като пример той посочил, че бъдещето на много компании изглежда е по-ясно и предвидимо и няма опасност да затворят или да съкращават персонал заради недостига на електроенергия. Сред проектите, които са в изчакване е и инсталация за съхранение на въглероден диоксид, чието бъдеще било доскоро несигурно.

Регионът Зеландия е един от най-засегнатите , които изпитват претоварване на мрежата. На територията има 70 компании, които са в списък на чакащите за допълнителен капацитет. Доскоро изглеждало, че ще трябва да чакат поне 2035 г. или за подсилена. Всички видове планове за разширяване бяха спрени.

Air Liquide, за която работят над 66 000 души в 60 страни, е заявила, че ще преразпредели производството си извънпиковите часове. За жеста компанията е получила отстъпка от тарифата за пренос на електроенергия.

Два от мрежовите оператори също гледат малко по-ведро от към бъдещето на инвестиционните си програми. Операторът за високо напрежение Tennet и колегите им за ниско - Stedin вярват, че с подобни партньорства ще могат първоначално да помогнат на 19 клиенти, а намерението е да се премахне целият списък с чакащи през следващите месеци. Има шанс и за нас и за компаниите да се рарастват и да участват в активно енергийния преход", коментирали и от управата на провинцията .

Поне 200 млрд.евро и дискотека на тока

Нидерландия е в процес на избиране на ново правителство, за което се знае, че е привърженик на екологичните цели, на жилищното благоустрояване. И, разбира се, извън политиката, че кандидатът за премиер е открит гей.

Никак не са розови сънища обаче на новите управляващи, защото страната е на прага на енергийна криза. Направени разчети показали, че само за следващите десетина години ще са необходими инвестиции за 200 милиарда евро в подобряване и разширяване на електрическата мрежа. Сред големите вложения са проект обща високоволтова мрежа между Нидерландия и Германия за над 5,5 млрд. евро. А такива предстоят още на няколко места при осигурено финансиране.

Списъкът с чакащите нараства с всеки изминал ден. Проблемът може да се задълбочи от 2026 г. когато заради неадаптираната елмрежа може да се стигне до претоварване и прекъсвания на някои места.

За да не се стига да спирания на тока мениджърите два двата оператора TenneT и Liander неколкократно са изпращали писма и са започнали срещи, за да изготвят мерки, които да предотвратят  претоварването и прекъсвания  на електрозахранването. От операторите вече неколкократно са апелирали към големите индустриалци да избягват пиковите часове. Съветите обаче се оказали безрезултатни. Само 66 от 606-те големи потребители имали възможности да не използват енергия в най-натоварените часове на деня - 16:00 и 20:00 ч. Домакинствата също можели да помогнат като използват електричество извън пиковите часове, доколкото е възможно. Зареждането на електромобилите се препоръчвало да става в нощните часове или рано сутринта.  Недостигът на капацитет бил заради бума и нарастващото търсене на енергия от огромния наброй появили се през последните години центрове за данни, зарядни станции, термопомпи.

Най-тежко се оказвало положението за бит, бизнес и строителни компании в района на Утрехт. Ако не се вземат мерки след 2029 година може да се превърне в честа гледка прекъсванията на тока. Такъв негативен развой може да засегне около 200 000 домове, писа в своя статия икономическият сайт Ню Ен Ел през пролетта. Не е изключено в един момент до контролирано прекъсване в отделни часове

Надути сметки

Сметките за газ на нидерландските домакинства ще скочат с 50% от следващата година заради скок в транспортните разходи. Това означава, че спрямо тазгодишните фактури абонатите ще плащат на месец средно с около 20 евро. Както в повечето европейски страни национален регулатор определя каква да бъде тарифата за определената година. Мотивът на Нидерландския орган за потребители и пазари (ACM) за скока се базира на това, че според прогнози през 2026 г. бизнесът, индустрията и домакинствата ще намалят потреблението на газ с 12%.  Същевременно за покриване на инвестиционните цели трябва от някъде да идват средства. Затова, част от разходите националния газопреносен оператор Gasunie ги прехвърля на мрежовите оператори, а те на плещите на домакинствата. По този начин част от планираните инвестиционните дейности като разширение на мрежата и нови зелени проекти набират капитал.

30 български общини получават бюджет от ЕК за насърчаване на енергийни общности

Европейската комисия отпусна 358 млн.евро в подкрепа на чистия преход. България е сред 132-та проекта на програмата LIFE, насочена към кръгова икономика, опазване и възстановяването на биологичното разнообразие, за по-конкурентоспособна и нулево неутрална промишлеността.

Снимка; Личен архив

Единият от проектите в България е насочен по линия на биоразнообразието за намаляване на смъртните случаи на птици от въздушни електропроводи. Захранващите кабели представляват риск от сблъсък за редки и застрашени мигриращи птици, докато лошата изолация на може да причини фатални токови удари и скъпи прекъсвания на електрозахранването.

17 000 електрически стълба ще бъдат модернизирани и ще бъдат инсталирани 2 500 устройства за отклоняване за птици както за защита на застрашените източни царски орли и египетски лешояди по миграционните миграционни пътища, така и за подобряване на надеждността и стабилността на електроразпределението. Проектът ще насърчи дистрибуторите на електроенергия в цяла Източна Европа да приемат подобни решения.

От резюмето на проекта, предоставено от Европейската комисия става ясно, че инициативата се ръководи от електроразпределителната компания EVN и нейното подразделение ЕР „Юг“ в сътрудничество с македонския клон на австрийската компания. Повече за резюмето от Брюксел може да видите тук .

Другият проект на име SHAREs+ се стреми да развие нови енергийни общности в Югоизточна Европа насърчава използването на възобновяема енергия, повишава енергийната ефективност и оптимизира енергийния мениджмънт. България е пионер в разработването на рамката и пилотен обект за ръководени от гражданите проекти за топлинни възобновяеми източници и ангажиране на уязвимите потребители. Проектът ще се фокусира впоследствие върху Кипър, Румъния, Северна Македония и Украйна като интегрира инструменти за подкрепа на вземането на решения за стимулиране на растежа на колективните действия.

Част европейските средства ще отидат в България и по линия проекта LEEAN-CET към общините и малките селища за разработване на планове за чист преход. Техническа и експертна помощ ще получат 30 населени места, които са изявили желание да се включат пилотно по инициативата. Ще бъде изграден онлайн инструмент за управление на енергията, семинари и ръководства за най-добри практики, съобразени с нуждите на общините по отношение на чистия преход и добрите практики.

В средата на октомври в 3еNews ви разказахме за една такава енергийна общност в пловдивската община Раковски след сключено споразумението между общината, белгийското предприятие „КМТ БГ“ и Камара на енергийните общности.

За нуждите на общността белгийското предприятие ще предостави изградената от него фотоволтаична централа, като произведената електрическа енергия ще се споделя с отделните членове на преференциални цени. От тях ще се възползват общински обекти в Раковски – кметства, доставчици на здравни и социални услуги, административни сгради и пенсионерски клубове.

Енергийната общност е доброволно сдружение на граждани, малки предприятия и местни власти, които инвестират в производство на енергия от възобновяеми източници. Целта ѝ е да осигури икономии от сметките за енергия, да стимулира екологично производство, да сподели излишъка помежду си или с други домакинства, и да постигне по-голяма енергийна независимост, а не да генерира печалба. Ползите от създаването на енергийни общности са в няколко направления: от една страна – намаляват се разходите за електроенергия, насърчават се енергийната независимост и производството на екологично чиста енергия, а от друга – стимулира се гражданското участие и сдружаването.

Подобни практики, които насърчава Европейската комисия са отдавна застъпени в Белгия и Нидерландия. Страната на лалетата вече почти десетилетие жъне плодовете на подобни съвместни инициативи във ВЕИ сектора. Като пример можем да посочим успешно действащия проект Veur de Wind, собственост на енергийната кооперация Synergie Nieuwleusen. Паркът с 2 вятърни турбини произвежда достатъчно енергия за нуждите на 2800 домакинства. Наскоро една от перките безпрецедентно се подпали и остави слисани пожарна и полиция, които безпомощно гледаха огненото кълбо на височина от 136 метра. Жертви и ранени при тази височина нямаше, единствено ужаса за собствениците, че губят ценна енергия за домовете си.

Извън Белгия и Нидерландия, подобни проекти на ЕК по програмата LIFE играят важна роля в прехода на към чиста, кръгова и устойчива икономика. През 33-годишното си съществуване програмата е съфинансирала повече от 6 500 проекта за действия в областта на околната среда и климата в ЕС и асоциираните държави. Мандатът на програмата приключва през 2027 г. с бюджет от 5,43 милиарда евро. Безвъзмездните средства се управляват от CINEA, Европейската изпълнителна агенция за климатична инфраструктура и околна среда.