Белгия ще има сериозен проблем, ако склони да освободи замразените руски активи в брюкселския депозират Euroclear, гласи предупреждение на Кремъл, ретранслирано националните медии.
 |
| Премиерът на Белгия. Снимка: Аудиовизуална служба на Съвета на ЕС |
На този етап по всичко личи, че страната не е под заплаха, защото белгийският премиер Барт Де Вевер твърдо заяви, че няма да се съгласи с искането на своите европейски колеги, докато по-твърди гаранции при евентуални последващи правни рискове.
Oще по темата:
- Белгия се клатушка между репарационен заем и предсрочни избори
- Натискът от ЕС върху Белгия да разреши използването на замразените активи на Русия се засилва | 3e-news
Брюксел настоява, ако се
наложи един ден да се връщат парите на руснаците, отговорностите да бъдат
споделени между всички членки. На последния ноемврийски Европейски съвет обаче,
премиерът не видял „вдигнати ръце в подкрепа“ на искането. Вместо това той бе
наречен от европейските медии, „лошото момче на Европа“.
В белгийската преса
се прокрадва и твърдение, изказано от руската служба за външно разузнаване,
според което страните от ЕС са на ръба на социалната и икономическа криза и
хазната им е празна.
„Сега искат да
плащат за украинското зърно с откраднати руски активи. Белгия, която управлява
"съвместния фонд" се съпротивлява на плана, защото се страхува, че ще
бъде подведена под отговорност. Това е правилният начин на мислене,
защото те със сигурност ще бъдат държани отговорни."
По време на последния Европейски съвет премиерът заяви, че Белгия имала своите възражения. Той поискал от премиерите на блока когато ставало дума за различни варианти и поемане на отговорности, да има ясни гаранции и подкрепа. Но не видял „гора от ръце на желаещи“.
В какво се изразява неразбирането
Премиерът и местната преса се опитаха по най-ясния начин да обяснят на международната общественост същността на съпротивата. От началото на руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г. близо 185 милиарда евро от Руската централна банка стоят „блокирани“ в Euroclear, финансова компания със седалище в Брюксел. От известно време обаче, дивидентите от блокираните пари, се прехвърляли в помощ на Украйна. Европейската комисия обаче иска още повече – да използва авоарите за нов заем 140 милиарда евро. Пари, от които Украйна спешно се нуждае, за да продължи да се защитава и да поддържа страната функционираща, докато войната продължава.
Повечето европейски държави членки изглежда подкрепят идеята на Комисията, но Белгия не желае да се включва в общия хор. „Това никога не е правено преди и рисковете са твърде големи“, казва Бард Де Вевер по време на дебата през ноември в Европейския съвет. Поради това Белгия поискала твърди гаранции от останалите държави членки, че например един ден, ако се наложи, парите да бъдат върнати на Русия.
Премиерът представил на Срещата на върха списък с условия, изготвен от юристи и очаквал останалите лидери да одобрят. Едва тогава той щял да вдигне утвърдително пръст. Няколко европейски лидери били убедени в дните преди 23 октомври, че условията на белгийците ще минат, но премиерът така и не видял „гората от вдигнати ръце на подкрепа“. До споразумение така и не се стигнало.
Бързи совалки
Времето напредва и Европейската комисия е твърдо решена да ускори преговорите, съобщи "Политико". През следващите дни ще се проведат преговори на всички нива, включително на най-високото“, съобщил близък до разговорите източник. Други два пък допълнили, че ако все пак бъдат взети предвид опасенията на Белгия, ЕК официално ще предложи законопроект за „репарационния заем“ в рамките на седмици. Думата ще има и Европейският парламент. „Това може да забави процеса и да застраши надеждите на ЕК да осигури 140 милиарда евро до април 2026 г., когато се очаква Киев да остане без пари“, пише изданието.