Белгийският премиер Барт Де Вевер, който е известен с фламандския национализъм, се върна към една своя стара бленувана мечта за обединение на Белгия и Нидерландия. Това би създало четвъртата по големина икономика в ЕС с БВП от 1,8 трилиона евро, разказва в репортаж френската телевизия Би Еф Ем и резонно цитирана сред медиите отвън изкуствената гранична бразда.
 |
| Снимка: Пресслужба на Съвета на ЕС |
Няма шега, се казва в репортажа. Белгийският премиер мечтае да обедини страната си с Нидерландия, а защо не и с Люксембург. Телевизията припомня, че в миналото, още като опозиционен партиен лидер и кмет на Антверпен, бе заявил, че му се иска да види всички нидерландскоговорящи да заживеят заедно в рамките на една страна. „Бих умрял много по-щастлив като южен холандец отколкото като белгиец."
Де Вевер е
на премиерския пост от 3 февруари 2025 година. Няма и ден да не вбеси франкофоните
от Валония. Едно негово изказване обаче ги изкарва извън релси. „Като политик и като човек оставам убеден, че разцеплението
на Нидерландия през XVI век е най-голямата катастрофа, която някога ни се е
случвала".
През френската
историческа перспектива една такава бленувана мечта изглежда абсурдна. Но за Фландрия,
където с пълна сила се вихри националистическо движение, в чиято ДНК е
възстановяването на Велика Нидерландия с нейните 17 провинции, в това число Северна
Франция и Люксембург.
Сливането на
Белгия и Нидерландия би създало държава с близо 30 милиона жители и четвъртата
по големина европейска икономика – след Германия, Франция и Италия – и
дванадесетата в света.
През 2021 г. Де
Вевер публично се размечта и за обединени пристанища в Антверпен и Ротердам, не
че и сега не са портите на Европа. Фантастичните блянове на премиера си имат и
своите последователи. Матиас Дипендале, министър-председател на фламандското
правителство, подкрепи предложението за обединение на нациите и по този
начин да се създаде "съюз за иновации", особено в сектора на
полупроводниците и като мощен отпор на геополитическите сътресения.
"Ако
погледнем какво се случва в света, начина, по който Съединените щати сега си
представят свободната търговия, позицията на Китай или заплахата от Русия, е
ясно, че трябва да преосмислим съюзите си," настоя Матиас Дипендаеле в
подкаст на френския сайт RTL info.
Съюзът очевидно
би изисквал съгласието на Нидерландия, която в момента наблюдава този дебат
отдалеч (като Люксембург). Въпреки че белгийската и нидерландската икономика
имат някои прилики, те също се различават по важни въпроси.
Равнището на
безработица е много по-високо в Белгия (5,8%), отколкото в Нидерландия (3,8%). Белгия има значителен публичен дълг (106,2% от БВП), докато
Нидерландия е особено
пестелива държава (42,7% от БВП).
Белгия е и много
по-задлъжнела от съседа си (660 милиарда евро срещу 480 милиарда). В случай на
сливане, "Велика Нидерландия ще има публичен дълг, приближаващ се до 65%
от БВП, което би предполагало, че нидерландските данъкоплатци ще
"платят" за историческия дълг на своите белгийски сънародници.
Без да стигаме дотам до сливане, Белгия и Нидерландия са част от Бенелюкс, икономически съюз, създаден в края на Втората световна война, който може да бъде допълнително укрепен. Европейските договори предвиждат, че Бенелюкс е единственият регион, упълномощен да инициира сътрудничество, което надхвърля тези на ЕС.