Разходите за отбрана на ЕС до 2035 година ще достигнат 6.8 трлн. евро

Разходите за отбрана на ЕС до 2035 година ще достигнат 6.8 трилиона евро, съобщи на изслушване в парламента в Брюксел ресорният еврокомисар Андрюс Кубилюс. Пред евродепутатите той подробно се спря за успешния развой и начертаната пътна карта през тази година с участието на НАТО. За дипломата са били постигнати изключително важни решения в толкова кратък срок.

Снимка; VRT

По отношение на огромната сума, част от която ще се набира от увеличените вноски на държавите членки, между 30-50% от средствата ще отиват за заплати и пенсии, а останалите директно за нуждите на отбранителния сектор.

Още през първото тримесечие на идната година държавите-членки ще си разпределят 800 млрд. евро, обяви еврокомисарят. По бюджетите на правителствата сумите постепенно ще бъдат увеличавани, тъй като се очаква след десетилетие и разходите да нараснат до 5 пъти.

Няколко ключови момента открои Кубилюс, които са в полза на отбранителния сектор. Най-важното – опростяване на процедурите при кандидатстване и опростяване на сроковете за доставки.

През идната година се подготвят още няколко регламента, които са насочени към укрепване на военните способности на страните и за развитие на военната промишленост.

2026 година ще бъде под фокуса и на европейската система за противовъздушна отбрана, известна още като Небесен щит. Идеята е на Германия и вече 17 държави са я подкрепили.

Дебатът за защитата от дронове става все по наложителен, след като през последните месеци зачестиха набезите на безпилотни летателни апарати във въздушното пространство около критична инфраструктура, военни и граждански летища.

Последният случай е от началото на ноември в Белгия, след като само за седмица бяха засечени дронове над военните и тренировъчните бази на страната, напълно бе блокирани полетите на двете летища „Завентем“ и в Лиеж.

Напрежението в правителствените страни силно нарасна в нощта на 4 ноември, след като в 20 часа местно време националното летище напълно спря полетите заради дронове. Информацията заваря стъписан ресорния транспортен министър Тео Франкен, който се наложи да напусне телевизионно интервю, за да проведе телефонен разговор с премиера Бард Де Вевер. За властите ситуацията става все по-сложна и усилено се настоява за бързото изграждане на европейския щит.

А докато Европа изгражда въздушния си купол срещу руските дронове, правителството на Белгия заяви ясно, че няма да чака и миг повече. Премиерът свиква първата голяма среща за набелязване на мерки с участието на секретни служби, военното и транспортното министерства.

За правителството няма съмнение, че Белгия е на мушката от страна на руснаците заради освобождаването на замразените руски активи. Пред местни медии правителствен източник разкрил, че няма съмнение кой стой зад атаките на летище „Завентем“. Същите тези, които се опасяват, че могат да загубят замразените пари в В момента Русия се насочва към Белгия заради ролята, която играе в освобождаването на руски в Euroclear, европейската клирингова къща, наречена "банкерската банка" в Брюксел.

Белгийската обществена телевизия Ве Ер Те се е свързала за коментар със свои източници в службите, които коментирали, че правителството е загрижено и бързо ще предприеме мерки.

Телевизията припомня, че след срещата за замразените активи в Брюксел на последния Европейски съвет, зачестиха и набезите с дронове на стратегически места като

Доказателствата се увеличават. Дроновете се появяват над стратегически места като военните бази Клейн-Брогел и Елзенборн в близост до границите. Понякога били забелязвани не един, а цяла формация от дронове. „Те обикновено се появяват по тъмно, което показва опит и технически познания: в края на краищата нощният полет е всичко друго, но не и лесен за любителите“, отбелязали от спецчастите пред телевизията.

Припомня се още един факт, който не е случаен. Белгия е в светлината на прожекторите освен заради дискусиите около Euroclear, но и след размяна на задочни остри реплики между  транспортния министър Тео Франкен и заместник-председателят на Съвета за сигурност на Русия. Дмитрий Медведев.

Въпреки че все още не е ясно какъв тип дронове са използвани, тъй като нямало документирани ясни  изображения, следователите имали някои предположения, така че Белгия не е напълно в неведение.

Дания преживя подобни атаки с дронове миналия месец. Там се оказа, че устройствата са изстреляни от кораб, който е част от руския "сенчест флот". На теория дроновете могат да се управляват от разстояние от 150 до 200 километра, което означава, че операторите не са непременно разположени на белгийска територия.

Белгия работи със съседите си, за да открие извършителите, заяви министърът на отбраната Тео Франкен пред комисията по отбрана на Камарата на представителите. На заседанието той е бил категоричен, че това не е работа на аматьори и всичко всичко сочи към добре координирани действия с професионални ресурси и експертиза.

Министърът не изключва възможността за по-нататъшни полети с дронове. "Може да се случи отново тази вечер или през следващите дни. Знаем това и ще видим какво можем да направим.

Посланието на министъра звучеше едновременно загрижено и решително: заплахата е реална, но средствата за противодействие на нея остават ограничени, коментира VRT. Затова Франкен се застъpил за укрепване на NASC, информационния център, който наблюдава белгийското въздушно пространство. Според него този център трябва да се превърне в истински координационен център, подобно на Морския информационен хъб, който следи корабоплаването от години.

"Нуждаем се от силна, интегрирана система, която може незабавно да открива и проследява движението на въздуха", каза министърът.

Повтарящите се инциденти подхранват призиви за по-строги регулации. Предложението на министъра на вътрешните работи и сигурността Куинтин да направи регистрацията на дронове задължителна набира скорост. Принципът е прост: точно както самолетите трябва да бъдат регистрирани, нерегистрираните дронове автоматично могат да се считат за заплаха. Това ще позволи на службите за сигурност да реагират по-бързо и решително.

През 2024 г. в Белгия са регистрирани около 30 000 инцидента с дронове, но само два пъти самолет трябваше да смени пистите. Тази година ситуацията очевидно е по-сериозна. Само за няколко дни четири граждански летища трябваше да затворят временно: летище Брюксел и Лиеж Остенде и Дьорн. Решението за затваряне на летище зависи от местоположението на дроновете. Веднага щом бъдат забелязани на или близо до маршрут за подход, рискът е твърде голям, за да продължи въздушното движение. Дори един дрон може да изключи цялото въздушно пространство.