Повече от година измина откакто най-голямото газово находище в Европа – „Грьонинген“ е напълно затворено. Ужасът за жителите на североизточното градче обаче продължава. Напукани къщи, подпорни стени, опасни терени. Очакванията са трусовете да продължат с години.
 |
| Picture: www.nu.nl, архив |
Най-лошите кошмари от трусовете на шестдесетилетната
дейност на газовото хранилище отново оживяват на 14 ноември, след като няколко
селища са разтърсени от най-голямото земетресение, ставало някога. Епицентърът,
с магнитуд 3,4 по Рихер, е в Зеерейп. Минути по-късно е последвал вторичен – 2,1.
По данни на Института
за минни щети в Гронинген само за денонощие са били постъпили лавина от сигнали
за разрушения. Местните медии отчитат, че броят надхвърля 1000 и продължава да
нараства. 30 от терените са окачествени като „изключително опасни“.
Най-застрашените семейства са настанени във временни жилища.
Бедите за нидерландското селище сякаш не свършват. Много от
жителите все още чакат помощта от държавата да запушат старите пукнатини по
стените и таваните на домовете си. Никак не са оптимистични и новините, които им
донесе през есента Държавният надзор на мините (SodM), според който
заради неравномерно финансиране възстановяването върви на приливи и отливи. При
тези темпове най-засегнатите от години домове ще приключи не по-рано от 2034 г.
Направен доклад на държавата показва, че при
на-оптимистичен сценарии 27 000 домове може да бъде завършени през 2028 г. За
сравнение през 2024 са ремонтирани едва 6000. За ремонтите от бюджета бяха
отпуснати 7,5 милиарда евро за периода 2026 до 2055 година. С новия труд обаче
изглежда, че сумата още ще набъбне.
През лятото няколко селища проведоха среща, на която им
бе обяснено, че още три десетилетия двете най-засегнати селища Грьонинген и
Северен Дренте ще усещат трусовете под жилищата и краката си. А за тези
семейства, чиито домове са напълно неизползваеми, ще останат още доста дълго
време в дом под наем – докато държавата им построи собствен.
Виновникът
Газовото находище „Грьонинген“ официално започва да се
експлоатира от края на 50-те години. Разполагаше 337 кладенеца, разпръснати на
24 места. Концесионер е нидерландската компания HMA- собственост
на петролните и газови гиганти Shell и ExxonMobil.
Експерти разказаха още преди година пред пред RTL, че след
спирането тепърва започва тежката работа по демонтаж и почистване на
инсталациите.
Експерти разказаха, че инсталациите ще бъдат изключени от
системата, която транспортира газа. След това ще бъде поставена метална тапа в
долната част на кладенеца на дълбочина 2500 метра. Ще бъде инжектиран циментов
разтвор – първо на дълбочина 400 метра, а след три месеца престой и на
дълбочина 60 метра. Върху циментовата основа ще бъде поставена стоманен
конструкция. А най-горните слоеве от отвора на кладенеца ще бъдат запълнени с
пръст и затревени, за да се използват като тревни площи за свободно пасящи
крави.
Върху част от терените правителството обяви, че иска
да построи голямо производствено съоръжение в Северно море, за преобразуване вятърната
енергия във водород. Заводът ще има капацитет за електролиза от 500 MW за
производство на зелен водород и се очаква да започне да функционира
през 2031 г.
Новата водородна централа ще бъде свързана с офшорна вятърна ферма край бреговете на северната провинция, където водородът може да бъде транспортиран до сушата чрез съществуващ газопровод за природен газ.