Без твърда и непоколебима политика вървим към 3 градуса по Целзии затопляне, което води до огромни щети за климата. Своите притеснения изказа в интервю за нидерландско радио проф. Мишел ден Елзен от националната Агенция за оценка на околната среда. Поводът за разговора е променената в ход стратегия на ЕК, която под натиска на няколко държави-членки промени климатичните цели до 2040 година.
 |
| Снимка: Аудиовизуална служба на ЕК |
В началото на ноември ресорният еврокомисар Вопке Хукстра призна, че климатичната цел на ЕС – 90% намаляване на въглеродните емисии е поставена на ревизия и изпитание, след като Полша, Чехия, Словакия и Унгария открито заявиха, че оспорват плана.
Още по темата:
- Климатичният балон на Европа издиша точно на прага на ключовата среща COP 30 в Бразилия | 3e-news
- Климатичните обещания на държавите се разминават с реалността: Светът уверено върви към 2,5°C затопляне на атмосферата | 3e-news
Основното несъгласие е, че целта 90% климатична неутралност е твърде амбициозна и непостижима за много от компаниите. Страните-членки, които не попадат в топ икономиките на Европа, се опасяват, че планът ще застраши конкурентоспособността.
Ревизираният
план за критиците означава, че е стъпка назад. В свои репортаж нидерландската
обществена медия прогнозира, че този спор щя пламва на всеки 2 години когато ЕК
излезе с междинен доклад и оценки. Това отстъпление от крайната
цел - пълна климатична неутралност на блока до 2050 г. щяло да внесе
несигурност по отношение на целите за климата. Обратно, критиците се опасяват,
че дискусията за целта за 2040 г. ще пламва на всеки две години в резултат на
тези оценки, оставяйки несигурност относно целите за климата.
За професорът
от Амстердам Мишел ден Елзен се вижда ярко несъответствие между науката и
политиката: "Целта за климата е разводнена, докато се насочваме към
огромни и непоправими щети за природата. А в дъното стои амбицията да угодиш пред
разума на учените. Избира се цел 90% климатична неутралност вместо 95%.
Подхожда се предпазливо и с уговорки, без твърда политика“, казва ученият.
От чутото на
последния Съвет на екологичните министри през ноември, професорът признава, че
останал разочарован. Защото, науката е категорична, че всяко отстъпление назад
от цел 95% по-малко CO2 към
2040 година е фатално. По-ниската междинна цел, за която се опитва да угоди Хукстра,
затруднявало постигането на крайните климатични цели след 2050 г. И заявява
ясно на висок глас: „Това бе прието със закон. Ако не направите достатъчно през
2040 г., последната част от плана ще бъде още по-трудна за изпълнение."
В кръга на
критиците се включва бившият евродепутат Ян Хуитема призовава да не се правят
грешни завои, защото компаниите се нуждаят от яснота и предвидима политика. „Енергийният
преход е задействан и трябва да попречим на Китай да ни изпревари със слънчеви
панели и батерии, наред с други неща. Не става въпрос само за климата, но и за
нашата икономика."
Според Парижкото
споразумение от 2015 г. страните се ангажираха да ограничат средното глобално
затопляне до 2 градуса по Целзий спрямо прединдустриалните нива, като целта е
1.5 градуса.
Според доклада Emissions Gap обаче поради бавните действия на страните за намаляване на парниковите емисии, вече е ясно, че светът ще надвиши основната цел.
Все по-настойчиво се чува и апелът на ООН към държавите от Г-20, които генерират 77% от световните емисии, да поемат водеща роля. До момента едва седем от тях са приели новите си климатични цели, а три други са ги обявили неофициално. „Ускорените мерки за ограничаване на емисиите могат да донесат ползи и възможности,“ се казва още в доклада. „Но новите национални планове и текущата геополитическа ситуация не дават обещаващи признаци, че това ще се случи. Държавите и международните процеси трябва спешно да възстановят колективния ангажимент и увереността в постигането на целите на Парижкото споразумение.“
Въпреки лавината от надигащи се критики за променения курс ресорният еврокомисар Вопке Хукстра уверено заявил пред "Политико", че „ЕС остава на курса в борбата с климатичните промени, но би било глупаво да използваме рецептите от миналото. Пред нас стоят огромни промени и трябва да се адаптираме“.
Изданието отбелязва, че ЕС, начело с Фон дер Лайен, Антонио Коща и Вопке Хукстра, пристига на COP30 в Бразилия разединен, уморен, но все още решен да остане фактор в глобалната климатична дипломация – макар и вече без ореола на безусловен лидер.