През последните години учени и инженери от НАСА и други световни космически агенции активно обсъждат плановете за построяване на постоянно обитаеми бази на повърхността на Луната и Марс.
Аканша Кумар заедно с колегите си от Националната лаборатория в Айдахо вече пет години работят над създаването на компактни ядрени реактори, които да могат да бъдат изпратени в орбита и да могат да бъдат разположени на повърхността на Луната или Марс. В сравнение с предишните опити, Кумар и колегите му са повишили мощността на реактора, за да може той да работи на Марс. Като ядрено гориво се използва специална сплав от нискообогатен уран и керамика, съдържаща 15% уран-235, опакован в специална обвивка от циркониев карбид и волфрамов карбид. Като охладителна течност се използва необичайния за Земята материал – свръхохладен въглероден двуокис, който може направо да се добива от атмосферата на Марс.
Тъй като температурите на Марс са много ниски в сравнение със земните, подобна процедура няма да изисква много енергия. Новият реактор ще изработва около 1,6 мегавата топлинна енергия, като 20% от нея ще се превръща в електричество, а останалото ще бъде отделяно в пространството.