Белгия се нуждае от допълнителни над 600 млн.евро годишно, ако иска да изпълни поставените цели в областта на биоразнообразието, твърди местният клон на световната организация WWF. Според тях, за съжаление, се наблюдава огромна пропаст между амбициите и конкретните действия.
Снимка: Регионален природен парк в Белгия. Личен архив |
„603 милиона евро на пръв поглед изглеждат много пари, но всъщност представляват само 0,13% от БВП или 0,22% от общите държавни разходи. Тази сума също е в пъти по-малка в сравнение с тринайсетте милиарда евро, които Белгия изхарчи по субсидии за изкопаеми горива през 2019 г.", посочват от организацията.
Според WWF е важно е да се инвестира в биоразнообразието, защото сривът на екосистемите е сред най-големите заплахи за човечеството през следващото десетилетие.
„Инвестирането в биоразнообразието, в чист въздух, вода и храна - помага в борбата срещу изменението на климата. Екосистемите стават по-устойчиви на екстремни метеорологични условия и се възстановяват по-бързо", коментира пред телевизия VRT Рейн Шписенс, служител по политиката за биологичното разнообразие в WWF-Белгия.
Белгийците подкрепят призива за по-добра защита на биоразнообразието. Чрез "Фонд за природата с нас" са отпуснати пари за 47 природни проекта, засаждане на гори, създаване на обществени паркове и градини, акции за спасяване на пчели, жаби, бобри, почистване на канали, реки, създаване на естествени водоеми.
"Инвестирането в опазването на нашата околна среда и във възстановяването на природата е приоритет, казват и от кабинета на ресорния фламандски екоминистър Зухар Демир.
В свое телевизионно интервю наскоро министърът заяви, че подкрепя готвения за обсъждане на 20 юни в ЕК нов закон за възстановяване на природата.
Основните цели на този Регламент на ЕС и ЕП е да се възстановят екосистемите, местообитанията и видовете в сухоземните и морските зони. Стремежът е да се осигури възможност за дългосрочно и устойчиво възстановяване на биологичното разнообразие, както и принос за смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптиране към новите условия. Крайната цел е мерките за дългосрочното възстановяване да обхванат най-малко 20% от сухоземните и морските зони на ЕС до 2030 г. и всички останали екосистеми, които се нуждаят от възстановяване, до средата на века.
В рамките на две години от влизането в сила на регламента държавите-членки
трябва да представят на Комисията национални планове за възстановяване, в които
да покажат как ще постигнат целите. От тях ще се изисква също така да
наблюдават и докладват за напредъка си. Първото докладване за резултатите от
прилагането на регламента е през юни 2030 г.
В стратегията на ЕС за биологичното разнообразие
се предвижда, че всяка година за биологичното разнообразие ще бъдат заделяни 20
млрд. евро по линия на Европейския зелен пакт. По-конкретно, съгласно
многогодишната финансова рамка (МФР) на ЕС за периода 2021-2027 г. одобреното
финансиране за биологичното разнообразие ще бъде 7,5% от бюджета на ЕС за
биологично разнообразие за 2024 г., достигайки до 10% за 2026 г. и 2027 г.
ПОВЕЧЕ ИНВЕСТИЦИИ В ГОРИ
Паралелно Брюксел работи и по политики за повече инвестиции в гори, които са по-устойчиви на изменението на климата. Това вече е изяснено в Стратегията на ЕС за горите и неотдавна приети насоки за щадящо биоразнообразието залесяване, повторно залесяване и засаждане на дървета, пише сайтът 3е-news.
Комисията подчертава, че работи върху предложение за нов закон за мониторинг на горите, който да помогне да разберем (и следователно да управляваме) горите по-добре, с оглед осигуряване на устойчиви горски екосистеми и позволяване на горите да изпълняват многофункционалната си роля.
Ново проучване моделира как променящите се климатични условия ще повлияят
на горските "услуги" като осигуряване на дървен материал за
строителство и хартия, годни за консумация плодове, листа, корени и други, съобщиха
още Европейската комисия.
Резултатите показват, че без активна човешка намеса "услугите",
които горите в Европа предоставят, ще намалеят средно с 15 на сто до 2095 г.
При сценарий с високи въглеродни емисии средният спад ще бъде 23 на сто за
Европа и до 70 на сто за Средиземноморската зона. Защитата на почвата и за
дървата за огрев ще бъдат най-засегнатите в средиземноморския регион със средна
загуба от 53 до 57 процента.
Предвижда се разнообразието от дървета да намалее в много райони на Европа поради все по-чести и тежки горски пожари, вятърни бури, суши, епидемии от насекоми и инвазии на биологични видове. С изчезването на дървесни видове от горите губим ползите, които сме извличали от тях, като дървен материал за строителство или някои плодове, пише още в статията.