Сумата за съхранение на ядрените отпадъци и гориво е една от най-деликатните точки в преговорите между френската компания Engie и белгийското правителство. От нея до голяма степен зависи дали ще се стигне до модернизиране на двете останали атомни централи в страната.
В продължение на повече от година двете страни са в непрекъснат диалог за уточняване на крайната сума, която операторът трябва да плати за погребване на отпадъците.
За да се разбере същността на проблема, трябва да се отиде в недрата на провинция Антверпен. Там се намира лаборатория, наречена Хадес – гръцко божество-повелител на подземния свят, разказва в репортаж телевизия RTBF.
 |
| Picture: RTBF |
По средата на борова гора в Кемпен се намира сграда, чийто асансьор се спуска на 225 метра под земята. Именно там се правят всички изследвания и тестове по безопасност на контейнерите. Гид в този уникален по рода си тур е директорът на лабораторията Питър Де Претер.
„Историята на проучванията ни връща преди 40 години. На това място започват да се тестват устойчивостта на бъдещите контейнери за отпадъци и тяхната пропускливост. В тази лаборатория се разиграват различни хипотези, различни реални условия, при които ще бъдат съхранявани контейнерите под земята. Да се изучава системата за съхранение означава да се познават отлично множество физико-химични процеси и стотици параметри“, разказва директорът.
Бъдещото депо за дълбоко съхранение на отпадъците ще бъде на 400 метра под земята. Засега това е сигурното в сложната схема. Тепърва предстои това или някое следващо правителство на Белгия да реши къде точно ще бъде разположено както и колко ще струва на данъкоплатеца.
Сложният проект се движи под зоркото око на специалистите от Националната агенция за радиоактивни отпадъци ONDRAF. Още преди години е изчислено, че ще струва около 12 млрд. евро при 200 метра дълбочина, разказва говорителят Зигрид Еекхаут.
Впоследствие е решено дълбочината да бъде два пъти по-надолу, което предполага и още по-големи разходи. С течение на времето проектът поскъпва все повече и повече. С драстичния скок на цените на суровините през миналата година съхранението е оценено между 18-22 милиарда евро. Сума, която Engie не е склонна да плати. Тяхната крайна цена е 20 млрд.евро. И точно цифрата е препъникамъка в преговорите начело с премиера Александър Де Кроо.
Голяма част от тази
сума вече е заделена от френската компания по искане на държавата. От 2003 година
дъщерната фирма Engie Electrabel е задължена да внася във фонд, предназначен за
демонтиране на електроцентралите и управление на ядрените отпадъци. Към 31
декември 2021 г. по сметката на този фонд има натрупани над 14 милиарда евро.
Но остава още огромна сума да се събере.
Пак ли ще е за сметка
на данъкоплатецът, се пита в репортажа. В един бъдещ период, ако се стигне до
опция за заравяне на още по-голяма дълбочина от 600 метра или ако
правителството реши да се съхраняват не на едно, а две места – следователно тези
допълнителни разходи ще бъдат поети от бюджета.
По план работата ще
продължи десетилетия. Същинското депониране няма да започне преди 2040 година.
Според агенцията първите отпадъци може да слязат под земята през 2070 г., а
най-радиоактивните – през 2100 година. Към 2130 година площадката ще бъде
окончателно затворена
"Говорим за отпадъци,
които ще са опасни стотици хиляди години. Затова днешните решения до голяма
степен засягат бъдещите поколения. Ето защо е важно те да се заравят в стабилен
геоложки слой", казва Зигрид Еекхаут и без колебание сравнява строителната
площадка с големите катедрали на Средновековието. „Няколко поколения са дали
живота си по този проект с мисълта, че взимат решения за много години напред“,
казва говорителят.
Националната агенция си дава ясна сметка за големия залог. Затова заедно с Националния институт за радиоактивни отпадъци (NIRAS) и фондация "Крал Бодуен" инициираха през април едногодишен обществен дебат за бъдещето на радиоактивните отпадъци.