Нидерландия започва да складира CO2 под Северно море от 2026 г.

Нидерландия има ясни цели в областта на климата: до 2030 г. емисиите на парникови газове трябва да бъдат редуцирани най-малко с 55% в сравнение с 1990 г., а до 2050 г. трябва да бъде неутрална. Един от начините за постигане на целите е улавянето и съхраняването на въглероден диоксид (процес, известен още като CCS).

От няколко години правителствата на Марк Рюте са започнали различни проекти, свързани с улавянето и съхранението на CO2. Сред тях в най-напреднала фаза е проектът Porthos, който е първият за страната и е признат от Европейската комисия като проект от общ интерес. Предвидено е официално да заработи през 2026 г.

Строителните работи са в разгара си и всичко върви по график, показала журналистическа проверка в началото на септември. Според плана тръбопроводната система ще минава през индустриалната зона на пристанището в Ротердам.

Уловеният CO2 ще преминава през компресорна и помпена станция за охлаждаща вода. 50 километра подземен и надземен тръбопровод ще го складира в празни газови находища под Северно море на 3 км дълбочина под Северно море.

Ползватели на системата ще бъдат различни индустриални компании, които развиват бизнес на порта. Porthos ще съхранява около 37 Mton CO₂, приблизително 2,5 Mton CO₂ годишно в продължение на 15 години.

Ръководител на проекта е Ханс Мьовсен, който разказва пред медиите, че тръбопроводът е напълно безопасен за околната среда и същевременно изключително ценен.

„След 30 километра външни тръби, проектът слиза под земята и става херметически затворен за външния свят. Говорим за складиране на място, където е имало природен газ в продължение на милиони години. Когато находището бъде запълнено отново, почти до налягането, което е имало по времето, когато е започнал добивът на газ, ние ще го запечатаме с 400-метрова циментова тапа . И след това наистина е затворено завинаги“, обяснява специалистът на Porthos

За да се убеди в напредъка на проекта, лично новият министър на климата и зеления растеж Софи Херманс се разходи в района с лодка. За нея приемствеността в тази политика е от съществено значение с оглед на поетите пред Брюксел ангажименти в областта на климата.

"С изграждането на първата мащабна система за транспорт и съхранение на CO2 в Нидерландия - Porthos прави голяма крачка. Това ще позволи на индустрията да намали емисиите. До момента са сигурни 4 клиента, които ще доставят своя CO2 по тръбопровода - Shell, ExxonMobil, Air Liquide и Air Products.

За министъра и бизнеса темата за съхранението на CO2 има дълга история в енергетиката на страната и се говори от няколко десетилетия. Досега обаче заради упорството на екологичните организации, компаниите бяха принуждаване да забавят своите инвестиционни намерения в тази насока. Сол в мелницата срещу забавянето 

на проекта наливаше и проточило се съдебно дело, според което реализацията на Porthos ще отдели твърде много азот по време на строителните работи, припомня сайтът на nos.nl. Съдия взима през миналата година ключово решение и постановява, че проектът може да продължи, тъй като въздействието върху околната среда природа е незначително. Ако всичко върви добре, първият CO2 ще навлезе на морското дъно след две години, през 2026 г., а с това и 10% от емисиите на пристанището в Ротердам ще могат да се съхраняват по този начин.

Ръка за ръка по пътя към неутралност

Паралелно с този проект Нидерландия обяви, че ще прави друг съвместен с Белгия. Основната цел на това сътрудничество е да се улесни трансграничният транспорт на CO2 между ключови пристанища и промишлени центрове в двете страни като Антверпен, Гент, Ротердам и Зеландия.

Съвместните усилия на двете страни за напредъка на чистите технологии ще привлекат компании, които се стремят към преход от въглеродно интензивни към екологично чисти операции. Това сътрудничество поставя основата за растежа на трансграничен пазар за транспортиране и съхранение на CO2. Чрез комбиниране на своите ресурси и опит Нидерландия и Белгия могат да създадат среда, която остава привлекателна за бизнеса и насърчава преминаването от "сиви" индустрии към "зелени", 

Транспортирането и съхранението на CO2 предлагат няколко предимства. Първо, това дава възможност за намаляване на емисиите на CO2 от промишлеността, което е от решаващо значение за борбата с изменението на климата и постигането на целите за устойчивост.

Второ - предоставя икономически възможности и за двете страни, особено в индустриалните клъстери, чрез привличане на инвестиции и подпомагане на растежа на чистите индустрии. 

И накрая, инициативата показва ангажимента на Нидерландия и Белгия към международните цели в областта на климата и ги позиционира като лидери в прехода към нисковъглеродно бъдеще, отбеляза в свои анализ през 2023 г. икономическото бизнес издание Industry&Energy.

Въпреки това могат да възникнат предизвикателства по време на прилагането на трансграничния пренос и съхранение на CO2. Някои потенциални пречки включват регулаторни и правни усложнения, финансови съображения и осигуряване на безопасен и ефективен пренос на CO2. Освен това общественото приемане и подкрепа за тези инициативи ще играе решаваща роля за техния успех.

Емисиите са от решаващо значение за бъдещето на нашата планета. Това е обещаваща климатична технология. Морето може да изиграе ключова роля в това. През септември сключихме споразумение с Дания. Сега предприемаме още една важна стъпка със съседната ни страна, смята след подписване на двустранно споразумение бившият белгийски министър на Северно море. Винсент ван Куикенборн.

Северно море – от нефтено гробище до златна ниша

Дъното на Северно море е „гробище“ от хиляди изоставени газови и нефтени неизползваеми находища. След направено картографско изследване станало ясно, че съществуват 23 000 изчерпани находища, 500 потенциално опасни петролни платформи, които причиняват замърсяване, 8 км тръбопроводи, стотици неизползвами съпътстващи инфраструктури,  собственост на големи компании като BP, Shell, Equinor и TotalEnergies.

Съществува обаче международно задължение тези изоставени платформи да бъдат демонтирани. Но това често са проекти, които са толкова скъпи и сложни, че собствениците се възползват от дерогации от съответните страни. Разходите за демонтаж се оценяват на 30 милиарда евро, коментират в свои разследвания белгийската телевизия RTBF и нидерландският вестник De Tijd.

С бума на зелените инвестиции се измества фокусът към тези обширни морски територии, които идните години се очертават да станат златна мина за газовия и ВЕИ бизнеса.

Не изостават апетитите към Северно море и от страна на Норвегия, която си е поставила за цел да съхранява до 50 милиона тона годишно въглероден диоксид в неговите недра. По този начин северната страна се стреми да се превърне във водещ център за депониране в Европа.