Европейският съюз е закупил над 12,7 милиарда кубически метра газ от Русия и 12,3 милиарда от САЩ от април до юни. В сравнение с първото тримесечие на 2024 г. доставките от Русия леко са намалели, но тези от САЩ са спаднали по-рязко, пише в свое проучване базираната в Брюксел консултантска компания Bruegel. Норвегия остава най-големият доставчик на газ за ЕС с 23,9 милиарда кубически метра през второто тримесечие.
До февруари 2022 г., когато Русия нахлу в Украйна, руснаците бяха най-големият доставчик на газ за ЕС. След това много страни от ЕС намалиха руския внос. Но страни като Словакия и Австрия все още получават газ от Русия по тръбопровода, който минава през Украйна.
В края на август украинският президент Володимир Зеленски официално обяви, че Киев няма да удължи петгодишното споразумение с Русия, което изтича в края на годината. От своя страна руският президент Владимир Путин отговори, че това неминуемо ще доведе до финансови "загуби" за Москва.
Приходите от продажбата са жизненоважни за Русия, за да продължи офанзивата си в Украйна.
Новината за прекратения договор с „Газпром“ първо била неглижирана от Путин пред редица икономически и политически лидери по време на форум във Владивосток. Той заявил, че въпреки очертаващите се финансовите загуби, „Газпром“ щял да се оправи по друг начин – като увеличи доставките на национално ниво. Последствията обаче след прекратяването на договора ще са фатални: "Цените ще скочат до небето!", предупредил Владимир Путин без да се впуска в подробности.
Руският президент в типичния си стил остро заявил, че „никой не може да блокира енергийният сектор на страната – независимо колко е влиятелен“. С коментара си имал предвид различните санкции и решения, взети от ЕС от 2022 г. насам, за да се опитат финансово да задушат Русия, която е зависима от приходите си от петрол и газ.
В отговор на започналата руска офанзива срещу Украйна през февруари 2022 г. лидерите на Европейския съюз се обединиха около решението напълно да прекратят доставките на природен газ за Европа до 2027 г. Русия пък отвърна, че ще се насочи към Китай и ще разчита на газопровода "Сибирски сили". Беше обявено, че ще се строи и втора тръба между Сибир и китайския град Синцзян, но все още проектът е на хартия без да е одобрен между Москва и Пекин.