Непотвърдена информация за продажбата на три завода на ExxonMobil извади набързо от лятната летаргия профсъюзите в Белгия. Новината първо се появи в материал на британския вестник Financial Times, който също не заявява с категоричност, а подчертава че ставало дума за обмисляне. Въпросните мощности са на пристанището на Антверпен, в Звейндрехт и Меерхут.
 |
| Снимка: corporate.exxonmobil.com |
ExxonMobil е една
от най-големите петролни и химически компании в света. Гигантът има
стратегическа роля при формирането на инвестиционните и финансовите резултати
на белгийския порт.
Фламандската
обществена телевизия VRT също
задействала своите източници, но и тя ударила на камък. От компанията отказали
коментар. Синдикати и профсъюзи в завода обаче не мислят така, след като имали информация как
процедирали американците в Италия и Франция.
„Забелязахме, че
ExxonMobil е прибегнала до подобни сценарии и в други европейски страни“, казва
Леви Соли, синдикален представител на ABVV (лейбъристка партия). Компанията
вече е прекратила дейността си в Италия през последните години. Същото ще се
случи тази година и с нейните петролни и химически съоръжения във
Франция.
Синдикалистът виждал
сходен сценарий, че тези планове се появявали като слух и в крайна сметка се
стигало до продажба. Във Франция
например такъв ''слух'' се очаква да доведе до загуба на 700 работни места.
Мога да ви
уверя, че служителите в нашите клонове гледат към бъдещето със страх, казва синдикалният представител на ABVV Леви Соли. Засега те не обмисляли
никакви действия, но ясна комуникация ще е необходима следващата седмица.
Продажбата на фабрика означавало за тях и съкращаване на работниците.
Общинският
съветник в порта Йохан Клапс също не е запознат с планирана продажба. Той обаче
отбелязва, че химическите компании, които изискват много енергия, все повече се
оттеглят. „Наблюдаваме увеличение на вноса на химикали и огромен спад на
износа.“
Според Клапс тази
тенденция е резултат от ожесточена конкуренция. „Европейските химически
компании сега губят от компании от други континенти. Затова спешно трябва да се
запитаме дали не налагаме твърде много регулации на нашите компании.“
Ако това се
потвърди идните седмици, може да се окаже поредният изстрелян „фатален куршум“ по
боледуващата тежка индустрия на Европа.
Припомням, че
наред с борбата за запазване на позиции и пазарен дял в Европа, Белгия и
Нидерландия се опитват да задържат няколко от ключовите гиганти. В допълнение
мениджърите да двата порта няколко пъти заявиха, че с бавните си действия ЕК никак не им помагала. Последно от порта в
Антверпен апелираха за по-бързо
внедряване на Пакта за чиста индустрия, а колегите им от Ротердам пък
настояват за опростени процедури, повече предвидимост в опит да задържат
стратегическите си партньори.
Докато ЕК още
мотае, по думите на индустрията, Пакта, вече редица компании с традиции пристанищата
на Белгия и Нидерландия (известни още като „Портите на Европа“) започнаха да
обявяват изтегляне или отлагане на проекти.
В началото на май
серията от негативни новини за пристанищната икономика поде Shell със съобщението, че отлага пускането на
завод за производство на биогориво на пристанището в Ротердам.
Мощностите трябваше да заработят през тази година, но се отлагат за 2030.
Заради тези действия загубите се оценяват на най-малко половин милиард евро.
Загубите може да нараснат идните години до милиард. В мотивите си Shell твърди, че е принудена до тази
стъпка, защото е „изправена както пред технически предизвикателства при
изграждането на завода, така и пред неблагоприятни пазарни условия“.
След това последва
анонс на още няколко компании, че обмислят да намерят пристан и бизнес извън
Европа. Като мотиви също се изтъкват митата на Тръмп, непредвидимата бизнес
среда в Европа и тежките административни регулации.
Още по темата: Нидерландската индустрия е под заплаха да
губи милиарди евро на година | 3e-news
Патовата ситуация
на нидерландската индустрия не бива да е изненада, след като от месеци един от
водещите анализаторски центрове TNO предупреждава, че ако политиците направят спешни мерки за реформи и
подпомагане на пристанището, може да се стигне до загуби по 40 милиарда евро
годишно. Според излязъл анализ на лице лъсват отново най-наболелите проблеми,
за които съм разказвал през последните три години – хаотична и непредвидима
правителствена политика, липса на капацитет по мрежата, високи цени на
енергията, отслабени конкурентни позиции на европейския пазар.
Като решение на всички споменати проблеми, Европейската комисия представи през февруари стратегическия си план Пакт за чиста индустрия. В документа се предвижда да бъдат осигурени 100 милиарда евро в помощ на енергоемките предприятия.
Още с представянето си председателката Урсула фон дер Лайен реши да отиде до Антверпен, за да събере флаш отзиви от мастити индустриалци. Нито тя остана доволна от чутото, нито пък те от плановете на Брюксел. За мениджърите Планът е неясен и в много отношения не виждат как точно ще промени губещата им конкурента позиция в Европа спрямо САЩ и Китай.