4 закона на ден - цената на брюкселската бюрокрация

 Брюксел говори за „опростяване“, но статистиката показва обратното. Много компании се затрудняват да смогнат с внедряването.

....

В началото на тази година германският вестник Die Welt публикува статия за успеха на Европейската комисия в областта на дерегулацията. Вестникът отбеляза, че въпреки цялата реторика, при Урсула фон дер Лайен през 2025 г. имало повече нови законодателни решения отколкото през предишните години. В материала се обръща внимание, че по данни на индустриалната асоциация Gesamtmetall, през миналата година институцията е започнала 1 456 законодателни акта, предложила 21 директиви, 102 наредби, издала 137 делегирани и 1 196 изпълнителни акта – повече от всякога от 2010 г. насам. Статистиката говори, че въпреки амбициите на председателката, регулациите не намаляват.

Снимка: Пресслужба на ЕК, архив

Първият мандат на Фон дер Лайен, между 2019 и 2024 г., бе доминиран от "зеления курс" и лавината от регулации, наложени върху компаниите. Втория мандат на Комисията показва, че за бизнеса ситуацията можела да се влоши още повече и да излезе „извън контрол“, пише авторът Питър Клепе в белгийското онлайн издание „Бизнес АМ“. Той разговаря с главния изпълнителен директор на въпросната индустриална асоциация Оливър Зандер, който споделя любопитна статистика.

Още по темата:

• Ще намали ли ЕС административната тежест за бизнеса? | 3e-news
• Европа пренаписва играта под натиск | 3e-news
• Зелената енергийна империя на Европа започва от Северно море | 3e-news
• ЕК дава на бизнеса EU Inc – „лек“ за премахване на задушаващата бумащина | 3e-news

"Настоящата Европейска комисия постоянно обещава да намали тежестта върху икономиката. Същевременно на ден налага по 4 нови закона за компаниите: "Това е точно обратното на идеята за намаляване на бюрокрацията. Много компании се затрудняват да смогнат с внедряването“, оплаква се мениджърът. В отговор на Die Welt, от Европейската комисия коментирали, че  "значителна част от законодателството, прието по време на миналия мандат на Фон дер Лайен, било изрично насочено към намаляване на административните тежести.

Европейската комисия предпочита да използва термина "опростяване" вместо "дерегулация" с т.нар. пакет за опростяване "Omnibus I. Фактът, че одобрението на първия пакет се случва едва сега, показва колко бавно вървят нещата.Още през март 2023 г. лидерите на Франция, Германия, Белгия и Европейската либерална партия (ЕНП) призоваха за "регулаторна пауза" в зеления курс, припомня този факт Клепе и разширява тезите си, че от тази политика страдат и трети страни. Междувременно ЕК все по-настойчиво говори за внедряване на втори пакет.

Нидерландското бизнес радио припомня и друг факт - През годините ЕС все по-често включва различни регулации в своята търговска политика, които предизвикват възмущение сред неевропейските производители от различни части на света. Такъв е примерът с правила за обезлесяване, които налагат изцяло нов набор от бюрократични задължения върху индонезийските и малайзийските производители на палмово масло, въпреки че е постигнат значителен напредък в намаляването на обезлесяването. В Малайзия статистиката на неправителствени организации сочи значително подобрение към 2024 г. В тази връзка Памела Коук-Хамилтън, изпълнителен директор на ITC, съвместна агенция на ООН и Световната търговска организация, предупреждава партньорите от ЕК, че нови и нови правила рискуват да имат "катастрофално" въздействие върху световната търговия, тъй като по-малките доставчици са изложени на риск да бъдат "изключени" от търговските потоци. Същевременно опростяването на режимите, както го нарича ЕК, всъщност се оказвало или „отслабване или отлагане на регулации, които все още не са влезли в сила.

Какво всъщност се получава,  размишлява авторът на статията Питър Клапе. Докато едното подразделение на машината на ЕС искрено се опитва да спре прекомерната регулация, другото просто продължава "бизнеса както обикновено". Това се наблюдава например при климатичната политика, удрянето на спирачката на забраната за двигателите с вътрешно горене до 2035 г. и ревизираната климатична цел за пълна неутралност до 2040 г. Като прибавим и все по-гръмогласните призиви от химическата индустрия, начело с Италия, да се справи с огромното бреме за сектора, който нанася Системата за търговия с емисии на ЕС (ETS) – де факто климатичен данък не се предприема под никаква форма.

Дори новото предложение на Европейската комисия за подкрепа на европейската индустрия съдържа нова климатична политика. Т.нар. "Закон за индустриалния ускорител" (IAA), който в статия на „Политико“ бе дефиниран като "климатичен закон под прикритие". В него се настоява правителствата да харчат парите си за нисковъглеродни материали и технологии с нулеви нетни емисии, произведени основно в ЕС. Така например, една четвърт от стоманата за строителство, която правителствата купуват, трябва да отговаря на зелените критерии на ЕС. Няма значение, че този тип проект за "зелена стомана" е оценен като нерентабилен от индустрията.

Бившият нидерландски дипломат Йоханес Вервлоед определя „Индустриалния ускорител“ и политиката като „абсурд“, а подобни грешки можело да продължат с години. Но като се имало предвид състоянието на енергоемката индустрия подобни проекти, Европа трябвало да си позволява подобни авантюри все по-рядко.

В допълнение на казаното, че ЕК внедрява нови и нови регламенти непрекъснато, трябва да добавим, че това се случва под натиск на променената геополитическа обстановка. Каъо доказателство за прибързаността можем да посочим ключовия Европейски съвет на 19 март, който по трябваше да бъде в два дни, но по настояване на председателя Антонио Коща се състоя в един ден и по-късни доби медиите получихме нещо като конспект за държавен изпит, в който имаше и геополитика, и Украйна, и енергетика и климат и какво ли не. Един дълъг списък с решения, мерки и препоръки, които индустриите едва биха смогнали да прочетат и да си преведат до следващия Европейски съвет през юни, камо ли да започнат да се оглеждат за тяхното прилагане.

Да не забравяме и апела на португалецът, който в писмо до премиерите на общността предвидливо анонсира, че  оставащите месеци до края на годината се очакват още мерки за интеграцията на енергийния пазар, телекомуникационния сектор, опростяване на регулациите. На хоризонта се задават и коренно нови сектори, които нетърпеливо чакат своя ред и инвестиционно внимание като изкуствен интелект и квантови изчисления.

И като теглим чертата, ще се запитаме къде е позитивното и светлината за индустрията. Нали за това все говори ЕК. Надеждата остава и тя се нарича EU Inc- лекът за премахване на задушаващата бумащина. Набор от корпоративни правила, които ще улеснят старта, разрастването и дейността на европейските компании. Стимул да останат в Европа.

·       създаване на дружество в рамките на 48 часа за по-малко от 100 евро и без изисквания за минимален акционерен капитал;

·       Подаване на фирмена информация само веднъж чрез общ интерфейс, свързващ националните търговски регистри. Като следваща стъпка Комисията ще създаде нов централен европейски регистър.

·       Дружествата ще получават своите данъчни идентификационни номера, включително по ДДС, без да се налага да подават документи повторно;

·       Подаване на информация само веднъж, а бизнес регистрите ще предават информацията за компанията на други национални компетентни органи;

·       Премахване на формалностите с лично присъствие, опростява се прехвърлянето на акции. Вече няма да има задължително участие на посредници при прехвърлянето на акции и процедурите по ликвидация. Предложението ще позволи на държавите членки да предоставят достъп на тези компании до Фондовата борса.

„Всяка година Европа създава повече компании от всеки друг регион в света.  И все пак, една трета от основателите казват, че макар да предпочитат да растат от Европа, може да се наложи да се преместят. Това, което ни казват е, че не става дума само до капитал. Те искат клиенти. А за клиентите им е необходим достъп до пазара. Единен пазар. Искаме да направим Европа естествен дом за стартъпи - място, където амбициозните основатели могат да стартират, да растат и да излязат на глобално ниво оттук нататък“, казва нашият български еврокомисар Екатерина Захариева.

Един от възможните пътища за постигане на тази заветна цел е по-малко закони, по-малко бумащина и повече въздух да се развива този измъчен от пандемии, цени и войни европейски бизнес.