Европейската комисия е изправена вече няколко години да води енергийни битки на няколко фронта паралелно. От една страна с Русия и нейната опустошителна машина срещу инфраструктура в Украйна, прекъснати газови потоци, шоково поскъпване на цените, с обвинения за разрушена инфраструктура, с подклаждане на съмнения и хибридни атаки през социални мрежи, медии, интернет. Въобще битки на терен и война в киберпространството. В тяхната хватка не е застрахован никого - личност, обект, или индустрия Така се случи и с бившата съветска енергийна „артерия“ петролопроводът „Дружба“, който и до момента е жизненоважна спасителна петролна хранилка за икономиките на Словакия и Унгария. Затова си го бранят със зъби и нокти, с вето и заплахи. Но всичко по реда си преди да стигнем да последните епистоларни обяснения на Урсула фон дер Лайен и Антонио Коща с президента Володимир Зеленски.
Нефтопроводът
„Дружба“ колосален инфраструктурен обект с дължина от 4000 километра, чиито
край се простира от Самарска област, преминава през Брянск, след това се
разделя на две части – северна през територията на Беларус, Полша, Германия и
южна – през Украйна, Чехия, Словакия, Унгария. От началото на военните действие
ракетни удари са поразявали на много места тръбата. Затова той е ту спиран, ту
пускан. ЕС обаче предрешава неговата съдба с решение да спре поетапно транзита
на петрол за Европа на 1 януари 2026 година.
Няколко
поредни големи атаки по обекта изостри до краен предел дипломатическия тон
между Украйна, Словакия и Унгария. Унгарският външен министър Петер Сиярто
открито нападна Украйна през официалния си фейсбук профил Зеленски, че
застрашава енергийната сигурност, премиерите Робърт Фицо и Виктор Орбан се
прицелиха по-нависоко директно в самата Европейска комисия и се заканиха до
край да бранят интересите си като всеки път налагат вето на санкциите срещу
техния приятел Путин. Междувременно премиерите обявиха, че планират да започнат
строителството на нов петролопровод заедно със Сърбия и с руска подкрепа. Ако
всичко върви по план би трябвало да е готов до 2027 година. До тогава обаче
остават мъката с „Дружба“ и битката за всеки пропуснат литър петрол.
На 27
януари фронтът Русия поразява за пореден път обекта и този път причинява не
само икономически, но и дълбоки дипломатически щети в отношенията по оста Киев-
Будапеща – Братислава – Брюксел с обвинения за шантаж, задкулисни манипулации,
ултиматуми, изнудване и прекъсване на електрозахранване. Доставките на руски
петрол за Унгария и Словакия са прекъснати. Киев казва, че руски дрон е ударил
тръбопровода в западната част на страната. Словакия и Унгария обвиняват
Украйна, че забавя ремонтите по политически причини. Европейската комисия
поиска нейни експерти да посетят разрушения участък. Зеленски първо отказа, но
впоследствие е дал съгласие. МеждувременноЗеленски е обещал да се работи
денонощно за възстановяването. Гаранция е получил лично еврокомисарят Дан
Йоргенсен, който пък побърза да сподели „благата вест“ пред 3е-news и десетки
европейски кореспонденти преди заседанието на енергийните министри в Брюксел на
11 март. Председателите на Европейския съвет и на ЕК – Антонио Коща и Урсула
фон дер Лайен също потвърждават, че конфликтът изглежда поне засега потушен и
дори предоставят на пресата кореспонденция с украинския президент. Същото правят и от неговата
администрация.
В общи
линии писмото не ни казва нищо ново от последните близо 4 години и с деликатен
дипломатически тон се заявява безрезервната подкрепа на Брюксел за
„независимостта, суверенитета и териториалната цялост на Украйна в рамките на
нейните международно признати граници“, както и ангажираността за предоставяне
на политическа, финансова, икономическа, хуманитарна, военна и дипломатическа
подкрепа. В писмото се потвърждава решението на Унгария да не подкрепи
одобрения заем от 90 милиарда евро, нито
да приеме 20-ия пакет от санкции срещу Русия. Както е известно и за двете е
нужно пълна подкрепа на страните членки
Зеленски
получава черно на бяло уверение, че ЕС ще предостави техническа подкрепа, за
ремонтните работи по тръбопровода „Дружба“. Това може да бъде финансирано със
средства на Европейския съюз. „Напълно сме наясно, че на фона на продължаващата
агресия на Русия и нейните безмилостни атаки срещу критичната инфраструктура на
Украйна, може да нанесе допълнителни щети на тръбопровода. Въпреки това, в
настоящия контекст на висока волатилност на енергийните пазари, възобновяването
на транзита на петрол през територията на Украйна става от по-голямо значение
за запазването на стабилността на пазара. Това също е в съответствие с
настоящите договорни задължения на Украйна, както и с дерогацията, предоставена
за Унгария и Словакия от общата забрана на ЕС за внос на руски петрол“, се
казва в писмото на двамата водещи дипломати на Блока..
В
отговор на Зеленски и дежурните благодарности, ребром заявява, че е нужно този
инструмент да заработи възможно най-скоро в “борбата за европейското бъдеще“.
„Твърденията, че Украйна умишлено възпрепятства преноса на петрол са
неоснователни. Прекъсването е в резултат на неотдавнашните „терористични атаки“ срещу петролопровода и неговата
инфраструктура“, аргументира се президентът и уверява Брюксел, че е „надежден
енергиен партньор на ЕС и изпълнява изцяло ангажиментите си. Като аргумент се
посочва, че петролопроводът през настоящия зимен сезон е бил атакуван няколко
пъти, но страната „тихо и отговорно“ е продължила да доставя петрол. Нещо
повече, още от първите дни след атаката в края на януари властите са работили
по алтернативно техническо решение. Очаква се помпената станция „Броди“ да
възстанови техническата си способност до месец и половина. Това щяло да
възстанови пълния капацитет при условие, че руснаците не го атакуват отново.
Междувременно Зеленски е наредил на главния изпълнителен директор на „Нафтогаз“
да се свърже с посланика на ЕС.
В
заключение Зеленски не забравя да напомни, че очаква да бъде спазено
намерението на за окончателен край на петролните и газовите доставки, както
предвижда плана REPower EU. С тези писма
и размяна на вежливи слова, Киев гледал напред по отношение на общия
конструктивен диалог.
И все
пак зад лустросаните и напудрени писма не бива да забравяме, че два дни преди
да кацне мейла с еврообещанията за поредната финансова инжекция, Зеленски
изостри тона и обвини някои съюзници в опит за „изнудване“, след като те настояли Киев
да възстанови работата на петролопровода. Според
президента подобна стъпка би означавала на практика отслабване на санкциите
срещу Москва. „Всякаква помощ,
която Киев
може да предостави на
страните от Близкия изток трябва
да бъде отплатена с пари или
технологии. Тук не
става въпрос за участие в операции. Ние не сме във война с Иран. За нас днес са
важни както технологията, така и финансирането, отговаря той на критиките пред
Евронюз. „Политико“ пък обръща внимание на друга изречена фраза: „ако Украйна
бъде официално принудена от ЕС да избира между заема и доставки на оръжия и
пускане на руския петрол, това е изнудване.
Извън
сагата с петролопровода международните анализатори обръщат внимание, че
украинският президент все по-често прекрачвал границата на добрия тон към ЕС.
Припомня се една друга изява по време на Мюнхенската конференция през февруари,
в която заяви, че не виждал план САЩ да прекратят войната. „Америка и Тръмп, не
са готови да говорят
за присъединяването на Украйна към НАТО, защото се опасяват от ескалация с
Русия.
След
това последваха и размяна на остри реплики с Виктор Орбан. „Надяваме се, че
някой в ЕС няма да продължи да блокира 90-те милиона и че украинските войници
ще имат оръжия. В противен случай ще дадем адреса му на въоръжените ни сили, на
нашите хора. Нека му се обадят, и разговарят с него на своя собствен език“, каза
украинският президент по адрес на премиера на Унгария. Говорител на
Европейската комисия порица изказването. „Такъв език е неприемлив, не може да
се отправят заплахи срещу държави от ЕС. Според нас подобни изказвания от която
и да било страна не помагат с нищо за постигането на общите ни цели –
осигуряване на заем за украинската страна, оказване на натиск над Русия да
прекрати войната, постигане на енергийна сигурност“.
План Б
Очевидно е, че сагата с петролопровода „Дружба“ е ходене по ръба на бръснача и не се знае в кой момент отново няма да се стигне до спиране на доставките и взаимни обвинения. Нещо като параграф 22. Засега за Унгария алтернативата остава постигнато споразумение между националната компания MOL и хърватския оператор JANAF за тестване на пропускателните мощности на тръбопровода „Адрия“. Очаква се те да приключат до април. За Словакия също е опция Адриатическия петролопровод през хърватска територия. И двете страни съобщиха, че вече са започнали да използват кризисните си запаси, които според Брюксел на този етап са достатъчни.