Европейската комисия изглежда видимо се забърза в търсене на решения как да стабилизира енергийния пазар и да реформира остарялата електроенергийна система. Плановете на Брюксел бяха да излезе с нова стратегия за модернизация до края на годината. Ситуацията с блокирания Ормузки проток и военният конфликт в Близкия изток са дали солиден мотив на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен да натисне газта и да изиска ускорени действия за промени и решения още преди лятото.
- Енергийният урок, който Европа още не е научила
- Хамбург даде посоката, Хага натиска газта с милиарди за Северно море |
- От Иран до европейските регулации – външните шокове налагат преосмисляне на бизнес моделите | 3e-news
След проведено редовно заседание с комисарите в Колежа,
германката е призовала за ударна работа по плановете за електрификация, защото
Европа не може повече да се бави по пътя към енергийна независимост. Досега в
речите на председателката думи като независимост, суверенитет и повече произведена
„родна електроенергия“ звучаха като апел в неопределеното бъдеще. В една от
първите си изяви след великденската ваканция Фон дер Лайен обаче иска срокове,
и то кратки, защото най-сетне е назовано видимото – изоставане в проектите в
сравнение с Китай и САЩ. Още преди лятната ваканция трябва да има амбициозна
цел с конкретни мерки и действия за премахване на регулаторните пречки.
Урсула фон дер Лайен призовава страните членки да не чакат, а да се възползват от средствата в Кохезионния фонд и да инвестират в мрежи и батерии. „Използвайте тези пари сега, защото трябва да подобрим енергийната система“, апелира тя и разкрива, че за осигуряване на нужния ресурс ще са необходими и частни инвестиции. В тази връзка ЕК подготвя инвестиционна конференция, за да мобилизира необходимия капитал. Някои от тези насоки са обсъдени с комисарите, но цялата картина ще стане видна съвсем скоро след Европейския съвет в Кипър следващата седмица.
"Както се вижда има много работа, за да се изправим пред реалността и предизвикателствата, пред които сме изправени. Това със сигурност няма да е последната подобна криза, но след всяка такава Европа ставала по-подготвена", става видно от разпространената цяла реч на председателката по време на заседнието"
През очите на Урсула фон дер Лайен, ЕС има зад гърба си отработени механизми след кризата с Ковид, военните действия в Украйна и последвалия енергиен и ценови шок на Стария континент. Най-важното е, че е изградена стабилна координация между държавите членки. Има също енергийна платформа за търговия с газ, действащи механизми за нагнетяване на подземните газохранилища, работи се по мерки за защита на уязвимите потребители.
Следващата стъпка е да се работи
за по-гъвкави правила за отпускане на държавна помощ. Планира се възможност държавите
членки, в условия на кризи, да отпускат временна държавна помощ за
най-уязвимите сектори. Личното настояване на председателката е тази промяна да
влезе в сила още този месец.
Всички тези бързи действия на ЕК си имат и финансов
аргумент. За малко повече от месец военни действия
в Близкия изток и прекъсването на доставките на газ и петрол през Ормузкия
проток, вносът за ЕС с 22 милиарда евро. Видно е, че с всеки изминал ден сумата
главоломно нараства. Ако съдим по разпространени данни ГД „Икономически и
финансови въпроси“, в които се посочва, че през първите 17 дни от кризата вносът
се е оскъпил с 6 млрд. евро, то за малко
повече от месец сметката е нараснала близо четири пъти.
Сектори като транспорта остават силно зависими от вноса на петрол и петролни продукти. Настоящата ситуация подчертава неотложната необходимост ЕС да ускори прехода си към електрифицирана икономика. Този преход ще изисква значителни инвестиции в чиста енергия и може да отнеме време, за да се прояви въздействието му върху цените.
2026 година е определена за реформи и подпомагане на конкурентоспособността. Оставащите месеци се очаква още мерки за интеграцията на енергийния пазар. Същевременно германският мозъчен тръст Agora Energiewende показва с доклад, че ЕС може да спести над 560 млрд. евро между 2030 и 2050 г., ако държавите координират енергийното си планиране между секторите. Ако т. нар. „топ-даун" на ЕК сработи би помогнал да се идентифицират зоните, където инвестициите са най-належащи.
За "тесните места“ по мрежите сме ви разказвали многократно в 3е-news през 2025 година. От изявления на ресорния еврокомисар по климата Вопке Хукстра (Wopke Hoekstra) се знае, че са необходими 1,2 трлн. евро за периода до 2040 г. Началните стъпки по реформата вече са започнали и се търсят начини за разширяване на капацитета, както и облекчаване на разрешителните режими.
От друго изказване в Европейския парламент на заместник-председателя на Генерална дирекция „Енергетика“ Мехтилд Вьорсдьорфер (Mechthild Wörsdörfer) става ясно, че финансов пакет вече е разгледан по конкретни проекти за 2026 година. Но предстои много работа, защото над 40% от съоръженията в ЕС са на по 40 години и не са в състояние да поемат бума на зелена енергия. В приоритетния списък попадат 235 международни проекта. Над половината от подадените заявления са за модернизация на мрежи за пренос.
Всяко забавяне коства много на всички по веригата – от индивидуалните потребители през доставчиците до общите енергийни цели в правителствената политика, казва националният нидерландски оператор TenneT и призовава политиците да не се бавят и миг.