83% от финландците одобряват ядрената енергетика

След близо 13 години закъснение Финландия пусна нов реактор. Olkiluoto 3 вече е готов. Тестовото производство е завършено и редовното производство на електроенергия започна днес, неделя, 16 април 2023 г. Отсега нататък около 30% от финландската електроенергия се произвежда в Olkiluoto, се казва в официалното съобщение на оператора TVO. Атомната електроцентрала ще произвежда енергия поне през следващите 60 години.

Pucture: Olkiluoto 3, TVO

Стартът на новата мощност ще стабилизира цената на електроенергията и ще играе важна роля във финландския зелен преход, заявява президентът и главен изпълнителен директор на централата Ярмо Танхуа.

Това е исторически ден. Гордея се с всички ядрени специалисти, участващи в проекта, подчертава Марио Мустонен, старши вицепрезидент по производството на електроенергия.

Завършването на проекта вдъхва увереност в подкрепата от страна на финландците. При старта на строителството преди повече от десетилетие близо 60 на сто от населението са одобрявали атомната енергетика. В момента „за“ са казали 83%

Финландският ядрен реактор ще е най-големият в Европа, отбелязва събитието  агенция „Ройтерс“, като се позова на компанията оператор "Теолисууден Воима". Очаква се той да осигури около 14 процента от електричеството, от което се нуждае страната и на намали нуждите й от внос на електроенергия от Швеция и Норвегия.

Агенцията припомня, че новата 1,6-гигаватова мощност е трябвало да заработи през 2005 г. през миналия март беше тествано свързването на реактора с националната енергийна мрежа, но последваха отново аварии и бяха нужни месеци, за да се поправят нещата.

В началото на февруари финландският оператор Fortum обяви, че планира да инвестира допълнително до 1 милиард евро следващите 3 десетилетия за модернизация на два от блоковете на атомната съветска електроцентрала Loviisa. 

• Финландия удължава живота на съветска АЕЦ с 1 млрд. евро

За да запази енергийната си сигурност, правителството реши да удължи живота на половинвековните електроцентрали с още 20 години до 2050. В хода на новия лицензионен период се очаква централата да генерира до 170 тераватчаса.

Финландия, която до преди войната в Украйна, бе силно зависима от руския енергиен пазар. След нахлуването на руснаците страната спря вноса. До началото на миналата година 20-22% от електроенергията се внасяше от Русия.

Германия каза сбогом на атомната енергетика

Германия ще затвори в събота (15 април) последните три атомни електроцентрали и по този начин изпълни курса, поет още от предишния канцлер Ангела Меркел през 2002 година. Пушекът ще спре да излиза на юг от Щутгарт, Баден-Вюртемберг и Долна Саксония, за да се даде път на зеления преход  без атомна енергетика.

Isar nuclear power plant. Picture: Wikipedia

Правителството на най-голямата икономика в Европа показа, че е непоколебимо и последователно при преследването на целите си, въпреки критиките трудностите и чертаните апокалиптични сценарии вътре в самата страна.

Мотивът за спирането надделя в страна, където мощното антиядрено движение първо се „хранеше“ със страховете на обществото от Студената война, след това от инцидента с Чернобил, после с Фукушима и накрая с Украйна. Най-мрачните сценарии се разиграваха пред очите на хората – че може да останат без газ, масово затваряне на фабрики и заводи, да останат без отопление в средата на зимата.  

Но колелото сякаш се завъртя в обратна посока, или поне временно  Няколко месеца преди първоначално определената дата 31 декември 2022, заради войната в Украйна цените на енергията скочиха главоломно, жизненоважните за икономиката руски газови доставки от Русия прекъснаха. Отвсякъде все по-силно се чуваха гласове да се мисли за удължаване живота на последните работещи централи - Isar 2, Neckarwesttheim, Emsland . Сред тях бе и кметът Йохен Винклер, на чиято територия е една едноименната АЕЦ.

Правителството на Олаф Шолц, в което коалиционен партньор е „Зелените“ - най-враждебната партия по отношение на атома, реши да забави хода, но не и да се откаже от плана. Решено бе последните часове на трите мощности да отброят на 15 април 2023.

„Ако зимата се окажеше сурова, с недостиг на ток, бяхме готови за нов дебат. Но ситуацията се оказа по-благосклонна и нямахме проблеми благодарение на внесения втечнен природен газ“, казва кметът Йохен Винклер в репортаж на френската телевизия BFM. Той управлява градчето с 4000 жители, чието отопление е зависимо от атомната електроцентрала. Отделно 150 от местните работят в нея. 

Дългият път към последния пушек

Ядрената енергетика винаги е била трънлив въпрос в Германия. След петролната криза от 1973 г. много страни в Западна Европа, включително Германия, решават да построят атомни електроцентрали, за да бъдат по-малко зависими от страните производителки на петрол в политически нестабилния Близък изток.  

Още от седемдесетте атомната енергетика е оспорвана поради евентуална радиационна опасност и практиките за съхраняване отпадъците.

1980-те/90-те: Аварията в Чернобил доведе до промяна в обществените и политическите нагласи към ядрената енергетика и последната нова атомна електроцентрала беше пусната в експлоатация през 1989 година. След обединението през 1990 г. всички съветски реактори в бившата Източна Германия са изведени от експлоатация - пет блока ВВЕР-440 в Грайфсвалд, плюс блок 6, който е завършен, но не влиза в експлоатация, а строителството на четириблокова електроцентрала ВВЕР-1000/В-320 в Стендал е спряно, припомня хронологията World Nuclear News.

През 1998 г.: Сформирано е коалиционно правителство между Социалдемократическата партия и Зелената партия, която отчасти е израснала от антиядреното движение. По това време в Германия е имало 19 действащи ядрени реактора. Споразумението на политическите партии включваше ангажимент за промяна на закона за постепенно премахване на ядрената енергия.

През 2000 г.  коалиционното правителство на Шрьодер (ГСДП/Зелените) постига принципно споразумение с доставчиците на енергия за поетапно затваряне на германските атомни електроцентрали. През 2009 година решението е отменено от правителството на ХДС/ХСС и демократите. 

След ядрената катастрофа във Фукушима през 2011 г. обаче позицията е променена под натиска на общественото мнение. Дни след трагедията 8 централи са затворени до второ нареждане. Впоследствие се стига до решението всички мощности да бъдат спрени, припомнят Belga, VRT, DW и AFP.

Така поетапно през годините спират 17 реактора. Последните три централи са произвели през миналата година 6% от енергийния микс на страната. За сравнение, токът произведен от АЕЦ през 1997 година, съставлявал 30,8% от микса. За да се даде път на зелената енергия, произведена от вятър и слънце. За двете десетилетия делът на ВЕИ мощностите расте, за да стигне през 2022 година 46%.

Vox Populi

И ако политиците са убедени, че правилно спират мощностите, не така стои въпросът сред обществото. Направено наскоро допитване на Института за изследване на общественото мнение "Инса" показва, че 52% от германците смятат решението за грешно,  37% са „за“, а 11% нямат мнение по въпроса.

Сред критиците е лидерът на ХДС Фридрих Мерц. "Едва ли ще намерите някой в чужбина, който да разбира защо Германия затваря три безопасни електроцентрали без CO2 насред най-голямата енергийна криза от десетилетия и се връща към въглищата и газа", каза той пред новинарския портал Web.de News.

"Атомната електроцентрала принадлежи на региона. Затварянето в момента е глупост като се има предвид ситуацията в Украйна и нарастващата инфлация. Не ме разбирахте погрешно, нямам нищо против възобновяемата енергия, казва политикът от консервативната партия Freie Wähler  казва Петер Драйер.

Кметът на Есенбах Дитер Нойбауер от християндемократическия ХСС е на същото мнение "Затварянето на тази атомна електроцентрала е идеологическа иполитическа, зелен инат". Но каквото и да мислят господата, няма значение: "Решението е взето в Берлин, можем само да наблюдаваме какво се случва".

Щефи Лемке, федерален министър на околната среда и ядрената безопасност, заяви, че постепенното прекратяване прави страната по-безопасна, a със спирането на последните три атомни електроцентрали страната навлиза в нова ера на производство на енергия. "Така че нека продължим да работим върху решения за ядрено хранилище и да вложим цялата си енергия в разширяване на възобновяемите енергийни източници".

Робърт Хабек, федерален министър на икономиката и опазването на климата, заяви, че поетапното прекратяване изпълнява решението на правителството от 2011 г., а сигурността на енергийните доставки в Германия е и ще остане гарантирана/ "Разрастването на дела на възобновяемите енергийни източници осигурява допълнителна сигурност. През 2030 г. искаме да генерираме 80% от електроенергията тук в Германия от възобновяеми енергийни източници".

Президентът на Швейцарския ядрен форум Ханс-Улрих Биглер: "Жалко е, че Германия, една от водещите страни в ядрената енергетика в света, се отказва от тази технология поради правителствено решение в разгара на международна енергийна и климатична криза. Работната сила на германските атомни електроцентрали може да се гордее".

Отворено писмо

Отворено писмо до германския канцлер Олаф Шолц, подписано от десетки учени и носители на Нобелова награда: "С оглед на заплахата, която изменението на климата представлява за живота на нашата планета и очевидната енергийна криза, в която се намират Германия и Европа поради липсата на руски природен газ, ние ви призоваваме да продължите да работите с последните останали германски атомни електроцентрали".

Гласът на науката

Далеч от политическите препирни, професор Петра Денк преподава енергийни науки в Университета за приложни науки в Ландсхут. Тя се опитва да погледне на германския ядрен изход от научна гледна точка, разказва белгийската обществена медия VRT.

"Решението за спиране на ядрената енергетика сега е чисто политическо, но e правилна идеята за инвестиране в нови технологии като водорода. Някои решения са непопулярни, но необходими", казва професорът.

Тя е уверена, че и без трите атомни мощности няма да има недостиг на енергия, защото страната е единно свързана с европейския пазар и в случай на нужда съседите ще помогнат.

„Зелено“ бъдеще

Сегашният темп на нарастване на възобновяемите енергийни източници обаче не удовлетворява нито правителството, нито природозащитниците, а Германия няма да изпълни климатичните си цели без солиден финансов тласък, който да компенсира в микса спрените мощности.

Германия на практика трябва да строи и бързо да наваксва с вятърни паркове и соларни инсталации, защото уравнението идните години става още по-сложно. В дългосрочната стратегия е заложено до 2038 година да затворят и въглищните централи, които генерират една трета от енергията. Изчислено е, че за да компенсира недостига трябва да се инсталират по 5 вятърни турбини на ден.

Нидерландски доклад: Инвестирайте във ВЕИ не в АЕЦ

След с 7 години около 85% от нидерландския микс може да се състои от слънчева и вятърна енергия. Ето защо е хубаво да се помисли дали е целесъобразно да се инвестира в АЕЦ каквито намерения има правителството. Това заявява екип от експерти в консултативен доклад до кабинета, предаде телевизия RTL.

Picture: ANP/ RTL

В началото на годината от кабинета на Марк Рюте обявиха, че се планира строеж на две нови атомни електроцентрали, за които са отделени 5 млрд. евро. Отделно бяха отпуснати над 783 милиона евро за водородни проекти. Експертният екип към от министъра по енергетиката и климата Роб Джетън обаче е изключително критичен планираните проекти.

В своя доклад те се мотивират, че делът на атомната енергетика най-вероятно пропорционална ще намалява идните години и затова е нецелесъобразно да се инвестират толкова публични средства в затихващи проекти. Освен това изграждането на нови атомни електроцентрали отнема много време и още повече финанси от първоначално планираните.

Експертният екип, който включва икономиста Питер Бут и изследователя на климата Хелийн де Конинк, смята, че е малко вероятно нова атомна електроцентрала в Холандия да бъде пусната в експлоатация преди 2040 г. Това важи и за малките атомни електроцентрали от нов тип (SMR), които правителството също обсъжда като алтернативни варианти.

Според екипа водородът също има "ограничена роля" в енергийните доставки. Според комисията устойчивият (зелен) водород е "незаменима" част от енергийната система, но "не е много ефективен" в областта на енергетиката. Следователно той ще може да се използва главно в сектори, които са трудни за електрифициране, като например корабоплаването.

Правителството трябва да приеме този доклад сериозно. В края на краищата той беше поръчан от министър Джетън и в изготвянето участваха сериозни експерти, казва специалистът по климата Барт Ферхеген.

Нидерландия има "голям потенциал за офшорни вятърни централи", от които част от генерираната енергия може да бъде преобразувана във водород, отбелязва още докладът.

АТОМНИ АМБИЦИИ

Изготвеният доклад с изводите е по повод намерението на кабинета да пусне две нови АЕЦ до 2035. Подготовката трябва да започне през следващата година с изготвяне на ОВОС и търсене на международно финансиране. Като начало на същинското строителство е белязана 2028 година. 

Проектът за новите атомни мощности, с обща мощност от 1600 мегавата, беше включен в коалиционното споразумение на нидерландското правителството през декември 2021 г. Сред обсъжданите терени са в Борселе (близо до белгийската граница), Маасвлакте (Ротердам) и Грьонинген.  

Фаворитът на правителството е Борселе, защото имало достатъчно място за разполагането на повече реактори. Освен това, като действаща и в момента централа има готова инфраструктура и експерти на терен. Нейният живот също предстои да бъде удължен и след 2033 г.

Дали Борселе е крайният вариант – решението ще бъде взето едва след обществено допитване до местното население. Според ресорния министър на климата и енергетиката Роб Джетън, хората са положително настроени към проекта, защото с него се осигурява допълнителна заетост и се привличат потенциални инвеститори от други индустрии.  

Борселе, въпреки че е свикнал с атомната електроцентрала, сред местните има и такива, които не са доволни от намерението на правителството.

Нидерландското правителство заявява в прессъобщение, че реакторите от поколение III+ вече са пуснати в експлоатация по света, сред които Китай, Япония, Южна Корея, Обединените арабски емирства и САЩ. Но в Европа изграждането не върви гладко. И във Франция, и във Финландия възникнаха различни проблеми, които доведоха до огромни закъснения в строителството и струваха с няколко милиарда повече от планираното. 

Следователно въпросът е дали Нидерландия ще успее да изгради две централи от трето поколение след десет години. Самото решение пък няма да бъде взето до края на 2024 г., а централите трябва да заработят през 2035 г. 

"Плановете са напълно реалистични", коментира за VRT Люк Пауълс, енергиен експерт. Той посочва като пример китайците където аналогична АЕЦ е изградена за 7 години „Реактори от трето поколение има различни модели и изглежда, че Нидерландия ще избере различен модел от Франция и Финландия, прогнозира експертът. 

ФИНАНСИРАНЕ

За да започне подготовката, Хага заделя 5 милиарда евро на масата. Но за самото строителство ще са необходими още повече пари. Правителството се надява да успее да се обърне към компании, които имат интерес да експлоатират такава нова атомна електроцентрала, коментира специализираният сайт nucleairforum.be.

СОЦИАЛНА РЕАКЦИЯ

В Нидерландия, както и в Белгия, има широка социална подкрепа за ядрената енергетика. И то както за съществуващата, така и за новата инфраструктура. Войната в Украйна и последвалото увеличение на цените на газа и въглищата допълнително увеличиха подкрепата за ядрената енергия.

В Нидерландия емисиите на CO2 от производството на електроенергия са много по-високи, отколкото в Белгия. Това е така, защото страната има по-малко атомни електроцентрали от южните съседи и следователно е по-зависима от изкопаема енергия като газ и въглища. 

С решението правителството на Марк Рюте иска да се съсредоточи повече върху ядрената енергия, да намали въздействието на CO2 от производството на електроенергия и да постигне по-добре целите си в областта на климата, коментира още сайтът.