Учени: Дъждовете в Европа са заради затоплянето на океаните

*Материал подготвен и публикуван за агенция БГНЕС*

Дъжд, дъжд и пак дъжд, вече месеци наред. Страни от Западна Европа, сред които Белгия, Нидерландия, Франция и Германия, са приклещени в капана на дъждовното време. Това е най-влажната година откакто се води статистиката, единодушни са метеоролозите.

Pictures: ANP

В Нидерландия например, от началото на пролетта са измерени два пъти повече количества дъжд от обикновеното. В дните преди Коледа също е било нетипично дъждовно. Толкова дъждовно, че почвата вече неспособна да поема неспирните количества, казват в обзорен доклад от кралския хидрологичен институт.

Каква е причината? Най-простият отговор е очевидното глобално затопляне, но се оказва, че има и други фактори. Метеорологът Морис Миддендорп хвърля повече светлина върху причините, които принудиха няколко нации да не оставят и за миг чадърите дори в лятната си почивка. Ако въобще можеше да се говори за истинско лято тази година в Западна Европа.

Според Морис Миддендорп, необичаното затопляне на океаните е причината за неспирните дъждове. Повишаването на температурата води до по-голямо изпаряване. От своя страна топлият въздух задържа повече влага. В резултат на това дъждовете стават все по-чести и по-продължителни.

До същият извод е достигнал и колегата на Миддендорп – климатологът Петер Зигемунд, който се надява океаните да не се затоплят още повече, защото неспирните дъждове може да се превърнат в нещо обичайно в тази част на Европа. Според него, освен температурата върху Атлантическия океан допълнително влияе и топлото морско течение „Ел Ниньо“.

Засега учените не искат да дават прогнози дали тези нетипични условия ще се задържат и през следващата година. Можем да бъдем сигурни в едно, казват те, зимите ще стават все по-влажни и дъждовни.

Щети

Прогнозите, макар и предпазливи, вече се превръщат в кошмар за селскостопанските производители в целия Бенелюкс. Засега няма точна статистика на каква стойност са щетите. Спорадично в Белгия и Нидерландия отделни земеделци обявяват своите загуби.

Не е нужно да се ровите в статистически данни, нужна ви е само една обиколка по главните магистрали, които свързват Белгия с Нидерландия. Стотици ниви стоят и през декември с неприбрана реколта от картофи и царевица. За есенно изораване дори и не може да става дума, защото терените са се превърнали в подгизнали тресавища.

Едно от засегнатите места в ниската земя е Грьонинген. В телевизионно интервю за локална телевизия селскостопански производител казва, че в района не е спирало да вали обилно от месеци. Декари с картофи и захарно цвекло са оставени да гният на полето. "Това е трагедия да виждаш как трудът ти отива на вятъра, а продукцията гние", разказва със сълзи на очи производителят Хенк Нийбур. Въпреки тежките условия, той бил решен да спаси малкото останала продукция. Наел тежка механизирана верижна техника, която му струвала по 500 евро на час. Изчисленията му показали, че ако успее да спаси част от продукцията – може да се надява на 100 000 евро печалба в банковата си сметка, част от които директно ще отидат в държавната хазна под формата на данъци, а друга за закупуване на семена за следващата година.

Picture: vrt.be

Същата тежка съдба разказва и белгийски колега на Хенк Нийбур. През тази година едно от най-силно силно засегнатите места е регионът на  Поперинге, Западна Фландрия, където трудът на стотици малки производители отиде напразно.

Пред фламандската обществена телевизия земеделският производител Филип Росел разказа, че с кредити и помощ от други стопани успял тази година да засее, но цялата продукция е унищожена. 

Производителят работел като фирма-подизпълнител на правителството. От него е било изискано да прибере малкото останали картофи най-късно до ноември и да засее пшеница за следващата година. Иначе го грозяла огромна глоба в размер на 14 000 евро.

Неспирните дъждове и тревогите на хората като Росел дойде да чуе лично премиерът Александър Де Кроо и да потърсят съвместно решение на патовата ситуация. „За съжаление не можем да се борим с природата, сблъскваме се с неща, които са извън нашия контрол. Но можем да видим дали е възможно отлагане на тази задължителна сеитба и какво може да се направи занапред“, успокоява премиерът.

По-добре подготвени

Екстремните дъждове и бурите ще бъдат все по-често явление. Затова хората е нужно да бъдат подготвени и да минимизират щетите. Според световната метеорологична организация, щетите може да се минимизират с 30%, ако хората застраховат имуществото и продукцията си.

Технологиите на помощ

Метеоролозите разчитат на все по-точни прогнози, които споделят своевременно с населението. В Нидерландия например е създаден национален център за ранно предупреждение, който следи и информира за мястото и времето на очаквана буря или силен дъжд. Служителите на центъра дават и рационални съвети на хората какво да направят.

В съседна Белгия пък работи изключително ефективно специално приложение за смартфон, което предупреждава, че в рамките на 20-30 минути се очаква жълт код за дъжд или предстояща буря. Има и информация за следващите няколко дни в процентно отношение до каква степен в даден регион може да превалява обилно или пък се очакват екстремни горещини.

Напредъкът на технологиите има една единствена цел – ранна осведоменост и минимизиране на щетите, които през последните две години силно са се увеличили за застрахователите. Така например за 2022 г. сумите, изплатени след проявено екстремно събитие възлизат на над 886 млн. евро. За сравнение през 2016 г. от градушка са нанесени щети за 210 млн. лева. Информацията на застрахователите е събрана на базата на действащ вече почти две десетилетия Мониторинг на щетите, причинени от мълнии, градушки, валежи, наводнения, слани и бури.

„Екстремните метеорологични условия ще струва все повече пари. Времето става все по-непредсказуемо и тази тенденция се засилва, коментира Ричард Вьординг, управляващ директор на Нидерландската асоциация на застрахователите.

Спешни държавни политики

Неговият апел към управляващите страната е да помислят от рано за адаптиране на инфраструктурата – да се промени канализационната система - така че да поема по-големи обеми вода, да има достатъчно капацитет за източване. Защото, бурите се редят една след друга.

В рамките на декември Белгия, Франция, Нидерландия и Великобритания бяха в капана „Кириан“, веднага след това дойде „Домингос“. Още не изчистени от шума, клони и повредена инфраструктура – показа какво може „Пиа“.

Комбинацията от последователни бури повишиха драстично речните нива на „Рейн“, „ Маас“ в Нидерландия, а оттам се прехвърлиха и на немска земя. И макар да беше за кратко, страхът остава и притесненията са че още в началото на следващата година се очакват нови рекордни количества валежи, които трудно ще поемат и без това наситената до краен предел почва.

На този етап място за притеснение няма, уверяват водните власти. Въпреки спокойната привидно обстановка, в готовност стоят стотиците напълнени чували с пясък за диги и готовността да се предотвратяват локални наводнения.

Франция си върна короната на енергиен износител

В края на 2023 година Франция бавно започва да се отърсва от ужаса на енергиен вносител, в който беше изпаднала заради безводието през лятото на 2021 и половината спрени стари атомни блокове.

В дните около Коледа страната е изнесла 18 680 мегавата електроенергия и по този начин е подобрила собствения си рекорд от февруари 2019 година - 17 415 MW, показват данни на оператора на електропреносната мрежа RTE.

Pictures: RTE

Резултати, които дават основание на страната да забрави тежката 2022 година, малкото произведена енергия от ВЕЦ-ве и почти половината спрени атомни мощности заради ремонт.

Енергетиката на Франция никога няма да забрави онзи 12 декември 2022 г., когато температурите драстично се понижиха и се наложи спешен внос на електроенергия от съседите Белгия и Германия. За да не се стигне до енергиен колапс са внесени през деня 15 гигавата само за един ден, а през цялата година над - 16,5 TWh, което не се е случвало от четири десетилетия

2022 година беше изключително напрегната за френската енергетика. Това е един тежък и „специален епизод в най-новата история на френското електричество, отбелязва RTE в годишния си доклад. 

„Франция беше изправена пред безпрецедентна криза подобна на петролните трусове от 70-те години на миналия век", казва председателят на Борда на Ксавие Пиехачик.

Потреблението на електроенергия отчита спад с 1.7% спрямо 2021 г. - от 467 TWh на 459 TWh, отбелязва докладът, цитиран от телевизия BFM Business. 

Всички сектори на икономиката са свили потреблението, а домакинствата са изключили копчетата на електроуредите след масираните кампании на правителството за икономии.

Година по-късно картината е на обратния полюс – Франция изнася електроенергия за Германия, Бенелюкс, Испания, Италия, Обединеното кралство и Швейцария. Отново се титулува като надежден износител. 

През изминалата година голяма част от мощностите са ремонтирани и са върнати в експлоатация. Към мрежата са включени вятърни паркове, които са произвели 17 000 MW или ръст от 10% на годишна база.

Като бонус за стабилизиране на обстановката допринася и мекото време, което води след себе си и по-ниска консумация. Според  RTE, потреблението е достигнало нивата от преди коронавируса.

Въпреки националния енергиен рекорд, поставен преди дни, все още има да се извърви дълъг път, преди да се върнем към ситуацията отпреди Covid когато са изнесени  55 TWh електроенергия, казват от оператора и поглеждат с надежда към 2024 година,  готвените инвестиционни планове на правителството, както и предстоящото включване на новите атомни, вятърни и слънчеви мощности.

Френската енергетика трябва да се стабилизира максимално бързо и да върне доверието и позицията на стабилен износител. От части това беше посланието на президента Еманюел Макрон през годината, който с поредица от речи призова правителството за нов променен енергиен закон с дългосрочна визия. И за няколко месеца той стана факт и одобрен от парламента.

В поправките на закона ясно е разписано, че наред със стабилизирането на отново одържавената EDF, ще се работи за нови 6 реактора от ново поколение, които ще струват най-малко 51 млрд. евро. Според ресорния министър на енергийния преход Ание Пание-Рюнаш до края на отиващата си 2023 би трябвало и да има яснота откъде и как ще се финансират блоковете.

Пробойните в стария ядрен флот поетапно ще се запушват. След като през годината бяха извън строя 7 ключови блока, предстои планирано да бъдат изключени още 5. Други 10 в различни периоди бяха спрени заради корозия. Плановете са през идните години да бъдат реновирани всички 56 реактора в страната.

Все повече ще се разчита и на EDF, която ще получава по 25 милиарда евро годишно инвестиции, за да изпълнява начертания план на модернизация, заяви пред парламентарната икономическа комисия главният изпълнителен директор Люк Ремон. 

Наред с ядрения парк все повече в микса ще се разчита и на зеления ток. В краткосрочен план се очаква генериране на ток от вятър и слънце между 33,2 и 34,7 GW вятърна енергия на сушата през 2028 г. 

След това страната възнамерява да увеличи дела на вятърната енергия в производството на електроенергия до 20%, като офшорните паркове представляват една четвърт от тази цел. Целта е до 2050 година да техният капацитет да стигне 40 гигавата. Така че Франция да бъде конкурентоспособна на своите съседки около Северно море.

До момента има изграден един вятърен парк край бреговете на Сен Назар в края на 2022. 7 други са в различна проектна готовност, някои от тях се бавят заради отчуждителни процедури или обжалвания.

В дългосрочната енергийна политика на страната е заложено броят на вятърните паркове да нарасне значително през следващите десетилетия като през 2050 те трябва да бъдат най-малко 50. Очаква се да произвеждат 40 гигавата енергия. 

Изграждането на повече мощности изисква в бъдеще и повече кадри за управлението им. Затова отсега се мисли за обучение на над 100 000 души през следващите години. 

"Ядрената индустрия отново започва да привлича инженери. При всяка среща младите хора казвам: работата в ядрената енергетика работи за климата", отбеляза в телевизионно интервю френският министър Ание Пание-Рюнаш.

Видно от проектната програма на кабинета е, че в енергетиката следващите години ще се залагат огромни инвестиции. Експерти обаче вече се питат дали това няма да окаже влияние върху цената на тока. Според енергийният специалист Никола Голдбърг дали французите ще плащат по-скъп ток, всичко ще зависи от това как ще тръгне дългоочакваната секторна реформа и как ще се финансират всички изброени проекти. Нямало съмнение според него, че ще скочи регулираната цена.

НАВЪН

Наред с приоритетите вътре във Франция, енергийният министър се нагърбва и с още един на европейската сцена. Ание Пание-Рюнаш положи подписа си под декларация, заедно с още 11 министри, за създаването на „ядрен алианс“ в рамките на ЕС. Предвиждат съвместни проекти за обучение, "възможности за засилено научно сътрудничество" и координирано внедряване на най-добри практики в областта на сигурността.

И тази инициатива е пряко свързана с разработваната програма за нови мощности с хоризонт след 2035. Париж иска да използва атома, за да постигне климатичните си цели по отношение на "зеления" водород в транспорта и промишлеността, на което яростно се противопоставят няколко държави, включително Германия и Испания. 

"Ядрената енергия е основен актив както за нашата енергийна сигурност, така и за нашите климатични ангажименти" за въглеродна неутралност до 2050 г., заяви френският министър за енергийния преход през декември по време на среща в Париж с участието на Агенцията за ядрена енергия на ОИСР (NEA).

В декларация беше отправен призив към Банките за развитие, международните и регионалните финансови институции да обмислят финансиране на ядрената енергетика в светлината на достъпа до енергия, енергийната сигурност и приоритетите в областта на климата. Документът не беше единствено от Белгия и Италия.

Подписалите страни определиха ролята си в енергийния преход като "жизненоважна" благодарение на ниските емисии на CO2 на kWh, като тези на слънчевата и вятърната енергия.

Франция, най-ядрената страна в света на глава от населението (56 реактора за 68 милиона жители), се превърна в европейското острие на възраждането на атома, начело на "европейски ядрен съюз". 

"Свидетели сме на завръщане на ядрената енергия в света", заяви наскоро Фатих Бирол, директор на Международната агенция по енергетика.

През 2022 г. в експлоатация са влезли 7,9 GW ядрени мощности, което е увеличение с 40% на новите инсталации в сравнение с 2021 г. По-голямата част от строителството, започнало през последните години, идва от Китай, за вътрешния му пазар и от Русия за няколко страни.

Според NEA глобалният ядрен капацитет ще трябва да се утрои до 2050 г., за да се постигнат целите за въглеродна неутралност, чрез комбиниране на съществуващи реактори, реактори от ново поколение и малки модулни реактори (SMR).

Но съживяването на атома, изпаднал в немилост след катастрофата във Фукушима в Япония (2011 г.), включва много предизвикателства за страните, които не са строили централи "от дълго време", а това на финансирането не е "по-важно от другите": "умения, верига за доставки, експертиза, управление, всичко това трябва да бъде събрано", за да успеят проектите, смята генералният директор на NEA Уилям Д. Магууд.

Фалшив сигнал за бомба вдигна на крак пристанището в Антверпен

Сигнал за бомба на контейнеровоз е получен на спешния телефон 101 на връх Коледа. Дежурният екип на пристанището в Антверпен веднага е наредил контейнеровозът MSC Bhavya 5 да пусне котва в Средиземно море.

Снимката е илюстративна

Уведомена федералната полиция. Според сигнала на плавателния съд, който по маршрут се е движел от Турция за Антверпен, е имало кола-бомба. След претърсване е установено, че няма опасност и взривно устройство не е намерено.

Белгийското Координационно звено за оценка на заплахите (OCAD) и Националният орган за морска сигурност (NAMB) са взели решение корабът да продължи по маршрута си до белгийския порт. Той обаче ще бъде под строго наблюдение. Разследва се евентуална връзка с наркотрафиканти.

Случаят напомня много на подобна бомбена заплаха през същия период в края на миналата година. В нощта на 21 декември 2022 г. MSC Lorena, който беше на път за Антверпен от Сенегал, трябваше да промени курса си в река Шелда след телефонно обаждане, в което беше отправена бомбена заплаха, оказала се фалшива. 

Арестувани бяха двама холандски граждани на възраст около 20 години. На борда на кораба обаче седмица и половина по-късно бяха открити 2444 килограма кокаин.