Замърсяването, влошаването на състоянието на местообитанията, последиците от изменението на климата и прекомерното използване на сладководните ресурси оказват натиск върху езерата, реките, крайбрежните води и подпочвените води в Европа.
 |
| Засушаване по река Рейн в Германия. Снимка: Пресслужба на ЕК |
Всяка година недостига на вода засяга 20% от територията на Европа и 30% от населението. Само 39,5% от повърхностните водни обекти в Европа са постигнали добро екологично състояние и само 26,8 % са постигнали "добро" химично състояние в рамките на прилагането на законодателството на ЕС в областта на водите, отчита Европейският парламент.
В свой доклад, приет по време на майската сесия, евродепутатите призовават за амбициозна стратегия за ЕС, която да управлява по-ефективно водните ресурси и да реагира по-добре на настоящите предизвикателства.
Членовете на ЕП искат Комисията да предложи секторни цели за ефективното използване на водите и водочерпенето (вземане на вода от повърхностен или подземен източник) въз основа на оценки на риска.
ЕС трябва да направи повече за намаляване на замърсяването на водите с фармацевтични продукти, химически пестициди и торове, устойчиви на антибиотици бактерии, микропластмаси и химикали, както и за постепенното премахване на така наречените "вечни химикали" (PFAS), се казва в разпространеното съобщение след одобрението на доклада.
Парламентът желае адаптирането към климата да бъде интегрирано в секторните планове и политическите мерки, засягащи водоползването и земеползването, както и да се предвидят специални мерки за регионите, изправени пред уникални предизвикателства, като Средиземноморието, островните и най-отдалечените региони. Те добавят, че механизмите за готовност и реакция при кризисни ситуации, свързани с недостиг на вода, суша и наводнения, трябва да бъдат значително подобрени.
Членовете на ЕП искат още от Комисията да предостави специално финансиране за устойчивост на водите, подкрепено от специфични механизми в рамките на съществуващите фондове, за модернизиране на водната инфраструктура, устойчиво управление на водите, природосъобразни решения и иновативни технологии за ефективно използване на водата. Те призовават Комисията да инвестира в решения с изкуствен интелект (ИИ), откриване на течове в реално време, интелигентно напояване и нови технологии, които подобряват водната ефективност. Те подчертават и значението на цифровите инструменти за прозрачно събиране на данни, мониторинг и системи за ранно предупреждение, както и за подобряване на киберсигурността на критичните водни инфраструктури.
При представянето на доклада докладчикът Томас Баяда (С&Д, МТ) обръща внимание, че: земеделските производители и предприятия – заслужават чиста, безопасна и достъпна вода. За това е време да се премине от обещания към реални, обвързващи действия. „Не можем да си позволим да третираме водата като безкраен ресурс. В този доклад призоваваме за изпълними цели за ефективно използване на водата и водочерпене – за всеки сектор и за всеки воден басейн.“.
Очаква се Комисията да приеме Европейската стратегия за устойчивост на водите преди лятото съгласно работната програма за си 2025 г.
В началото април Парламентът и Комисията постигнаха съгласие и по друга мярка, която да предотвратява загубата на пластмасови пелети в околната среда.
Микропластмасата, включително пластмасовите пелети, сега се намират навсякъде - в нашите океани, морета и дори в храната, която ядем. Всяка година еквивалентът на до 7 300 камиона с пластмасови пелети се губи в околната среда.
След окончателното приемане и на този регламент ще се разработят ясни мерки, които ще бъдат включени в План за управление на риска, изготвен от всяка инсталация за работа с пелети. Тези мерки ще се отнасят, наред с другото, до опаковането, товаренето и разтоварването, обучението на персонала, както и до необходимото оборудване.
Проблемът с безводието и продължителното засушаване е все по-осезаем, нужни са бързи действия, казва в телевизионно интервю нидерландският професор Инге де Грааф в седмицата, когато се разглежда от Европарламента докладът за водния недостиг в Европа.
„На пръв поглед природата изглежда свежа и зелена, но почвата е суха. Проблемът е голям и се очаква подобни засушавания да се превърнат в новата реалност. Според статистиката това е една от най-сухите пролетни години досега“, казва експертът.
Данните на хидрологичния институт на страната пък показват, че заради недостига на валежи, нивата на водата в реките са под нормалния праг, същото е положението и в подпочвените води.
Инге де Грааф апелира учени и власти да внимават и следят нивата, за да се вземат навременни мерки." Това не винаги е лесно. А тежката ситуация изправя в условия на конкуренция между селското стопанство, природата и водоснабдяването. Така че борбата е за това кой ще използва първи оскъдната вода.