Всичко за мен

Моята снимка
Казвам се Апостол Апостолов и съм икономически журналист повече от 20 години. Работил съм за Деловия портал Econ.bg, електронното издание както и негов кореспондент от Лондон. Работил съм за телевизиите Bulgaria On Air и Канал 3, както и агенция БГНЕС. В момента съм кореспондент за специализирния портал 3E News. От 2020 година живея в Белгия. Блогът ми развивам от началото на 2012 година с теми в енергетиката, инфраструктура, ВЕИ. Интерес за мен представлява политиките в района на БЕНЕЛЮКС. .................... Ik ben Apostol en ik ben geboren in Bulgarije. Ik woonde vroeger in Sofia, maar nu woon ik in Hasselt. Ik heb interesse voor energie en politiek.

неделя, 25 май 2025 г.

Френските ВЕЦ - ключ към стабилност или пропускан шанс

Водноелектрическите централи са вторият по големина източник на енергия във Франция след АЕЦ. Години наред този ресурс остава на заден план в инвестиционната програма на няколко правителства, отбелязва в обзорен репортаж френската телевизия Би Еф Ем, цитирана в пресата на съседна Белгия.

Снимка: edfme.com

Производството на ток от ВЕЦ страда от липса на частни инвестиции и е обект на критика от страна на Европейската комисия от доста време насам заради монопола на държавата, отбелязва медията. В допълнение на казаното в репортажа в средата на май излиза доклад на депутати, в който се отбелязва, че този трябва да се обърне по-сериозно внимание на този ресурс. 

„Водноелектрическият парк не само допринася за производството на енергия, но е и важен инструмент за гъвкавост за френската и европейската електрическа система, благодарение на капацитета за съхранение на язовирите, отбелязват Мари-Ноел Батистел и Филип Боло.

По данни, разпространени от депутатите, през 2024 година 13,92% от микса на страната се пада на тока от язовирите или 74,7 тераватчаса . Този воден парк далеч отстъпва пред ВЕИ арсенала на страната от слънце и вятър генерирал с дял от 50,47%.

Според доклада има 340 концесии за ВЕЦ-ве. 70% от тях се падат на повторно одържавената EDF, Compagnie Nationale du Rhône (CNR, 25 %) и Société hydroélectrique du Midi (SHEM, 3 %). От общия брой едва 70 са със частници

„Поради липсата на политическа далновидност и стабилна дългосрочна стратегия за бъдещето на концесиите, операторите не могат да правят инвестиции. Страната е затънала повече от 20 години в спор с Европейската комисия заради монопол и господстващото положение на повторно одържавната EDF и това трябва да спре", казват доклада си депутатите.

Пропускан шанс за стабилност

Водноелектрическите централи са ключов стълб, който поддържа енергийната стабилност на Франция още от 70-те години на миналия ве. Те са ценен инструмент за осигуряване баланса в мрежата. В тази връзка, макар и поставени под угрозата на недофинансиране и политическа забрава, за сектора няма съмнение, че на тях ще се разчита за намаляване на въглеродния диоксид в атмосферата. „Макар и стари те имат огромен потенциал за развитие, който с нужните модернизации и инвестиции може да се увеличи техният потенциал“, пък пише в друг идентичен доклад от пролетта на 2023 г.

Съоръженията произвеждат средно по 60 тераватчаса годишно. С инвестиции може да се увеличи производството им на енергия с 20% или 12 тераватчаса, казват от сдружението France Hydro Electricité,което обединява операторите на 720 структури в цялата страна. Те напомнят едно старо обещание, че до 2028 г. Франция ще увеличи 5% повече водноелектрическа енергия в микса или 3-4 Twh. На трупчета седи и един проектозакон за многогодишното енергийно програмиране.

При едни солидни инвестиции в парка ще намалее използването на изкопаеми горива, въглища и газ, които Франция все още използва по време на пиковото потребление, смятат още от France Hydro Electricité.

Франция едва някога ще забрави историческото засушаване, което обхвана Западна Европа през 2022 г. и лиши от ценна енергия целия регион около Бенелюкс. Мрежовият оператор на страната RTE като поглежда назад за изминатите перипетии, определя периодът като „специален епизод в най-новата история на френското електричество“.

Франция беше изправена пред безпрецедентна криза подобна на петролните трусове от 70-те години на миналия век". Потреблението на електроенергия отчете спад с 1.7% спрямо 2021 г. - от 467 TWh на 459 TWh.  Всички сектори на икономиката свиха потреблението, а домакинствата бяха принудени да изключат копчетата на електроуредите след масираните кампании на правителството за икономии. Страната бе принудена да търси помощ от своите съседи Белгия и Германия. Кризата във френската енергетика продължи повече от година. Едва в последните дни на 2023 година електропреносният оператор си пое глътка въздух и се похвали, че си е върнал короната на енергиен износител.