Новото правителство на Белгия направи ключова крачка за завръщане на ядрената карта на Европа. Правителството на Барт Де Вевер още с встъпването си в мандат заяви, че ще рестартира политиката в атомната енергетика, но за целта ще трябва да отмени стар закон от 2003 година. В него се казваше, че кралството трябва окончателно да се разделило с атомните централи до 2025 г.
Разразилата се война в Украйна и шоковото поскъпване на цената на енергията обаче принудиха в движение предишния кабинет на Александър Де Кро да вземе решение за удължаване живота на двете най-нови функциониращи централи – АЕЦ „Тянж“ и АЕЦ „Дул“. За целта бяха проведени дълги преговори с компанията-майка – френската „Енджи“.
След като стана ясно, че все пак две от мощностите ще продължат да служат на страната до 2035 година, новото правителство излезе с решение, че смята да залага на тях.
Още по темата: Новото правителство на Белгия връща ядрената програма
От енергийното министерство макар и за краткото си време
направи средносрочна енергийна стратегия, която бе депозирана за разглеждане в
белгийския парламент.
Камарата на представителите са гласували и приели решението за отмяна на закона с голямо мнозинство. Текстът е внесен от 5-те партии, които съставляват федералната коалиция. В допълнение към фламандските националисти, социалисти и християндемократи, както и франкофоните-либерали, центристи и опозиционните партии Vlaams Belang (крайно десни) и Open VLD (фламандски либерали) също са гласували за отмяна на "Закона за ядрено излизане". Против са били франкофоните- социалисти, крайнолявата PVDA-PTB, фламандските и франкофоните-зелени.
Трябва да се направи ясно уточнение, че отмяната на закона не означава, че правителството може незабавно да започне да строи нови атомни електроцентрали, казва федералният министър на енергетиката Матийо Бихе, за който гласуването е било просто ключова "повратна точка" за бъдещето на белгийската атомна енергетика.
"С приемането на законопроект, който проправя пътя за връщане на ядрената енергия с голямо мнозинство, федералният парламент остави зад гърба си 2 десетилетия на безизходица и колебание и прегръща реалистичен и устойчив енергиен модел. С новия закон Белгия най-накрая се подготвя да гарантира енергиен микс, базиран на днешната реалност. Вместо да противопоставяме енергийните източници един срещу друг по двоичен и стерилен начин, ние ще ги използваме прагматично и по начин, по който те се допълват взаимно", коментира министърът.
 |
| Графика: vrt.be, архив |
Припомням, че Европейската комисия също даде зелена светл ина за удължаване живота на две от атомните електроцентрали в Белгия с 10 години. Становището бе важно за държавата, след като от Брюксел започнаха през миналото лято задълбочено проучване за нерегламентирана държавна помощ. Обект на разследването е била договорена еднократната вноска от 15 млрд. евро, която ще плати френската компания за погребването на ядрените отпадъци и създаването на ново съвместно предприятие, в което белгийската държава поема част от риска.
Очакванията са същинската модернизация на атомните блокове да започне през есента на 2026 година. Към момента в страната действат 5 реактора oт общо 7. Първият реактор на АЕЦ „Тианж“ 2, разположена в близост до Антверпен беше спрян през 2022, а вторият през януари 2023. Остават в експлоатация „Дул“ 1,2 и 4 и „Тианж“ 1 и 3. След зимата на 2025 г. още три реактора вероятно ще излязат „в пенсия“.