Лидерите на Западните Балкани по вече утвърдена традиция в края на годината се срещат с лидерите на европейските институции. Началото е поставено от 2023 година с разработения план за растеж и бюджет от 6 млрд. евро.
В навечерието на ключовия Европейски съвет, на който ще реши дали да бъдат отблокирани замразените руски активи в помощ на Украйна, лидерите на шестте кандидат-членки подписват партньорска декларация за единство пред Антонио Коща, Урсула фон дер Лайен и Кая Калас.
Целта е документално да се подчертае отново значението на политическите и икономическите отношения между ЕС и партньорите от Западните Балкани, особено в настоящия геополитически контекст и предвид необходимостта от все по-силни връзки между ЕС и Западните Балкани.
На официална вечеря, делегатите ще разгледат напредък в реформите по плана за растеж, регионалното сътрудничество, добросъседските отношения и помирението.
ЕС се ангажира да доближи партньорите от Западните Балкани до себе си по време на процеса на разширяване. Тяхната постепенна интеграция продължава в няколко области на политиката, като подготвя почвата за присъединяване и носи конкретни ползи за гражданите.
Очаква се ЕС да приветства конкретния напредък в постепенната интеграция на партньорите от Западните Балкани в единния пазар на ЕС, по-специално чрез плана за растеж за Западните Балкани.
Планът за растеж, чието начало беше поставено през 2023 г., има за цел по-нататъшното интегриране на партньорите от Западните Балкани в единния пазар на ЕС, насърчаването на регионалното икономическо сътрудничество и стимулирането на необходимите реформи, свързани с ЕС, чрез предоставяне на сума в размер до 6 млрд. евро.
Планът има потенциала да ускори икономическия растеж в региона през следващото десетилетие и да засили социално-икономическото сближаване между Западните Балкани и ЕС, при условие че партньорите изпълнят свързаните с ЕС реформи.
ЕС е основният
и най-надежден партньор на Западните Балкани. Той е главният търговски
партньор, инвеститор и донор на региона. В средата на годината стана ясно
Сумата, която Брюксел отпуска ще бъде разпределена в 8 нови проекта за чиста енергия в Албания, Черна гора и Сърбия. От справка на Европейската комисия става ясно, че ще бъдат изградени нови далекопроводи и подстанции в Албания и Черна гора, ще ремонтирани ВЕЦ-ове в Албания и Сърбия. Предвижда се проект за интегриране на ВЕИ енергия към ТЕЦ в сръбския град Нови Сад.
Нейният колега Антонио Коща по време на друг форум пък обърна внимание, че предизвикателствата в региона не са от финансово естество и реформите, а историята. "Най-голямата трудност не са необходимите реформи или договарянето на различни глави и клъстери. Истинското предизвикателство се крие във възприемането на нов културен начин на мислене: преодоляване на историческите конфликти, за да се изгради споделено бъдеще". С тази ключова фраза се обърна по време на стртегически форум в Блед председателят на Европейския съвет Антонио Коща, с която ясно визира отношенията между София и Скопие или Белград и Прищина.