 |
| Снимка: Официален сайт на компанията |
„Ситуацията в Европа е такава, че ако други компании имат лукса да разполагат с време от 6 месеца да организират производство на поточната линия, ние нямаме такова“, казва управляващият директор Филип Верхеге и мечтае да се издигне до топ 5 на производителите на безпилотни апарати в Европа.
Oще по темата:
- Брюксел разширява финансирането за стартъпи с двойно предназначение | 3e-news
- ЕС иска обвързване на парите за енергийна инфраструктура с нуждите на отбраната
Планът е в рамките на една година да се надхвърли целта от 50 дрона на ден. Какви точно ще бъдат летателните апарати? Компанията ги определя като малки самолети с дължина 4 метра и тегло до 150 кг, пригодени за изстрелване на ракети. Когато не са в защитен режим, ще се използват за най-различни граждански цели.
Клиенти ще бъдат правителства, но компанията много внимателно ще подбира на кого ще ги предоставя. Мениджърът не споменава за списъци със забранени клиенти - освен Русия, разбира се. Със сигурност ще се предлагат Украйна.
С течение на времето компанията иска да произвежда и други видове дронове – за наблюдение, охрана на граници или пристанища. Тогава те ще се използват за цивилни цели – нещо коренно различно от мисията им в истинска война.
Появата на защитни дронове в страната е логичен процес след масовите атаки срещу летищата в Завентем и Лиеж, военни обекти и дори АЕЦ в края на миналата година.
Още в нощта на 10 срещу 11 ноември, когато буквално беше спрян трафикът на националното летище в Брюксел, правителството се закани, че смята да промени политиката си и с всички средства ще защитава критичната си инфраструктура. Виновник така и не беше намерен, но витаеха съмнения за руска намеса.
За белгийския министър на отбраната Тео Франкен инвазията с дронове не е дело на аматьори, защото си личало, че става дума за план на професионалисти, летящи във формация – нещо, което не всеки може да направи. Различни индикации сочели, че става дума за структурирана операция.
Пред местни медии в онази ноемврийска нощ друг правителствен източник подхвърли тезата, че руснаците се опасяват, че могат да загубят замразените пари в брюкселския депозитар. А Белгия е на мушката и ще продължи да бъде, докато упорства и се съпротивлява срещу идеята на ЕК те да бъдат предоставени в помощ на Украйна.
Ситуацията с въздушното нападение показа, че белгийското правителство мисли в посока с подобна безпилотна апаратура да защитава въздушното си пространство и обекти. Самият премиер в последвали интервюта даде знак, че серийното производство е обект на дискусии, защото не може постоянно да се разчита на специалните части на съседите от Великобритания или Германия.
Доказан ефект в Северно море
Летателните дронове вече доказаха, че са ефективни при защитата на инфраструктурата в Северно море. Припомням, че след взривяването на газопроводите „Северен поток 1“ и „Северен поток 2“ белгийците бяха първите в ЕС, които пилотно направиха площадки за кацане и въведоха наблюдение във въздуха и под водата, видеокамери и подводни „щитове“ за акустично откриване на руски шпионски кораби.
С 50 000 преминавания годишно Северно море е по-натоварено от всякога. Критичната инфраструктура само в белгийската част се състои от 2,2 гигавата вятърни турбини и десетки подводни кабели и тръбопроводи.
Двойната употреба
Белгийската фирма може да се окаже флагман на поредица от стартъпи за дронове, които в най-близко бъдеще ще изникнат в района на Бенелюкс. Картбланш за това дава и самата Европейска комисия с финансирането на разработки на технологии за граждански и отбранителни приложения.
Проектите ще могат да кандидатстват за безвъзмездни средства в размер до 2,5 милиона евро и капиталови инвестиции в размер до 30 милиона евро по линия на инструмента EIC Accelerator и схемата за мащабиране на стратегически технологии за Европа STEP Scaleup.
„Трябва да инвестираме в критични технологии, за да гарантираме стратегическата автономност на Европа, когато става въпрос за безпилотни летателни апарати, киберотбрана или квантови технологии. Това е в основата на технологичното лидерство и иновациите на Европа през следващите десетилетия“, смята ресорният комисар Екатерина Захариева.
Освен дронове, много критични технологии имат потенциал за двойно предназначение и могат да помогнат за подобряване на целите на ЕС, свързани с конкурентоспособността, отбраната и сигурността. За да запази конкурентното си предимство, в Бяла книга през януари 2024 г. Комисията предложи опции за засилване на научноизследователската и развойна дейност в технологиите с двойно предназначение, включително преглед на текущите програми за финансиране, за да се оцени дали те адекватно подкрепят тези технологии.
През юли 2025 г. бе представено предложение за Horizon Europe, в което се предлага програмата да се отвори за изследвания, свързани с двойна употреба и отбрана под два различни стълба – конкурентоспособност и Европейски иновационен съвет.
С друго свое решение извън Бялата книга, но също свързано с ролята на техниката за двойна употреба, Комисията поиска от държавите- членки да представят данни за нуждите от подобряване на възможностите за придвижване на военнослужещи и военна техника (т. нар. военна мобилност). Предвижда се енергийната и транспортната инфраструктура, финансирана със средства от ЕС, да бъде съобразявана с нуждите на отбраната.
Военната мобилност е изключително важна за европейската сигурност и отбрана, както е необходимо преодоляване на някои пречки, отчита със свое съобщение Комисията. Европейският бюджет ще осигурява 1,7 милиарда евро за инфраструктурни проекти с „двойна употреба“ до 2027 г.
В началото на отпускарския август пък бе анонсирано, че са направени последните финални стъпки за създаване на фонда Scaleup Europe, който ще стимулира разрастващите се европейски предприятия в критични технологични области, включително изкуствен интелект, квантови технологии, биотехнологии и чисти технологии.