След историческия пожар в местността „Скай Фенс“ политиците се събудиха и започнаха да се питат готова ли е страната, ако се повтори подобен ад и кой какво проспа
Белгия преживя най-големия пожар на своя
територия – над 3000 хектара бяха опожарени, а повече от 600 души бяха
евакуирани от две селища от двете страни на границата с Германия.
В навечерието на 15
август пламна обширен, високопланински и труднодостъпен терен в природния парк
Hoge Venen (Хай Фенс). Районът е с преобладаващи торфени почви, които, по
думите на пожарната, могат да продължат да тлеят, да се възпламеняват отново и
да създават опасност още месеци.
Критичната ситуация
принуди Белгия да поиска европейска помощ. На терен бяха мобилизирани близо 100
белгийски и германски пожарникари, около 70 полицаи отцепиха регионалните
пътища във Валония, а в гасенето участваха стотици пожарни автомобили от Белгия
и Германия. Нидерландия изпрати два тежки хеликоптера Chinook, а допълнителна
техника беше мобилизирана заради труднодостъпния терен.
Въпреки бързата
международна логистика кризата постави неудобен въпрос пред белгийските власти:
къде е специализираният въздушен капацитет за борба с големи горски пожари?
Оказа се, че
базираните в Белгия самолети амфибии на частна компания по това време са били
ангажирани на други горещи точки в Европа, където са изпълнявали платени
операции.
Случаят принуди
правителството да свика извънредно заседание на комисията по сигурността. Целта
е да бъдат изяснени действията на отделните институции и да бъде изготвен план
за реакция при бъдещи пожари – риск, който според експертите ще нараства с климатичните
промени и зачестяващите горещини.
В центъра на политическия спор вече е въпросът дали Белгия има необходимия капацитет да реагира на климатични бедствия, преди те да се превърнат в национална криза. „Имаше ли координация достатъчно бързо? Какви контакти е имало между съответния провинциален губернатор и службите на министъра? Имало ли е достатъчен контрол от федерално ниво и кой какво е правил и по кое време? До каква степен е имало координация със съседните страни?“ – това са част от въпросите, на които се очакват отговори.
PVDA също подкрепи искането за разследване. „Искаме да разберем защо не беше обявена федерална фаза на управление на кризата (...) и какви последици имат съкращенията през последните години в Гражданската защита и спешните служби“, заяви лидерът на партията Софи Меркс. „Тези, които дават всичко от себе си на терен днес, трябва да могат да разчитат и на правителството“, заявиха от „Зелените“. Според партията оборудването, експертизата и плановете трябва да са готови преди, а не след избухването на подобна криза. „Солидарността е нашата сила. Подготовката е отговорност на правителството.“
От „Зелените“
настояват Центърът за оценка на климатичните рискове (CERAC) да получи
постоянно място в аструктурата на националната сигурност, а Националният съвет
за сигурност систематично да включва климатичните рискове в своята работа.
Оказва се, че още
миналата година редица доклади са предупреждавали за нарастващ риск от големи
горски пожари. Основният извод е тревожен – Белгия не е подготвена за криза
от този мащаб.
Пожарът, който
продължава да бушува върху огромните торфища, вече е определян от експерти пред
националните телевизии като „последен сигнал за събуждане“.
С подновяването на
политическия сезон след ваканцията „Зелените“ ще настояват за повече ресурси за
Гражданската защита и борбата с горските пожари, гарантиран въздушен капацитет
за реакция при мащабни пожари и последователна политика за управление на природата
и водните ресурси.
За Белгия въпросът
вече не е дали ще има нови климатични пожари. Въпросът е дали държавата ще бъде
готова, когато те избухнат.
Прокуратурата също обяви, че започва досъдебно разследване да установи има ли виновник. Това обаче ще стане едва когато пламъците стихнат и теренът позволи щателен оглед. Засега обаче това е невъзможно. Университетски учени прогнозираха, че следователите ще могат да влязат най-рано след месеци, защото толкова е необходимо да угасне дебелата торфена покривка.
А докато политиците се дрънкат и замерят с кал,
умората си казва думата. С последни сили пожарната иска да се чуе и нейната дума.
Представител на огнеборците коментира пред телевизия VRT, че са недофинансирани
и няма капацитет за борба с такива пожари, липсват кадри, които са обучени за
работа в тежки условия на такъв терен. Част от проблемите на място отиде да чуе
лично крал Филип и да види щетите с очите си.
Тази година в Белгия са регистрирани 234 горски пожара, което е двойно
повече в сравнение с цялата 2025 година.
