Франция ще продължи да инвестира усилено в ядрената енергетика, защото този сектор е „националната гордост“. Това заяви новият премиер на страната Габриел Атал по време на публична реч. Той гарантира, че по време на неговия мандат ще защитава твърдо проядрената политика на правителството и по този начин ще се гарантира националният суверенитет.
"Благодарение на правилната дългосрочна политика, възобновяемите енергийни източници и ядрената енергетика, ние ще гарантираме и за напред енергийната си независимост", убеден е министър-председателят. "Искам да го кажа недвусмислено: ядрената енергия е френската гордост и се радвам, че съм начело на този кабинет.
Министър-председателят обещава да работи за разрастване на ядрения флот" като насърчава и работи за инвестирането по различни програми инвестира масово в програми. В речта си не пропусна да отбележи, че през тази година Франция ще има нова мощност "Flamanville EPR“.
„Благодарение на ядрената енергия можем да гарантираме най-добрите цени на французите. Ще защитим по-добре потребителите и ще регулираме цените на електроенергията, така че те да са по-близо до производствените разходи", каза още той.
Изявлението на на новия премиер много наподобяваше това на президента Еманюел Макрон от преди година в Белфърт, където гръмко обяви възраждането на ядрената енергия. Тогава беше заявено, че Франция ще строи през следващите години 6 нови реактора от ново поколение (EPR).
Най-младият премиер на страната – 34-годишният Атал пое поста, след като в началото на януари Елизабет Борн изненадващо хвърли оставка. Около личността на младия политик се зашумя освен с близките се контакти с президента Макрон и с това, че е публично открит хомосексуалист. Негов партньор е евродепутат и също от близкото обкръжение на държавния глава.
Мандатът на Атал съвпада с период на възход във френската енергетика, след близо две години секторът бе изпаднал в дългока криза заради маловодието през лятото на 2022 и почти половината спрян атомен парк за ремонти през 2023 година. Период, в който страната от шампион по изнесен ток, тя се превърна в основен вносител най-вече от съседите.
Енергетиката на Франция никога няма да забрави онзи 12 декември 2022 г., когато температурите драстично се понижиха и се наложи спешен внос на електроенергия от съседите Белгия и Германия. За да не се стигне до енергиен колапс са внесени през деня 15 гигавата само за един ден, а през цялата година над - 16,5 TWh, което не се е случвало от четири десетилетия
Година по-късно картината е на другия полюс. В края на 2023 година Франция бавно започва да се отърсва от ужаса да зависи от тока на съседите. В дните около Коледа страната най-после за първи път от дълго време и повод да си отдъхне. Данните на оператора на електропреносната мрежа RTE показват, че е изнесла 18 680 мегавата електроенергия и по този начин е подобрила собствения си рекорд от февруари 2019 година - 17 415 MW. След 2 години страната отново може да каже, че си е върнала короната не енергиен износител в региона.
Резултатите обаче не бива да успокояват никого. Енергетиката трябва да се стабилизира максимално бързо и да върне доверието и позицията на стабилен износител. От части това беше и посланието на президента Еманюел Макрон през годината, който с поредица от речи призова правителството за нов променен енергиен закон с дългосрочна визия. И за няколко месеца той стана факт и одобрен от парламента.
В поправките на закона ясно е разписано, че наред със стабилизирането на отново одържавената EDF, ще се работи за нови 6 реактора от ново поколение, които ще струват най-малко 51 млрд. евро. Според ресорния министър на енергийния преход Ание Пание-Рюнаш до края на отиващата си 2023 би трябвало и да има яснота откъде и как ще се финансират блоковете. Това обаче така и не се случва и този въпрос още стой на дневен ред нерешен
Пробойните в стария ядрен флот поетапно ще се запушват и през 2024 г. След като през миналата бяха извън строя 7 ключови блока, предстои планирано да бъдат изключени още 5. Други 10 в различни периоди бяха спрени заради корозия. Плановете са през идните години да бъдат реновирани всички 56 реактора в страната.
Все повече ще се разчита и на одържавената отново компания EDF, която ще получава по 25 милиарда евро годишно инвестиции, за да изпълнява начертания план на модернизация, заяви пред парламентарната икономическа комисия главният изпълнителен директор Люк Ремон.
Наред с ядрения парк все повече в микса ще се разчита и на зеления ток. В краткосрочен план се очаква генериране на ток от вятър и слънце между 33,2 и 34,7 GW вятърна енергия на сушата през 2028 г.
След това страната възнамерява да увеличи дела на вятърната енергия в производството на електроенергия до 20%, като офшорните паркове представляват една четвърт от тази цел. Целта е до 2050 година да техният капацитет да стигне 40 гигавата. Така че Франция да бъде конкурентоспособна на своите съседки около Северно море.
До момента има изграден един вятърен парк край бреговете на Сен Назар в края на 2022. 7 други са в различна проектна готовност, някои от тях се бавят заради отчуждителни процедури или обжалвания.
В дългосрочната енергийна политика на страната е заложено броят на вятърните паркове да нарасне значително през следващите десетилетия като през 2050 те трябва да бъдат най-малко 50. Очаква се да произвеждат 40 гигавата енергия.
Изграждането на повече мощности изисква в бъдеще и повече кадри за управлението им. Затова отсега се мисли за обучение на над 100 000 души през следващите години.
"Ядрената индустрия отново започва да привлича инженери. При всяка среща младите хора казвам: работата в ядрената енергетика работи за климата", отбеляза в телевизионно интервю френският министър Ание Пание-Рюнаш.
Видно от проектната програма на кабинета е, че в енергетиката следващите години ще се залагат огромни инвестиции. Експерти обаче вече се питат дали това няма да окаже влияние върху цената на тока. Според енергийният специалист Никола Голдбърг дали французите ще плащат по-скъп ток, всичко ще зависи от това как ще тръгне дългоочакваната секторна реформа и как ще се финансират всички изброени проекти. Нямало съмнение според него, че ще скочи регулираната цена.
Наред с приоритетите вътре във Франция, енергийният министър се нагърбва и с още един на европейската сцена. Ание Пание-Рюнаш положи подписа си под декларация, заедно с още 11 министри, за създаването на „ядрен алианс“ в рамките на ЕС. Предвиждат съвместни проекти за обучение, "възможности за засилено научно сътрудничество" и координирано внедряване на най-добри практики в областта на сигурността.
И тази инициатива е пряко свързана с разработваната програма за нови мощности с хоризонт след 2035. Париж иска да използва атома, за да постигне климатичните си цели по отношение на "зеления" водород в транспорта и промишлеността, на което яростно се противопоставят няколко държави, включително Германия и Испания.
"Ядрената енергия е основен актив както за нашата енергийна сигурност, така и за нашите климатични ангажименти" за въглеродна неутралност до 2050 г., заяви френският министър за енергийния преход през декември по време на среща в Париж с участието на Агенцията за ядрена енергия на ОИСР (NEA).
В декларация беше отправен призив към Банките за развитие, международните и регионалните финансови институции да обмислят финансиране на ядрената енергетика в светлината на достъпа до енергия, енергийната сигурност и приоритетите в областта на климата. Документът не беше единствено от Белгия и Италия.
Подписалите страни определиха ролята си в енергийния преход като "жизненоважна" благодарение на ниските емисии на CO2 на kWh, като тези на слънчевата и вятърната енергия.
Франция, най-ядрената страна в света на глава от населението (56 реактора за 68 милиона жители), се превърна в европейското острие на възраждането на атома, начело на "европейски ядрен съюз".
"Свидетели сме на завръщане на ядрената енергия в света", заяви наскоро Фатих Бирол, директор на Международната агенция по енергетика.
През 2022 г. в експлоатация са влезли 7,9 GW ядрени мощности, което е увеличение с 40% на новите инсталации в сравнение с 2021 г. По-голямата част от строителството, започнало през последните години, идва от Китай, за вътрешния му пазар и от Русия за няколко страни.
Според NEA глобалният ядрен капацитет ще трябва да се утрои до 2050 г., за да се постигнат целите за въглеродна неутралност, чрез комбиниране на съществуващи реактори, реактори от ново поколение и малки модулни реактори (SMR).
Но съживяването на атома, изпаднал в немилост след катастрофата във Фукушима в Япония (2011 г.), включва много предизвикателства за страните, които не са строили централи "от дълго време", а това на финансирането не е "по-важно от другите": "умения, верига за доставки, експертиза, управление, всичко това трябва да бъде събрано", за да успеят проектите, смята генералният директор на NEA Уилям Д. Магууд.