ЕК пренаписва ETS, за да ускори инвестициите в енергийни мрежи

Брюксел  предлага най-мащабната промяна в схемата за търговия с емисии от години, като свързва ускорено изграждане на електропреносни мрежи, съхранение на енергия и електрификация на европейската икономика.

След затварянето на Ормузкия проток Европа е платила над 50 милиарда евро допълнителни разходи за енергия. Това показва колко уязвим е континентът и зависим от външните доставчици. Кризата в залива тази година даде ясен сигнал, че се нуждаем от собствени енергоизточници. Това заяви на пресконференция в Брюксел ресорният еврокомисар Дан Йоргенсен, който заедно с колегата си по климата Вопке Хукстра и зам.-председателят на ЕК Тереса Рибера представиха обширен пакет от законодателни промени, свързани с търговията с емисии (ETS), развитието на мрежите и климатичните предизвикателства. И тримата в един глас предварително заявиха в анонса си, че макар и различни направления – на трите секторни политики ще се гледа с нова философия по отношение на европейската конкурентоспособност.

• Oще по темата: Брюксел пренарежда зеления преход: по-гъвкава схема за търговия с СО2 и план Европа да премине на ток | 3e-news

Снимка: Пряко предаване на ЕК

Климат и суверенитет

Йоргенсен обясни, че ЕК ще гледа в комплексност по отношение на замяната на петрола и газа с чиста енергия, произведена от самата Европа. Затова обаче е нужно по-добри електропреносни мрежи и места за съхранение. Като правят равносметка на постигнатото комисията си поставя няколко цели:

-         -  Удвояване на темпа на електрификация до 2040 година

-          - Половината от крайните клиенти да бъдат с „умни“ измервателни уреди

-          - 200 GW капацитет за съхранение на енергия до 2030 г.

-          - Електричеството да се облага с по-малко данъци в сравнение с газа

-          - Постепенно премахване на субсидиите за изкопаеми горива.

Преминаването от газови котли към термопомпи може да намали средностатистическата сметка за отопление на домакинството в ЕС с до 60% като същевременно помага за охлаждане на домовете през лятото.

ЕК ще продължим да подкрепя повече електрически автомобили по пътищата и повече „зелени“ камиони за бизнеса. С две думи: Европа ще залага на повече електричество пред изкопаеми горива, за зелените електрони пред черните молекули.

 Превръщаме ETS в истински двигател за иновации и инвестиции, вярва климатичният комисар Вопке Хукстра и пояснява, че системата ще обхване  повече сектори с инвестиции за стотици милиарди през следващото десетилетие. В конкретика:

МОРСКИ ТРАНСПОРТ

• Ще се насочат много повече пари обратно към сектора – около 15 милиарда годишно, което е приблизително 8 пъти над сегашното ниво.
• Добавяне още пристанища в Южното Средиземноморие и Великобритания, за да се справи ЕК с избягването на ETS

АВИАЦИЯ

• Това е единственият голям сектор, в който емисиите се увеличават, а не намаляват. В същото време ЕС се сблъсква с ключов въпрос - в момента ETS покрива само ЕИП, а доста държави субсидират авиокомпаниите си по начини, по които ЕК не го прави. Затова, от 2029 г., ценообразуването на въглерода ще се прилага за всеки полет, който кацне в радиус от 5000 км от географския център на Европа. Това означава, например, че полет от Брюксел до гръцки остров ще се третира по същия начин като полет, пристигащ в квартала, но извън ЕС.
• Планират се много повече средства обратно към сектора (15 милиарда между 2029 и 2040 г. срещу 1,5 милиарда в момента за осемгодишен период).
• Всички частни самолети, които излитат и кацат, също ще бъдат под влиянието на ЕТS. „Защо семейство, летящо от Брюксел до, например, до Бенидорм, трябва да плаща ETS за билетите на двама възрастни и две деца, докато потребител на частен самолет може да пътува напред-назад и да не плати нито веднъж. Това трябва да се промени и спре“, категоричен е Хукстра.

ДЕПА

Изгарянето на общински отпадъци е друга област, която сега е обхваната от ETS. Идеята е да се насърчи предотвратяването на отпадъците и рециклирането, правейки ги по-икономични от изгарянето и давайки реален тласък на кръговата икономика. „Разбира се, не всичко може да се рециклира. Когато това е така, изгарянето е допустимо, стига въглеродът да бъде уловен“, пояснява еврокомисарят.

В заключение комисарите казват, че с прегледа на постигнатото от ETS за две десетилетия днес ЕК прави важна крачка напред - обединява амбициозни действия за климата с конкурентоспособност, отваря вратата към реиндустриализацията на Европа и прави реален тласък към енергийна независимост. „Нуждаем се от повече опростяване на правилата, единен вътрешен пазар, съюз на капиталовите пазари и край на неравнопоставеното поле за твърде много от нашите компании. Убедени сме, че заедно с всички тези мерки, днешният преглед е най-добрият път напред за нашия климат, конкурентоспособност и независимост. Така ще изградим конкурентоспособната, чиста икономика на бъдещето“, вярват хората на Урсула фон дер Лайен.

Дали системата за търговия е успешна- без колебание комисарите казват „да“, но се нуждае от промяна. От въвеждането си до момента

След 20 години е правилно да извлечем уроци от нашия опит и да гарантираме, че системата остава движеща сила през следващите 20 години. ETS e генериралa 270 милиарда евро инвестиции в декарбонизация на Европа и е предизвикал положителен ефект по целия свят.

“ETS остава централен двигател на нашия икономически преход към нулеви емисии, в съответствие с целта за намаляване на емисиите от 90% за 2040 г., установена в Европейския климатичен закон”, казва комисарят по конкурентоспособността Тереса Рибера и по този начин запушва устата на критиците и парира желанието на някои-страни членки за нейното премахване. България не е сред тях и пледира за повече гъвкавост.

Лобита в окопите

За браншовата асоциация Eurelectric системата за търговия с емисии e най-ефективният инструмент за декарбонизация, докато 4 европейски производители на стомана и химикали поискаха премахване. България настоя за по-гъвкав подход

В писмо до климатичния еврокомисар Вопке Хукстра браншовата организация казва, че едно напълно премахване, каквито гласове се чуват от някои страни членки, на тази успешна система не само би подкопало климатичните цели

Системата на ЕС за търговия с емисии (ETS) се доказа през изминалите години като най-ефективният инструмент за декарбонизация. Благодарение на нейното функциониране от 2005 г. насам емисиите в секторите са намалели с около 50%, докато икономиката на ЕС е нараснала с близо 30%.

Припомням, че за драстична промяна, дори за напълно спиране се обявиха 4 от най-големите европейски производители на стомана и химикали. В писмо до председателя на Европейския съвет Антонио Коста, ArcelorMittal, ThyssenKrupp и Voestalpine и BASF, настояха за „незабавни действия за спиране на ескалацията на разходите, свързани с ETS, и за избягване на по-нататъшни щети върху европейската производствена база“. 

Сред страните, които обаче не пожелаха такава крайна стъпка е България. В началото на май с кореспонденция от Брюксел за 3е-news разказах как още с първите си международни визити като премиер Румен Радев заяви пред Урсула фон дер Лайен, че страната ни настоява и ще се бори за по-голяма гъвкавост на системата като по този начин се подкрепя конкурентоспособността на държавите членки в труден момент. София вече изрази позиция и по-рано през годината, заедно още 10 членки на ЕС, за детайлен анализ, без бързи и непремерени действия и необходимост от „калибриране“.

Очевидно битката за надмощие на думи и лобира тепърва ще се разраства в Европа. Българският премиер и десетте страни ще трябва да убеждават Испания, Нидерландия и скандинавските страни, които се обявиха за запазване на ETS. За тях системата е ключова за постигане на климатичните цели до 2040 г. - 90% намаление на емисиите) и ще се противопоставят на нейното отслабване. Италианският премиер Джорджия Мелони призова за спиране. На отсрещния фланг - Германия, Италия, Австрия, Полша категорично подкрепят реформата.

Белгия окончателно прати в историята идеята за спиране на атомните блокове

Правителството на Бард Де Вевер цели да задържи инженерите и учените, необходими за поддържане на иновативна иновационна екосистема

Белгия окончателно се връща на атомната карта на Европа и предприема ударни инвестиции, става ясно от решение на кабинета. По този начин правителството на Бард Де Вевер изпълнява едно от поетите предизборни обещания да отмени действащия повече от две десетилетия закон за спиране на атомните реактори. Обещанието е в бюджета като за начало да бъдат осигурени 11 милиона евро за научи изследвания в ядрената сфера.

Медиите в страната припомнят на кратко идеята да се затворят седемте налични реактора идва още през 2003 година след договорка между зелените от Ecolo и франкофонските либерали от MR. Дебатът вървеше през годините на приливи и отливи, но крайната цел бе да се затворят всички атомни централи до 2025 година.

След началото на войната в Украйна, последвалата газова и енергийна приза, в множество кореспонденции съм разказвал специално за 3е-news как предишното правителство на Александър Де Кро буквално за една нощ и накрак пренебрегна действащото законодателство и предприе действия за преговори с компанията-майка Engie да се удължи живота на двата останали реактора. Договорката продължи в продължение на 2 години, почти до края на мандата на този кабинет. Въпросът с бъдещето на АЕЦ остана като нерешено досие за техните „наследници“ в кабинета.

За настоящия министър на енергетиката Матьо Бие решението за рестартиране на атомната програма е "прагматична" промяна. Според него като първоначалното спиране и изваждане на петте блока е било мотивирано от идеологическото убеждение, че зелената енергия може напълно да замени ядрената енергия. Геополитическата обстановка обаче показала, че Европа има нужда от нея и от иновативни проекти.

Следващите години енергиен иновационен фонд ще подкрепи 8 проекта сред 41 кандидати - компании, изследователски центрове и университети. Сред водещите критерии в избора е доколко те ще оказват влияние върху декарбонизацията и способността им да осигурят стабилно енергийно снабдяване.

Според енергийния специалист Деймиън Ернст тази инвестиция е нещо повече от просто инфраструктура. Става дума за поддържане на интелектуалната инфраструктура на страната. Чрез инвестиции в научни изследвания, Белгия цели да задържи инженерите и учените, необходими за поддържане на иновативна иновационна екосистема. Голяма част от финансирането е предназначено за малки модулни реактори (SMR) – които са по-гъвкави и по-бързи за изграждане от традиционните електроцентрали – както и за изследвания в областта на термоядрената енергия.

Въпреки че сумата от 11 милиона евро е малка в сравнение с разходите за изграждане на нови електроцентрали, Ернст твърди, че истинската ѝ стойност се крие в развитието на човешкия капитал. Той предполага, че за да успее този преход, такива инвестиции трябва да станат постоянна част, а не еднократен жест.

Този последен грант бележи края на Фонда за енергиен преход, който е разпределил почти 200 милиона евро по 140 проекта през последните десет години, засилвайки сътрудничеството между индустриалния сектор и академичните институции.

Нидерландия в извънреден режим за вода

Адските горещини поставят нидерландските власти пред избор - природа, диги или земеделие

Нидерландия обяви недостиг на вода заради необичайните за региона горещини. Водните бордове в редица провинции вече въведоха ограничения и забрани, тъй като нивата на реките са спаднали до критично ниски стойности. Най-сериозна е ситуацията в южната провинция Лимбург, която граничи с Белгия.

Държавната компания Rijkswaterstaat, водните бордове и останалите водни управители официално обявиха недостиг на вода и предупредиха, че разпределението на наличните ресурси ще бъде поставено под засилен контрол, за да се гарантира снабдяването на природните екосистеми.

„Сушата нанесе сериозни щети на флората и фауната. Именно затова предприемаме тези мерки и обявяваме червен код. Осъзнаваме, че ограниченията изглеждат крайни, но ситуацията го налага“, заяви пред медиите Саския Боргерс от водния съвет на провинцията.

Сред въведените забрани е използването на питейна вода за поливане на футболни терени и градини. Ограничено е и използването на индустриални пръскачки за напояване на земеделски площи.

На други места водните бордове вече използват подпочвени води, за да предотвратят пресъхването на потоци, в които живеят риби и водни растения. В района на Ден Бош водният съвет подава пречистени отпадни води към канавки и потоци, за да поддържа минимални водни нива. Водната комисия обаче препоръчва в тази вода да не се плува и от нея да не се пои добитък, тъй като качеството ѝ е по-ниско.

В Южна Нидерландия е въведена и необичайна забрана – гражданите да не хвърлят хляб на патиците, тъй като остатъците допълнително замърсяват водоемите.

Политическият съветник Жако Хугендам от земеделската организация LTO предупреждава, че ефектът от сушата върху фермерите и градинарите тепърва ще се засилва. Според него приоритетно трябва да бъде осигурено водоснабдяването на дигите, преди водата отново да стане достъпна за земеделието.

На много места фермерите вече нямат право да черпят вода от канавки и потоци за напояване. По думите на Хугендам това води до „значително влошаване“ на реколтата, а след въвеждането на забрани за водочерпене ситуацията става все по-тревожна.

Прогнозите не дават надежда за бързо подобрение. Очаква се сухото време да продължи, което ще увеличи натиска върху култури като картофи, лук, зеле и овощни насаждения и може да доведе до още по-строги ограничения върху използването на вода.

Според Националния координационен комитет за разпределение на водата настоящата суша е необичайно тежка за този период от годината. Дебитът на реките Рейн и Маас е значително под средните стойности, а водните мениджъри очакват натискът върху ресурсите да се засили през следващите седмици, тъй като засега не се очакват съществени валежи.

Националният воден борд излезе и с друг апел към управляващите в ЕС - да бъдат въведени по-строги правила за разпределението на речните води, за да не се стига до ситуации, при които държавите в края на речните басейни остават с минимални количества по време на продължителни засушавания.  „Всички държави членки правят това, което правим и ние – при горещини и продължително засушаване първо гарантират собствените си нужди, а едва след това предоставят вода на съседите си. Нидерландия обаче е в края на веригата. Затова са необходими общи европейски правила, които да важат за всички“, заявява председателят на Съюза Йерун Хан.

След ранното топене на алпийските ледници през пролетта и продължителното засушаване все повече райони в Нидерландия страдат от недостиг на вода и засъхващи земеделски площи. Страната традиционно разчита на водните ресурси, идващи от Швейцария, но тази година и там водните запаси са ограничени.

В отговор на продължаващата суша нидерландските провинции са създали национален комитет, който определя какви количества вода да бъдат разпределяни по реките. Договореностите между местните власти обаче не са правно обвързващи, а се основават на принципа на доброволното сътрудничество.

Според нидерландския воден сектор това вече не е достатъчно. „Става все по-горещо и по-сухо в цяла Европа. Затова смятаме, че е време Европейският съюз да приеме общи правила не само за количеството вода, което се разпределя между държавите, но и за нейното качество“, подчертава Хан.

Водни резерви в старите мини на ЕС

От водния съюз смятат още, че Европа трябва да започне стратегически да съхранява водни ресурси през влажните години, които да се използват при продължителни засушавания. Като пример Хан посочва изоставените лигнитни мини, които могат да бъдат превърнати в естествени водни резервоари.  По думите му подобни решения могат да бъдат ефективни единствено ако бъдат част от общоевропейска стратегия, изготвена от Европейската комисия, която да гарантира равнопоставен достъп до водните ресурси за всички държави по течението на реките.

В същото време организацията отправя критики и към нидерландското правителство, което според нея също трябва да инвестира в изграждането на национални водни резерви, за да намали зависимостта на страната от трансграничните водни потоци.'

Нидерландия е една от страните в Западна Европа, която наред с рекордните горещини се бори и с трайното засушаване. В коментар местната телевизия „Нос“ посочва че в средата на юли нивата на реките са сякаш е август или ранна есен. Недалеч от мястото, където река Рейн се пресича нидерландската територия, нивото е изключително ниско. Същото положение и с река Маас. Не се очаква скоро време ситуацията да се подобри.

Затъващи кораби

Нивата във водните корита създават проблеми за корабоплаването. Корабите се товарят по-малко натоварени, защото ще се заклещят на дъното. Това е проблем и за индустрията: тъй като водата е малко, тя се загрява по-бързо, така че фабриките и електроцентралите вече не винаги могат да изхвърлят охлаждащата си вода, защото тя се загрява още повече. Това става за сметка на продуктивността. „Скоро се очаква малко захлаждане и дъждове, но те няма да са достатъчни“, смята хидрометеорологът Ян Веркаде. Той посочва, че причината се дължи на климатичните промени и малкото количества на Рейн в Алпите, които се задържат още на швейцарска територия. По този начин индиректно ученият потвърждава апела на водния борд, че е нужда обща регулация в ЕС за разпределяне на водните ресурси.