През тази година ще бъдат затворени още 3 атомни електроцентрали като остават да работят само два от общо 7 реактора. Плановете са двете най-нови АЕЦ след ремонт да продължат да служат на страната до 2035 г.
 |
| графика: vrt.be/архив |
Спирането на атомните
блокове резонно намалява произведената енергия в микса. По данни на ежедневника
„Де тейд“ през 2024 година 42% от
белгийското производство на електроенергия е било от АЕЦ, останалото е ВЕИ, газ
и др. Недостигът на енергия е бил компенсиран предимно от съседите Франция, Нидерландия
и Великобритания.
Още по темата: Белгия удължава живота на две атомни централи
Според статистиката
на европейската мрежова федерация Entso-e през 2024 е
произведена по-малко енергия от шест години насам. Причината е, че заради многото
дъждове, малко вятър и слънце – вятърните турбини на сушата са произвели 11%
по-малко „зелен ток“ По-слабо са се представили и слънчевите централи.
Най-драстичен
спад е отчетен при газовите централи, като през 2024 най-ниското ниво е спаднало
от десетилетие. Така общо всички налични мощности в страната са произвели за
нуждите на бита и индустрията 81 тераватчаса (TWh).
Вносът на
електроенергия не значи, че Белгия е станала зависима. Недостигът е можело да
се компенсира и със собствени ресурси, но е било по-изгодно да се получи от
чужбина, обяснява Джоанес Лавейн, енергиен изследовател в университета в Гент.
"Това са
чисти пазарни механизми, където често е по-евтино да се получи електричество от
чужбина, отколкото да се управляват газови електроцентрали тук.
"Във Франция
производството на ядрена енергия отново се увеличава след няколко трудни години, докато Холандия има твърде много възобновяема
енергия, която изнася. В Белгия се възползваме добре от това. Вносът на тази
по-евтина електроенергия остави през 2024 газовите електроцентрали в ролята на
стратегическо резервно средство", допълва ученият.
Според Джоанес
Лавейн газовите централи ще се превърнат в гръбнака на белгийската енергетика –
особено в годините след 2026 докато тече ремонта за втория 10-годишен цикъл на двете
атомни електроцентрали.
Подготовката за ремонта и преговорите между правителството и компанията „Енджи“ продължиха повече от две години. Според подписано споразумение двата реактора в Doel 4 и Tihange 3 ще бъдат спрени след 2026 за модернизация. Липсата на редовен кабинет обаче бърка плановете и поставя в шах енергийният оператор на страната, както и мениджмънта на френската компания.
Според действащ от години закон, правителството трябваше да се откаже най-късно до 2025 година от ядрената енергетика. Заради извънредните събития вследствие на войната в Украйна, кабинетът на Александър де Кро реши да пренебрегне закона и прие ново решение, с което да се удължи живота на две от функциониращите централи Doel 4 и Tihange 3 до зимата на 2026 година. Впоследствие кабинетът реши да преговаря да удължи техният живот с още десетилетие.
Мисълта за по-дълъг живот на атомните централи идва и след изпратен до кабинета анализ на риска, разработен от белгийския оператор Elia. В него се казва, че може да има недостиг на електроенергия през следващите години. В най-лошия случай дефицитът може да нарасне в края на 2025 г. до 1, 2 гигавата (GW), което е една десета от пиковото потребление.