Германската икономика се свива за втора поредна година. Дали 2025 г. ще донесе подобрение за най-важния експортен партньор на Белгия зависи от това колко бързо и задълбочено ще се реформира новото правителство и как Доналд Тръмп ще насочи тарифната си базука към Германия, пише в аналитичен материал белгийският ежедневник De Tijd.
 |
| Снимка- личен архив |
Брутният вътрешен продукт (БВП) на Германия отчита спад с 0,2% през 2024 г., след като през 2023 г. вече беше регистриран спад от 0,3%. Най-голямата икономика в Европа и третата по големина индустриализирана нация в света се свива за втора поредна година за първи път от 2002-2003 г. насам.
Новите удари върху индустрията, която все още представлява над една пета от германския БВП, натежаха върху растежа. Промишленото производство спадна с 3% и вече е с 10% под рекордния си пик преди пандемията.
Националната гордост – автомобилният концерн Volkswagen, съкращава десетки хиляди работни места и безпрецедентно е принуден да наруши табуто си за затваряне на фабрики. Други гиганти като BASF, ThyssenKrupp и Bosch също обявиха големи съкращения. Строителството (-3,8%) и бизнес инвестициите (-2,8%) също спаднаха рязко.
Циклични сътресения като пандемията и войната в Украйна разкриха структурни проблеми на икономиката като прекомерната зависимост от руския газ, влиянието на китайския пазар, твърде малкото инвестиции в инфраструктура, цифровизацията и високите разходи за труд.
Дали растежът тази година ще бъде по-висок от прогнозирания от икономистите диапазон от само 0 до 0,2%, зависи преди всичко от изборите в Германия в края на февруари.
С потвърждаването на новата година на свиване, достигането на броя на фалитите и лекото нарастване на безработицата, икономиката може отново да смени миграцията като доминираща тема на предизборната кампания. Последната тема е във реториката на радикалната дясна партия "Алтернатива за Германия" (АзГ), която напредва в социологическите проучвания и стопява разликата на очаквания победител в изборите - християндемократическата ХДС.
Предложенията на ХДС за намаляване на данъците и реформи също бяха критикувани. Без да се освободи свещената дългова спирачка или други увеличения на данъците, те ще направят дупка в бюджета, според икономистите. Подобно на много партии в исторически план и ХДС неискат да докосват темелите на прашасалия германски модел.
"Повечето от тях се държат за старите индустрии", казва главният икономист на ING Питър Ванден Хоут. "Погледнете автомобилния сектор, където има призиви за отлагане на забраната на двигателите с вътрешно горене. Нещо подобно заплашва да забави така необходимия дигитален преход. Или да вземем дълговата спирачка, която спешно се нуждае от реформа, но която ХДС не иска да докосва. А като затруднявате трудовата миграция, не решавате и проблема със затегнатия пазар на труда."
Над всички тези проблеми виси сянката на Доналд Тръмп, който отново ще бъде американски президент и се готви да налага по-високи вносни мита в порядъка между 10-20%. За шампиона по износ Германия, която сърфира във вълните на глобализацията през последните десетилетия и има САЩ като най-важния си експортен пазар, има не само въздействие върху БВП, но и оказва влияние върху инвестициите и производството.
Колебливите сигнали от това германско неразположение най-силно се усещат в съседна Белгия. Германия остава най-важният експортен партньор, като общата стойност на износа от 77 милиарда евро до октомври 2024 г. вече е с 8,2% по-ниска от същия период на 2023 г. Това се дължи главно на факта, че Белгия исторически е била силна в износа на полуфабрикати за германския химически сектор, който страда тежко.