Все по-често на пазара на електроенергия се вижда явлението отрицателни цени. Това е когато има излишък на генерирана вятърна и слънчева енергия, а системата не се нуждае от нея. В този случаи количествата се търгуват под себестойността си, а производителите трябва да плащат вместо да печелят.
Снимка: личен архив |
За да се предотврати фалит на даден производител, белгийското правителство е разработило механизми за подкрепа, сред които и гарантирана изкупна цена. Ако пазарната цена падне под тази гарантирана цена, правителството компенсира дефицита. Ако обаче пазарната цена е по-висока, производителите трябва да платят излишъка на правителството.
Такъв механизъм е разработен и ще влезе в сила, след като
бъдат след години бъдат пуснати отново двата модернизирани ядрени реактора на „Дул 4“, и „Тианж 4“. Това обаче е закон за обозримото бъдеще, тъй
компанията майка „Енджи“ все още не е започнала процесът по реновирането на новия
10-годишен цикъл.
Бизнесът със зелена енергия обаче няма време да чака и
настоява този закон да бъде приложен в действие още сега. Защото, ситуацията с
отрицателните цени е една от причинните за стабилността на сектора и изграждането
на повече паркове, а оттам и постигането на целите за климатична неутралност.
Тежкото финансово състояние на сектора е в полезрението
на новия фламандски министър Мелиса Депрете (Melissa Depraetere). Заедно с браншови организации тя е обсъдила,
че при тези проблеми няма как да се постигнат климатичните цели.
Производителите на турбини са заявили, че са нужни спешни мерки, защото законодателството, непредсказуемата ситуация с цените на пазара и блокирани обжалвания блокират бизнеса. Това го доказва и справка на Фламандската агенция за климата и енергетиката (VEKA), от която се вижда, че във фламандската част са поставени една 12 – най-ниското ниво от десетилетие (виж графиката отдолу). А същевременно правителството е променило изискванията в политиката си и иска повече зелен ток в микса си.
Снимка: vrt.be |
"Много е тежко да виждаш как имаш потенциала да се
разрастваш, а не можеш“, казва един от пионерите в бранша за фламандската част
Крис Дерде. Неговите конкуренти от Luminus и Engie-Electrabel имат същата съдба Много проекти са в застой
заради политическата и икономическата нестабилност.
Фламандската асоциация за вятърна енергия (VWEA) потвърждава
усещането на своите членове: 2024 г. беше ужасна година.
"През последните 10 години никога не сме изграждали
толкова малко вятърни турбини. През 2024 г. постигаме една четвърт от целта,
която новото фламандско правителство е поставило, казва председателят пред vrt.be Мартен
Дедейн. И аргументира твърденията си с цифри: В силните години преди корона
кризата и последвалата стагнация в Европа членовете на сдружението са монтирали
над 50 турбини годишно. Дори през 2015 са отчели абсолютен рекорд от 88. С
десетте тази година е катастрофално за целите.
Нещата още повече се затлачели с тромавите процедури по
издаване на разрешителни. В Белгия има практика няколко отговорни агенции да се
подписват под едно разрешително – а това бавело конкурсите. Като се добави и
факта, че за фламандската част само един орган издава документа и един за
Валония и Брюксел – обработката отнемала ужасно дълго време. Това била причината
десетки проекти да стоят блокирани в изчакване.
Според сектора нещата още повече можело да се забатачат, ако
някои реши да обжалва становището. Апелът на фирмите е да се издава по-бързо разрешителното и по
този начин да се ускори изграждането на турбини. По данни на асоциацията 400 MW мощности са
заседнали някъде по шкафчетата в очакване на разрешителни. Това били
еквиваленти за 100 големи вятърни турбини, казва Мартен Дедейн. "Ако могат да бъдат
инсталирани, това ще има голямо значение не само за Фландрия, но и поставените
климатични цели на цяла Белгия.
Припомням, че явлението отрицателни цени набра сила в
началото на 2023 когато Европа претърпя безпрецедентен брой отрицателни ценови
събития.
В Германия се получиха 315 часа отрицателно ценообразуване,
което е почти удвояване в сравнение със средното за предходните пет години. До
2020 г. Холандия рядко отбелязваше отрицателни цени; въпреки това, през 2023 г.
тя беше лидер в региона с 600% скок на часовете с отрицателна цена в сравнение
със средната стойност за последните пет години преди това.
Ежедневното разпределение на тези отрицателни цени
предполага, че слънчевата енергия е изиграла решаваща роля в това скорошно
увеличение. Но наистина комбинацията от унищожаване на търсенето и нови
възобновяеми мощности доведе до този нов режим. описва подробно разширяването
на капацитета за производство на слънчева енергия в рамките на ЕС през
последните години, заедно с бъдещи прогнози.
Oще по темата в 3e News: Kpler: Отрицателните цени на електроенергията са новата тенденция на пазара
Във Франция последната ревизия на политиката, известна
като „Stratégie Nationale Pour le Climat & PPE3“, постави за
цел най-малко да се удвои съществуващия слънчев капацитет. Междувременно
стремежите на Германия са още по-амбициозни. Стратегията ”Photovoltaik-Energie” има за цел цел
постигане на 215 GW
инсталиран капацитет до 2030 г., стартирайки от сегашен капацитет от 77,5 GW.
Още в началото на годината компанията за анализи Kpler, въз основа на
сезонни метеорологични данни, заедно с данните за инсталираните мощности и
натоварване на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), прогнозира че през 2024
г. ще има подобен брой часове с отрицателни цени като 2023 г.