Светът има нужда от нов международен договор, по подобие на Парижкото споразумение, в който е записано, че трябва да се редуцира добива на изкопаеми горива. Докато не се запуши тази „зейнала дупка“ борбата с климатичния отпечатък ще бъде повече на думи, отколкото с резултати.
За изготвянето на новия световен контракт призовава професорът по климатично право в Кеймбридж Харо ван Аселт, който за пореден път е разгледал условията в Парижкото споразумение и казва, че никъде нищо не пишело добива на изкопаеми горива - основният източник на тези емисии.
"Всички общества предприемаме действия за борба с изменението на климата - от системи за търговия с емисии до политиките по възобновяемата енергия. Но в същото време страните продължават да одобряват нови петролни и газови находища. Светът трябва да запише в международен договор, че всички ще спрат да правят това“, казва професорът.
Харо ван Аселт изследвал как би изглеждал един подобен международен договор и дава своята „рецепта“. Първата стъпка е да се прекрати издаването на разрешителни за търсене на нови находища. Втората стъпка – постепенно ограничаване на съществуващия добив и третата е справедлив преход към ВЕИ.
Идеята имала своите многобройни привърженици, които инициирали т.нар. „Договор за неразпространение на изкопаемите горива“. Концепцията се основала по подобие на Договора за ядрените оръжия, който забавил глобалната надпревара в ядреното въоръжаване, посочва професорът.
Над 50 държави по света са подкрепили идеята.
Сред тях имало и един производител на петрол и газ - Колумбия. Пакистан също
участвал в преговорите, но без изрично да подкрепя договора.
Въпросът за договора се разглеждал от НПО-та в Нидерландия,
която все още не е в списъка. Десетки граждански организации искат това да се
промени. Сдруженията са подели подписка за поставяне на темата за национален
дебат в Хага. Събрани са 43 000 подписа. Бройката е достатъчна темата да
влезе в дневния ред на Камарата на представителите през следващата година,
съобщи електронния нидерландски сайт Ню Ен Ел.
Според поддръжниците на договора Срещите на върха по
въпросите на климата като COP не водят до конкретни споразумения за спиране на
изкопаемите горива. "Това е единствената инициатива, която е пряко
насочена към основния двигател на изменението на климата, - изкопаемите
горива", казва Александър Науло от Инициативата за неразпространение на
изкопаемите горива.
Кой ще
спре пръв?
Един от
най-важните въпроси е кой трябва да спре да добива нефт, газ и въглища пръв.
Можете да погледнете на това по различни начини: трябва ли най-скъпите
производители да спрат първи? Най-замърсяващият? Или трябва да се вземат
предвид и богатите и бедните, а коя страна ще бъде най-силно засегната от
загубата на приходи от изкопаеми горива?, пита професорът и отговаря: „Богатите страни, които не са икономически
зависими от приходите от изкопаеми горива, трябва да поемат водеща роля. На
практика това би означавало, че страни като Канада, САЩ и Норвегия ще бъдат
първите, които ще бъдат „ваксинирани“. Нидерландия също трябва да бъде една от
първите, които ще затворят крана за нефт и газ. Но защо не го правят. Защото
искат да печелят пари и да не стават зависими от енергията от чужбина“. Въпреки
апела на стотици природозащитници, Нидерландия иска да увеличи добива на газ в
Северно море. В същия хор „пее“ още съседна Германия, която продължава да
чувства недостиг
Климат срещу съпротивата
Северно море само един от многото водни басейни, към което
непрекъснато са вперили поглед правителства и големите енергийни гиганти.
Направено проучване на Нидерландия през 2022 г. показва, че в териториалните й
води има 78,2 милиарда кубически метра газ. Високата цена на газа прави привлекателна
идеята да се запазят газовите находища отворени по-дълго, а сондажите
-доходоносни.
Нова газова страница след края на „Грьонинген“
Нидерландия затвори преди година най-голямото газово
находище в Европа в Грьонинген. Затвори една близо шестдесетилетна страница, и
отвори нова - Северозападната част на Северно море над Ваденските острови,
където има все още има нови и непроучвани находища с потенциал, който може още
да намали зависимостта от руския газ в Европа.
Мястото е на границата с Германия. Както обикновено
природозащитните организации са против, а битката с държавата през съдилищата
не е изненада в двете страни. Засега изглежда съпротивата на еколозите
напразна, смятат от института TNO в Нидерландия, защото няма отложени проекти.
Добивът на газ в Северно море е по-екологичен от този в
Русия и не причинява земетресения като в Грьонинген. Газът е по-малко вреден за
околната среда от втечнения природен газ (LNG), който се внася от САЩ, наред с други страни.
Първоначално втечненият природен газ е предимно шистов газ, който се извлича
чрез напукване на почвата и причинява много повече емисии на метан от газа от
дъното на Северно море.
Рене Петерс от TNO прогнозира, че компаниите ще започнат да сондират повече през следващите години, но ще отнеме известно време на домакинствата и компаниите да се възползват от това: "Полетата, които вече са открити, могат да бъдат пуснати в експлоатация в рамките на две до три години. Ако проучвателните сондажи все още не са започнали, лесно може да отнеме четири или пет години. Така че това не е решение за тази година, но може да ни направи по-малко зависими от вноса през следващите десет години, смятат от института.