2024 г. ще остане в историята като най-топлата година, регистрирана някога, като температурите за първи път са с 1,5°C по-високи от прединдустриалните нива. Това е важно, тъй като това е долната граница в Парижкото споразумение за климата — правно обвързващ ангажимент, подписан от почти всяка нация. Все пак това е само една година и не означава, че целта вече е недостижима.
 |
| Снимка: www.worldweatherattribution.org |
Освен че беше изключително топла, годината беше белязана и от изключителни валежи. Това до голяма степен се дължи на факта, че по-топлият въздух може да задържи повече влага. Освен това затоплянето на океаните води до изпаряване на повече вода и следователно до повече дъждове.
Oще по темата:
- Съдът в Хага започва разглеждане на най-голямото дело за климата
- Учени: Дъждовете в Европа са заради затоплянето на океаните
- ЕСП: България и Румъния спешно се нуждаят от мерки срещу глобалното затопляне
В годишен преглед организациите World Weather Attribution (WWA) и Climate Central отбелязват още един факт - в екстремните валежи. Учените са сравнили пет най-влажни последователни дни от 1994 г. насам и са стигнали до извода, че Това показа, че през 2024 най-обилните валежи са регистрирани в Централна Европа, части от Австралия, югоизточните САЩ и региона на Сахел.
От Climate Central също така изчислили, че всеки ураган е станал по-силен миналата година поради изменението на климата, което е довело до по-висока скорост на вятъра и повече щети.
2024 г. беше "изключителна година за екстремни метеорологични условия", е общото становище на двете организации.
По време на съвместна пресконференция стана ясно, че за изготвянето на обзора са регистрирани 219 природни феномена, които отговарят на критериите за анализ. 29 от тях са внимателно проучени, а за 26 случая е установено, че екстремните метеорологични явления са се влошили в резултат на изменението на климата. Заедно те са отговорни за 3700 смъртни случая.
Климатолоизите отбелязват и още един факт, който прави 2024 различна - заради изменението на климата е имало 41 допълнителни опасно горещи дни, довели до висока смърност. Сред най-засегнатите са малките островни държави като Науру, Барбадос и Сейнт Винсент и Гренадини с със 150 допълнителни опасно горещи дни. За сравнение една Белгия имала "само" 26 допълнителни дни.
"С наближаването на края на 2024 г. този доклад подчертава, че очевидните щети, причинени от причинените от човека климатични промени, не са далечна заплаха, а съвременна реалност", казва Фридерике Ото, климатолог в Кралския колеж в Лондон и основател на WWA.
Докладът включва и 4 препоръки за по-добра защита на обществото от екстремни метеорологични явления и въздействието на изменението на климата до 2025 г.: по-бързо излизане от изкопаемите горива, разработване на по-добри системи за ранно предупреждение, по-точно докладване на смъртните случаи, свързани с горещините, и международно финансиране, за да се помогне на развиващите се страни да се справят по-добре с бедствия, свързани с климата.
И докато организации
World Weather Attribution (WWA) и Climate Central поставят на висок глас проблема с рекордните горещи
дни, страни като Чад от години с цяло гърло крещят, че трябва нещо да се
направи, а не само да се говори и да се отчитат негативни статистики. Защото,
температури от порядъка на 48 градуса по Целзии са ежедневие. Това за пореден
път стана ясно и на проведената поредна среща на върха за климата COP в Баку. Малките страни не искат приказки,
а действия и повече финансиране.
"Стояли ли
сте някога при температура от 48 градуса на сянка?", пита риторично
повреме на интервю от азербайджанската столица Умар представителят на страната
Гаджи Сумаила Сумаила и преди обзорите и годишните статистики на институти и
НПО-та напомня на света, че 2024 г. я е усетил на плещите си като незапомнено
гореща, а всяка помощ, долар е „на живот и смърт“.
"Електричеството
вече не работи, дърветата и културите умират. Чувствате се напълно
изтощени", казва Сумаила, който е директор по изменението на климата в
Министерството на околната среда, рибарството и устойчивото развитие.
Веднага след упостошителната жега ни залива потоп с последващи незапомнени наводнения. Това са най-тежките, които някога страната е виждала. Стотици жертви и щети за милиони долари. Пари, които Чад няма. "Ние сме една от най-бедните страни в света. На всичкото отгоре по границите ни се водят войни", казва Сумаила. Той заявява, че страната се нуждае от технологии, които могат да помогнат да стане по-устойчива на климатични бедствия. Като например по-добри системи за предупреждение. Чад се нуждае от 5 милиарда долара за националната стратегия за климата.
За да направи това, страната се обръща към богатите страни, които имат голям дял от глобалните емисии на парникови газове и следователно изменението на климата. "Всяка година на тази среща на върха чуваме големи обещания, но нищо не се случва. Време е да превърнем разговорите в действия", казва директорът.
Към картината на нуждаещите се медиите разказаха тази година и за климатичната трагедия в Пакистан и нейните опустошителни мусони. С всеки мусон пакистанците затаяват дъх, заявява Фара Наурийн е директор на Mercy Corps Asia, неправителствена организация, посветена на климатичната справедливост в региона.
Наводненията също
са новата реалност в Пакистан. През 2022 г. "Когато видите нещо подобно
със собствените си очи, осъзнавате колко сериозен е климатичният проблем",
казва Наурийн.
Две години
по-късно страната все още се опитва да се изправи на краката си, но процесът е
бавен. "Водата може да е изчезнала, но въздействието не е."
Освен това остава да видим дали това ще се случи отново, защото с всеки мусон
страната затаява дъх.
Наурийн нарича
подкрепата за климата под формата на заеми "несправедлива" и
"икономически неустойчива".
"В резултат на това бедните страни само ще затъват в дългове." Затова тя се застъпва за дарения, така че развиващите се страни да могат да защитят гражданите, без да увеличават дълговото бреме. "Нямаме полза от половинчати ангажименти. Искаме да бъдем взети на сериозно."
Страни като Пакистан, Чад и Нару вече са се уморили от големи обещания, искат от големите държави най-после нещо да се случи, да бъдат ведени, чути, а не отново забравени до следващия COP този път в Бралилия.
Разочарованието на малките
И след поредната
среща на върха за климата малките страни по света останаха с горчив привкус и
разочарование. Техните представители бяха изчислили, че ще са необходими 1,3
трлн. долара годишно за борба с непосилните горещини, мусони, бури и екстремни
климатични явления. Получиха обаче едва 300 милиарда. И тези пари бяха
договорени с много мъка, компромиси и дебати, което накара новия климатичен
еврокомисар и представител на ЕК Вопке Хукстра да признае, че цялата
конференция е била на „ръба на провала“.
 |
| Снимка: Георги Велев, 3е News |
Още от 3е News в Баку:
А за наблюдатели като нидерландския климатолог Барт ван ден Хърк малките страни ще трябва да почакат и да стискат зъби в борбата с климатичните неволи поне до COP’30 в Бразилия, защото форумът през 2024 година е бил просто междинна спирка преди големите решения и присъствието на ключови фигури като Макрон, Урсула фон дер Лаен и редица значими европейски премиери, от чиито глас зависи съдбата на хората от Чад, Пакистан и малките островни общности, които молят и крещят с цял глас "на живот и смърт" за всеки един долар...за един по-добър климат.
Обратно в Европа
За последните 30
години наводненията в Европа за причинили щети за над 170 млрд. евро, засегнати
са над 5,5 млн. души. Зачестилите екстремни явления и опустошителните бедствия,
засегнали Австрия, Чехия, Германия, Унгария, Полша, Румъния и Словакия будят
безпокойство у евродепутатите, които още на първата си пленарна сесия излизат с
декларация, че е нужно Европейската комисия да излезе със спешни мерки.
Като начало в
кратък срок Парламентът призовава Комисията да ускори подпомагането на
засегнатите държави. В дългосрочен план да се мисли за повече инвестиции в
сферата на регионалната и местната политика, за да се смекчи негативния ефект
от изменението на климата.
Евродепутатите
настояват още Комисията бързо да представи Европейски план за адаптиране към
изменението на климата, включително конкретни законодателни предложения, както
е обявено в политическите насоки на председателя Фон дер Лайен за Комисията за
периода 2024—2029 г., за укрепване на устойчивостта на ЕС, адаптиране към
последиците от изменението на климата и координиране на националните действия
за готовност, планиране и трансгранично сътрудничество. Сред препоръките още се
казва, че е необходимо бързо да се вземат спешни мерки за предотвратяване на
риска от наводнения.
 |
| Снимка: Личен архив |
Негативното въздействие върху климата продължава и ефектът от човешката дейност става видима със всяка изминала година. Последните такива примери от тази година се проявиха в България и Румъния където двете страни бяха в капана на силни горещини, суша и впоследствие последвала буря. На запад пък Белгия, Нидерландия, Франция, Германия, Великобритания трябваше да се борят в незапомнени валежи.
Клаус-Хайнер Лене от Европейската сметна палата разказва, че неговите колеги са направили обход на редица критични места, засегнати от екстремните климатични явления. Изводът бил, че правителствата изпитват проблеми с политиките на практика. С други думи на теория законодателството е в крак, но има проблеми при изпълнението. Ако нещо не се подобри в тази насока може да се окаже, че амбициите вече не отговарят на действителната реалност.
„Ако Европа не се адаптира достатъчно бързо, рискува да плати висока цена както в човешко, така и в икономическо отношение. Икономическите загуби вследствие на екстремните метеорологични условия като засушавания или наводнения вече възлизат средно 26 милиарда евро годишно през последните 10 години. Ако Земята продължи да се затопля до още 3 градуса над прединдустриалните, годишните икономически загуби за Стария континент могат да набъбнат от 42 млрд. до 175 милиарда евро", показва изводът на одиторите.
Добрите климатични новини
Слънчеви инсталации се появиха на неочаквани места. Градовете експериментираха с проекти за адаптиране на дивата природа. Възрастни жени от Швейцария дори спечелиха голямо дело за климата в европейски съд. Ето и какви са основните екологични акценти, които Bloomberg Green отрази през изминалата година. Още добрите климатични новини, селектирани от Георги Велев, 3е News като за достоен финал на една предизвикателна за енергетиката година. Селекцията може да видите като отворите линка: Слънчева енергия, електромобили и първата страна от Г7, отказала се от въглищата