Всичко за мен

Моята снимка
Казвам се Апостол Апостолов и съм икономически журналист повече от 20 години. Работил съм за Деловия портал Econ.bg, електронното издание както и негов кореспондент от Лондон. Работил съм за телевизиите Bulgaria On Air и Канал 3, както и агенция БГНЕС. В момента съм кореспондент за специализирния портал 3E News. От 2020 година живея в Белгия. Блогът ми развивам от началото на 2012 година с теми в енергетиката, инфраструктура, ВЕИ. Интерес за мен представлява политиките в района на БЕНЕЛЮКС. .................... Ik ben Apostol en ik ben geboren in Bulgarije. Ik woonde vroeger in Sofia, maar nu woon ik in Hasselt. In Bulgarije was ik vroeger leraar Bulgaars en was ik ook journalist. Ik heb interesse voor energie en politiek.

понеделник, 16 декември 2024 г.

Геотермалната енергия може да генерира 1 трлн. долара инвестиции до 2035 г.

Новите технологии отварят и нови хоризонти за геотермалната енергия по целия свят. Тази ниша дава голяма възможност за генериране на инвестиции на стойност 1 трилион долара до 2035 г, показва доклад на Международната агенция по енергетика (IEA).

Снимка: МАЕ

More Info:  Geothermal energy: Council calls for faster deployment

Докладът на МАЕ беше представен по време на последната за годината Среща на заседанието на енергийните министри в Брюксел. На участва българският служебен министър Владимир Малинов.

Според нейния изпълнителен директор Фатих Бирол геотермалната енергия може да отговори на 15% от глобалното търсене на електроенергия до 2050 г. Това би означавало разгръщането до 800 гигавата капацитет в световен мащаб, осигуряващ годишно производство, еквивалентно на сегашното търсене на електроенергия в Съединените щати и Индия, взети заедно.

Фатих Бирол. Screenshot: Съвет на ЕС

По данни на МАЕ геотермалната енергия в момента задоволява около 1% от световното търсене. С технологиите от следващо поколение този процент може да бъде драстично увеличен, смятат авторите на доклада "Бъдещето на геотермалната енергия".

Авторите отбелязват още, че геотермалната енергия може да се възползва от опита на днешната петролна и газова индустрия като използва съществуващите сондажни техники и оборудване, за да навлезе по-дълбоко под земната повърхност, за да се възползва от огромни енергийни ресурси с ниски емисии.

Докладът подчертава, че повече от 100 страни имат политики за слънчеви фотоволтаици и вятърна енергия на сушата, но само 30 имат такива политики за геотермална енергия.

Изместването на геотермалната енергия нагоре в националните енергийни програми с конкретни цели ще даде възможност на инвеститорите да имат пред себе си ясна и дългосрочна визия.

Авторите прогнозират, че при добър бизнес климат и дългосрочна и предвидима регулаторна рамка инвестициите в сектора може да достигнат до 2,5 трилиона долара до 2050 година.

Ако делът на геотермалната енергия нарасне силно през следващите години, ще се увеличи и заетостта до 1 милион работни места до 2030 г., според доклада.

Във време, когато цифровата икономика и приложенията за изкуствен интелект се разрастват силно, потенциалът на геотермалната енергия може да помогне за захранването на нарастващия брой големи центрове за данни, които са в основата на технологичния сектор, смята Фатих Бирол.

Същевременно спред него и екипът от учени, изготвили анализа, смятат, че като съществен проблем все още пред сектора е издаването на разрешителни и административната бюрокрация. Пречките може да забавят въвеждането на проекти в експлоатация с десетилетие.

Препоръката на специалистите е да опростят процесите на издаване на разрешителни чрез „консолидиране и ускоряване на съответните административни стъпки“.

Националните власти биха могли също така да обмислят специални режими за издаване на разрешения за геотермална енергия, отделни от добива на полезни изкопаеми.