Над 2 млн. 16 и 17-годишни ще гласуват на евроизборите

Европейските избори започнаха официално!  Близо 360 милиона европейци са призовани да изберат новите 720 евродепутати. Изборните дни са разпределени между 6 и 9 юни, като първи до урните отидоха нидерландците и естонците.

За 7 юни е определен вотът за ирландците и чехите. Останалата част от Европа ще ги последва този уикенд като картината за бъдещия Европейски парламент ще се изясни в неделната нощ.

За първи път на тези избори имат право да гласуват 2 милиона 16- и 17-годишни младежи в Белгия, Германия, Малта и Австрия и на 17 години в Гърция. Във всички останали страни избирателите трябва да са навършили 18 години, припомнят от пресслужбата на ЕП.

И докато едни се готвят да гласуват, в Нидерландия вече текат и първите анализи.

ИЗНЕНАДАТА

Според неокончателните резултати Коалицията "Зелени леви“ – Партията на труда печели вота и ще има 8 депутати, обяви обществената телевизия NOS.

Крайнодясната Партия на свободата на Герт Вилдерс, която спечели националните избори изненада социолозите с второто място, ако се запазят резултатите до неделната вече, ще има 7 депутатски места. Въпреки че остана втора определяният от медиите лидер като „нидерландският Тръмп“ заяви гордо, че партията му е най-големият победител.

В отговор на публикациите на Вилдерс в социалната мрежа X, лидерът на "Зелените леви“ – Партията на труда Франс Тимерманс заяви, че "проевропейските партии“ са станали най-големите на тези избори.

"Не е сигурно, че десните партии ще спечелят. Казвам им: погледнете към нас и направете същото във вашата страна", заяви Тимерманс в пред местното онлайн издание NRC.

БЕЛГИЯ

Съседна Белгия гледа под лупа какво става с нейната съседка и си прави анализите накъде ще повее политическият вятър след 9 юни. За Брюксел е още по важен този вот в неделя, тъй като страната чертае не само европейската си перспектива, но и вътрешнополитическия курс с новия федерален парламент. Напомням, че изборите в Белгия са задължителни и нацията ще трябва да отиде още веднъж до урните по-късно тази година за местни депутати.

Медиите в Нидерландия също трескаво следят какви са нагласите отвъд границта. Според двете обществени телевизии във френскоговорящата част на страната валонците биха предпочели да гласуват за крайната левица, отколкото за десницата. Това не вещае нищо добро за съставянето на ново правителство, прогнозира NOS и припомня, че световният рекорд за най-дълги правителствени преговори все още се държи от Белгия. През 2011 г. бяха необходими 541 дни, за да бъде създадено ново федерално правителство. На сегашното правителство също му трябваха почти 500 дни, за да постигне споразумение.

Двете най-големи партии Vlaams Belang и консервативната дясна N-VA искат Фландрия да се отдели от Белгия. Според социологическите проучвания преди изборите тези две парти набират сила, тъй като считаната Фландрия като „икономическото сърце на Белгия“, в която са съсредоточени повечето икономически клъстери, не може непрекъснато да дава пари на по-бедната и разточителна Валония. Затова много от фламандците смятат, че регионът трябва да се отдели.

Най-важната тема за много фламандци е миграцията. За валонците покупателната способност и заетостта са най-важните въпроси, теми, които традиционно са етикетирани като "леви", коментира белгийският политолог Дейв Синардет

Според Джефри Гранджан, политолог от университета в Лиеж, индустриалното минало на Валония все още е фактор в поведението при гласуване. "Синдикатите все още играят важна роля тук, за разлика от Фландрия, където се появи по-либерална икономика".

Но не само различните политически цветове правят Белгия толкова сложна. Белгия има много нива на управление. Например, имате валонски, брюкселски и фламандски парламент в допълнение към федерален парламент. След това са езиковите общности, което означава, че Белгия има общо шест парламента. Това не прави съставянето на федерално правителство по-лесно.

Разликите между валонците и фламандците са толкова големи, те никога не са съгласни на национално ниво. През последните години национални въпроси като политиката в областта на климата и публичните финанси на практика стигнаха до застой, отбелязват с намигване нидерландските медии.

Но има и предимства. Много решения, като тези за образованието, се вземат регионално в Белгия, например от валонския или фламандския парламент. Това означава, че страната няма да изпадне в застой, ако няма федерално правителство и политиката винаги "се движи".