Нов ляв съюз във Франция не залага на ядрената енергетика

На политическата карта във Франция се появи нова формация, която нарича себе си „Нов народен фронт“. Състои се от 4 леви партии - "Еколози", "Непокорна Франция", Френската комунистическа партия и Социалистическата партия. Обединението ще се яви на предсрочните избори на 30 юни и 7 юли.

Сред основните икономически мерки, обявени в предизборната програма, са замразяването на цените на стоките от първа необходимост за храна, енергия и горива, увеличаването на минималната работна заплата до 1600 евро нето и връщане на възрастта за пенсиониране - 60 години.

Любопитното е, че само седмица след европейските избори, които поставиха в центъра на вниманието енергийните въпроси, ядрената енергия е основен отсъстващ от програмата на Новия народен фронт.

Терминът "ядрена" се използва само за обозначаване на връщане към реформата на ядрената безопасност, материализирана от сливането между Агенцията за ядрена безопасност (ASN) и Института за изследване на ядрената безопасност (IRSN). 

Не се споменава за амбициозната програма на досегашния кабинет и широко прокламирана от президента Еманюел Макрон за съживяване на сектора, която трябва да доведе изгради 8 нови реактора от ново поколение (EPR) от 2027 г. нататък.

Въпреки че в програмата, публикувана на 14 юни, сред учредителите не е изрично взета ясна позиция относно ядрения сектор, коментира местната телевизия Би Еф Ем.

От партията на зелените потвърдили пред медията, че са се договорили за правителствена програма с мандат 100 дни. Атомните електроцентрали се отварят и не се затварят за 100 дни или две години.

Около появата на новия ляв фронт се зашумя още повече, след като стана ясно, че бившият френски президент и предшественик на Макрон - Франсоа Оланд обяви политическо завръщане, съобщи белгийската обществена телевизия Ве Ер Те.

Социалистът иска да се кандидатира в департамента Корез на парламентарните избори. "Изключително решение за изключителна ситуация", казва той.

Неговата Социалистическа партия реагирала с равнодушие на новината, че иска да влезе в парламента. Високопоставен партиен служител каза само, че "е взето под внимание" това намерение.

Това не е първият случай, в който президент след приключил мандат участва в парламентарни избори. Валери Жискар д'Естен направи това успешно през 80-те години, след като загуби президентските избори. Дали Оланд ще успее да влезе в парламента може да стане ясно до няколко седмици.

Потърсен за коментар Оланд изразил подкрепа за новия съюз и допълнил, че трябва да се направи всичко възможно да не допусне крайната десница да дойде на власт.

"Голям хазарт" или "сложна стратегия"

Еманюел Макрон насрочи извънредни парламентарни избори, след като дясната националистическа партия на Марин льо Пен спечели убедителна победа на европейските избори този месец. Тази партия води и в социологическите проучвания за парламентарните избори.

Решението на Макрон да разпусне парламента дойде много бързо. Толкова бързо, всъщност, че може да си помислите, че той вече се е подготвил за лош резултат. Той и малка група негови приближени не отхвърляли тази опция и загатвали дни преди вота. Някои министри също били наясно с ходовете на президента, но те били единици.

Френската преса реагира много критично към посланието на Макрон. Веднага след вота на 9 юни всекидневникът "Либерасион" излиза с челно заглавие "Големият хазарт" и коментира, че предсрочните избори могат да застрашат политическото му бъдеще, 3 години преди края на мандата му като президент.

Парижкият университетски преподавател и политолог Люк Рубан смята, че Макрон иска да хване партията на Льо Пен на скорост. "Остава да видим дали това е толкова добра стратегия", допълва той с резерви.

Във всеки случай много французи се опасяват, че ситуацията в Националното събрание няма да се подобри. Не се изключва и вариантът никой да не спечели абсолютно мнозинство и тогава Макрон да се окаже с парламент, който е станал още по-дълбоко разделен. Тогава наистина, според анализаторите, страната ще се окаже в политическа безизходица.